Трите неща, за които се твърди, че са безкрайни са вселената, божията любов и човешката простотия. За първите две няма неоспорими доказателства, но за третото имам надежда, че в скоро време ще се съберат достатъчно доказателства и ще се изградят математически модели, доказващи, че България е люлка на глупостта, простотията и прахосването на пари, взети на заем.
Хората от немотия започнаха да пестят от дрехите на децата си дори...
мене ми е чудна изобщо реакцията каква е на родителите, ако има изобщо някаква реакция.
Реват и показват снимки на чедото на цялата рода и колеги... И от първи юни започват да изплащат петгодишните кредити взети за баловете. И тамън ги изплатили, ще дърпат още за пет години за сватбата на отрочето...
Как беше на времето у нас...
http://91neg.bg/za-uchilishheto/gale...mki-1971-1980/
Как е в Германия сега
http://www.frankfurt-school.de/media...ier2012_01.jpg
http://www.elisabeth-von-der-pfalz-b...mine&sub=a0910
http://w3-mediapool.hm.edu/mediapool...enfoto_dok.jpg
http://www.jura.uni-halle.de/im/1153..._69_00_800.jpg
http://www.bits-iserlohn.de/fileadmi...Mai_09_gro.gif
Поведението по баловете на сегашното младо поколение е жив ексибиционизъм....
Сещам се за речта на Стив Джобс..
http://vbox7.com/play:457eef73
Това е текстът от речта на Стийв Джобс, Изпълнителен директор на “Apple Computer” и “Pixar Animation Studios”, пред абсолвенти в Станфордския Университет
За мен е чест да бъда с вас на този ден, когато се дипломирате в един от най-добрите университети в света. Аз така и не завърших колеж. Даже право да ви кажа, това сега е най-близката ми среща с дипломиране, до която някога съм стигал. Днес искам да ви разкажа три истории от живота ми. Това е. Нищо повече. Просто три истории.
Първата история е за свързването на точките.
Прекъснах в “Рийд Колидж” след първите шест месеца, но останах там като още 18 месеца преди наистина да напусна. Защо прекъснах ли?
Всичко започнало още преди да съм се родил. Биологичната ми майка била млада неомъжена студентка и решила да ме остави за осиновяване. Тя много държала аз да бъда осиновен от образовани хора, затова всичко било уредено так, че да бъда пратен в семейството на адвокат и съпругата му. Само че щом съм се появил, те в последната минута решили, че искат момиче. В това време родителите ми, които били в списъка с чакащи, получили обаждане по сред нощите: „Имаме непредвидено момченце; искате ли го?” – „Да, разбира се” – отговорили. По-късно биологичната ми майка разбрала, че майка ми никога не е завършвала колеж а баща ми дори гимназия. Тя отказала за подпише финалните документи. Склонила чак след няколко месеца, когато родителите ми обещали, че някой ден ще ме пратят в колеж.
И след 17 години аз наистина отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп, колкото Станфорд, и всичките спестявания на родителите ми отидоха за моето обучение. След шест месеца вече не виждах смисъл в това. Нямах никаква идея какво искам да правя с живота си и никаква идея как колежът щеше да ми помогне да разбера това. А и харчех парите, които родителите ми са спестявали цял живот. Затова реших да прекъсна и да повярвам, че нещата някакси ще се наредят. Беше доста плашещо тогава, но сега като гледам назад във времето – това беше едно от най-правилните ми решения. В момемна, в който прекъснах, спрях да посещавам задължителните курсове, които не ми бяха интересни и влизах да слушам само тези, които ми изглеждаха интересни.
