Нека да изясня как разбирам обществения договор, зщото чуваствам леко разминаване.
Има един голям архитект (забравих му името), който през 70те години предложил пътеките в зелените площи на един университет да се направят след като хората отъпкат тревата в най-често използванитеи най-удобни направления. Просто павирал трасето отъпкано от студентите. Това са и най-удобните пътечки правени някога :-).
Обществения договор е такава пътека, той не е на книга и няма сила на договор или закон. Той е следствие от взаимоотношенията на хората в едно общество с писаните закони и помежду им. Той може да бъде нарушаван без административни или морални последици (на пръв поглед).
Нека дам пример. В САЩ не е прието ако неси дърводелец а си програмист, да вършиш дърводелската работа по къщатат си. Че се нарушава е ясно, има кадърни и сръчни хора на които им харесва да си тропкат с теслата, НО болшинството от хората се придържат към това правило. Защо? Ще дам кон****** пример.
- Една позната работи като детегледачка в САЩ, в двора на къщата едно дърво се накланя от буря и тръгва застрашително да се пльосне на двора. Викат секачи и т.н., ама ония ги няма 3 дни, били претоварени след бурята. Нащата дама взима брадвата и го резва дръвцето. Интересен е коментара на собствениците на къщата. Първо те са възхитени от нея. Второ, цитирам "ако всички тук у нас бяха като теб нашата икономика щеше да се згромоляса".
Извод, всеки обикновен гражданин разбира смисъла на правилото не прави това за което неси квалифициран. Ето това е обществен договор. Съвкупност от прости правила в името на общия интерес.
ОБЩИЯ ИНТЕРЕС именно тук се пропуква нашия обществен договор, защото никой не ни е научил да мислим за общия интерес, това се нарича възпитание. То се дава в семейството и в училище. Общия интерес дори в една престъпна група е ясен и се спазва стриктно, затова и групата е силна. А в държавата ни не се спазва обществения договор (общия интерес). Защото няма формулиран такъв и тази формулировка не е работа на политиците или интелектуалците, а наша, на всички мислещи и работещи хора.
Формулирането на обществения договор е бавен процес, този процес се състои в това че всяко неписано правило за всяка сфера на живот и работа трябва да се пренесе в писмен вид от представителите на тази сфера, за да може да бъде прочетено и от други. Това е. Тези правила не са задължаващи или ограничаващи ощетяващи, те са описанието на здравомислещо поведение.