Както знаем температурните сензори за стайна температура са 4 вида:
1)разположени преди вътрешния топлообменник върху специален държач/конзола и с обдухване от вътрешната турбина при неработеща система (пасивен режим)
Турбината работи на много ниски обороти само с цел да се измерва стайната температура
2)разположени преди вътрешния топлообменник и без обдухване от вътрешната турбина при неработеща система
Същото нещо като при точка 1, но се спира напълно турбината при Off режим
3)датчик, разположен някъде в страни от топлобменника и зоните на въздушен поток и наличие на някакви вентилационни отвори и БЕЗ допълнителен вентилатор
Тук нещата нямат нужда от обяснение
4)датчик, разположен някъде в страни от топлообменника и зоните на въздушен поток и наличие на някакви вентилационни отвори и С допълнителен вентилатор
Такива климатици са изключителна рядкост и само топ модели.
Съществуват и модели с "интелигентни сензори", например инфрачервен фотодатчик, който косвено измерва температурата в стаята, дори има такива с резолюция не един пиксел, а например 8х8 пиксела. Представлява 64 фототранзистора, разделени с механична преграда на ниво силициева пластина (например височинка 150 микрометра между отделните пиксели). Чрез разликата в интензитета на отделните пиксели може да се определят интензитет на източника на топлина, количество топлина, азимут и елевация (т.е. откъде идва топлината). Патента за този сензор е на Behr Hella Thermocontrol (BHTC) - част от Hella.
Midea също имат подобен патент.
Като цяло по-скоро тези сензори са екзотика, но ги има.
По-често се използват в автомобилните климатици, където т.нар "sun load" е много важен фактор.
Ако се върнем на въпросната Midea MSR 12HRN1 - то тя е от тип 1.
Проблемите при всички системи са следните:
1)при системите от таванен и стенен тип измерването на температурата стаята е изключително неадекватно, поради конвекцията топлият въздух се издига нагоре, студеният слиза надолу.
Колкото по-високи са таваните, толкова по-зле. В моя конкретен случаи таваните са 3.15м, което е доста над средното за домашни условия и доста обърква работата. В офиса например таваните са на места 5 метра и таванните климатици работят изключително неадекватно. Например, за да се поддържат 25 градуса в стаята, трябва да се зададат 29 в режим охлаждане. В режим отопление пък всичко е наобратно. Ако искаме да поддържаме 24 трябва да зададем 21.
2)при системи от тип 2 нещата са направо трагични - освен, проблемите от т.1 се получава и допълнително влияние на температурата на топлобменника върху самия сензор и той не мери правилно
3)при системи от тип 3 нещата са по-добре отколкото при 1 и 2, но влиянието на конвекцията няма как да се компенсира
4)системи от тип 4 и такива с интелигентни сензори са със сравнително прилично представяне, но са редки и скъпи модели и са по-скоро екзотика
Голяма част от недостатъците се елиминират много лесно и на момента с елементарно преместване на сензора извън тялото на климатика (при почти всички професионални системи това е така в самия дизайн на системата) и колкото е възможно по-близо до пода, но не по-ниско от например 25см, тъй като по пода също има доста аномалии.
В моя конкретен експеримент сензора е преместен на 1м от пода извън тялото на климатика, вместо върху конзолата върху вътрешния топлообменник:
https://drive.google.com/open?id=0B1...VM0TnVpMTVrMFU
https://drive.google.com/open?id=0B1...3l2dlAydkdzSkk
Резултата е МНОГО по-адекватно поддържане на зададената температура.
Т.е. няма нужда да се задават например 28 градуса, за да се поддържат 24 в режим охлаждане И на теория обратното за режим отопление.
/режим отопление все още не е тестван, тъй като просто няма как, затова отзиви ще има зимата, но на теория нещата трябва и там да са добре/.
На теория би трябвало да се подобри и обезсрежаването, тъй като повечето алгоритми използват като показател разликата в температурата между тръбния датчик и температурата на стаята. Ако тя стане прекалено малка се приема, че има скреж - т.е. хладилната част не е способна да пренесе количество топлина, необходимо за повишаване на температурата на кондензатора. Когато температурния сензор е ниско, той отчита по-ниска температура, оттам тази разлика се увеличава и дефростите стават по-редки.