Не беше чак толкова романтично, разбира се. Нямаше къде да спя, затова спях по пода в стаи на приятели, връщах бутилки от Кола за 5-центов депозит, за да си купувам храна, и вървях по 7 мили през града всяка неделя вечер, за да се наям със свястна храна поне веднъж в седмицата в храма Харе Кришна. Обожавах това. И повечето от нещата, на които се натъквах, задоволявайки любопитството и интуицията си, се оказаха безценни по-късно. Нека ви дам един прост пример: по това време “Рийд Колидж” предлагаше едни от най-добрите калиграфски курсове в страната. В двора на университета всеки плакат и всеки надпис беше калиграфиран. И понеже прекъснах и не трябваше да посещавам нормалните курсове, реших да посещавам курса по калиграфия, за да се науча как да правя това. Там научих за шрифтовете сериф и сан сериф, за променянето на разстоянието между различните буквени комбинации, за нещата, които правят добрата типография добра. Беше толкова красиво, историческо, артистично умело по начин, който науката не може да улови. И за мен беше очарователно.
Никога не съм се дори надявал някое от тези неща да има практическо приложение в живота ми. Но десет години по-късно, когато проектирахме първия Macintosh, си спомних всичко. И го добавихме в Mac-а. Той беше първият компютър с красиви шрифтове. Ако не бях отишъл на този курс, Mac-ът нямаше да има многобройни начертания и пропорционално разредени шрифтове. А тъй като Windows просто изкопира Mac, най-вероятно и нито един персонален компютър нямаше да ги има. Ако не бях прекъснал, никога нямаше да отида на калиграфските курсове и компютрите можеше и да нямат прекрасната типография, която имат сега. Разбира се, беше невъзможно да свържа точките, гледайки в бъдещето, когато бях още в колежа. Но беше много ясен погледът в миналото, когато проектирах Мак-ът след десет години.
И отново – няма как да свържете точките, гледайки напред в бъдещето. Единственият начин да ги свържете е като гледате назад в миналото. Така че трябва някак да повярвате, че точките ще се свържат в бъдещето. Трябва да вярвате в нещо – вашият кураж, съдба, живот, карма, каквото и да е. Този подход никога не ме е заблуждавал и промени целия ми живот.
Втората ми история е за любовта и загубата.
Бях късметлия – намерих това, което обичам да правя на ранни години. Уоз и аз основахме Apple в гаража на родителите ми когато бях на 20. Работихме здраво и след 10 години Apple беше прерастнала в 2-милиардна компания с над 4000 служители. Тогава тъкмо бяхме пуснали на пазара най-доброто си творение – Macintosh. Една година по-късно аз тъкмо навърших 30. И тогава ме уволниха. Как може да те уволнят от компания, която си основал? Е, тъй като Apple растеше, ние наехме един човек, който мислех, че е достатъчно талантлив, за да управлява компанията с мен и през първата година и малко, нещата вървяха добре. Само че след това вижданията ни за бъдещето започнаха да се разминават и накрая се разделихме. Когато това стана, нашият борд на директорите застана зад него. И така на 30г. аз бях изритан. И то доста публично. Това, което беше центърът на целия ми зрял живот, изчезна. Беше ужасно.
Наистина не знаех какво да правя за няколко месеца. Мислех си, че съм предал цялото минало поколение предприемачи, че съм оставил жезъла точно когато ми е бил предаден. Срещнах се с Дейвид Пакард (съосновател на Hewlett-Packard) и Боб Нойс (основател на Intel) и се опитах да се извиня за толкова големия си провал. Бях публичен провал и по едно време даже си мислех да се откажа от всичко. Но нещичко бавно започна да ми се изяснява – все още обичах това, което правех. Обстоятелствата в Apple не бяха променили това. Бях отхвърлен, но все още бях влюбен. И затова реших да започна отначало.
Тогава не го разбирах, но се оказа, че уволнението ми от Apple е било най-хубавото нещо, което е можело да ми се случи. Инертността на това да бъдеш успешен беше заменена от безгрижието на това да бъдеш начинаещ отново, много по-малко сигурен във всичко. Това ме освободи да навляза в един от най-градивните периоди от живота си.
През следващите пет години основах компания на име NeXT, още една компания на име Pixar и се влюбих в една невероятна жена, която щеше да стане моя съпруга. Pixar се разви и създаде първия къмпютърен анимационен филм – Играта на Играчките – и е вмомента най-успешното анимационно студио в света. В неочаквания ход на събитията Apple купи NeXT, аз се върнах в Apple и технологията, която ние развивахме в NeXT е в сърцето на настоящото възраждане на Apple. А Лорийн и аз имаме прекрасно семейство.
Убеден съм, че никое от тези неща нямаше да се случи ако не бях уволнен от Apple – ужасно на вкус лекарство, но пациентът се нуждаеше от него. Понякога животът те удря с тухла по главата. Не губете вяра. Убеден съм, че единственото нещо, което ме държеше през годините, е че обичам това, което правя. Трябва да намерите това, което обичате. Както в работата, така и с любовта. Работата ще заема голяма част от живота ви и единственият начин да бъдете наистина доволни е да правите нещо, в което да вярвате че е велико. А единственият начин да вършите велики неща е да обичате това, което правите. Ако не сте го намерили още, продължавайте да търсите. Не се застоявайте. Както с всички неща, които сърцето избира, така и с това, ще знаете, когато го намерите. И както всяка силна връзка, тя ще става все по-хубава с годините. Така че продължавайте да търсите, докато не я намерите. Не се застоявайте.
Третата ми история е за смъртта.
Когато бях на 17, прочетох някъде един цитат, който гласеше нещо подобно: „Ако живееш всеки ден сякаш той е твоят последен, някой ден сигурно ще се окажеш прав.” Направи ми впечатление и оттогава, за последните 33 години, всяка сутрин се поглеждам в огледалото и си казвам: ”Ако този ден беше последният ден от живота ми, щях ли да искам днес да правя това, което по начало правя?” И когато отговорът е бил „Не” в прекалено много дни поред, знам, че трябва да променя нещо.
Да помня, че скоро ще умра, е най-мощният инструмент, който някога съм използвал, за да вземам големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, всичкият страх от унижение или провал – тези неща просто изчезват пред вида на смъртта, остава само това, което е истински важно. Най-добрият начин да избегнеш капанът, в който си мислиш, че имаш какво да загубиш, е да си спомниш, че ще умреш. Ти вече си гол. И няма причина да не следваш сърцето си.
Преди около година ми откриха рак. Имах скенер в 7:30 сутринта и той ясно показа тумор в панкреаса. Та аз дори не знаех какво е панкреас. Докторите ми казаха, че почти сигурно това е вид рак, който е нелечим и че не трябва да очаквам, че ще живея повече от три до щест месеца. Личният ми лекар ме посъветва да се прибера и да подредя нещата и делата си, което на докторски значи „да се приготвя за умиране”. Означава да се опиташ да кажеш на децата си всичко, което си си мислел, че би могъл да им кажеш през следващите 10 години, и само за няколко месеца. Означава да се убедиш, че всичко е приготвено така, че да е възможно най-лесно за семейството ти. Означава да си вземеш сбогом.
Живях с тази диагноза цял ден. По-късно същата вечер имах биопсия, където прокараха един ендоскоп през гърлото, стомаха и червата, поставиха игла на панкреаса ми и взема няколко клетки от тумора. Бях упоен, но жена ми, която беше там, каза, че когато видели клетките под микроскопа, докторите започнали да плачат, защото се оказало, че това е много рядък вид панкреатичен рак, който е лечим чрез операция. Направих си операция и сега съм добре.
Това беше най-близката ми среща със смъртта и се надявам да е била най-близката ми за още няколко десетилетия. Сега, след като я преживях, мога да ви заявя още по-убедено от преди, когато смъртта беше просто концепция: Никой не иска да умре! Дори хората, които искат да отидат в Рая, не искат да умрат, за да отидат там. И все пак смъртта е нашата обща крайна точка. Никой никога не я е избягвал. И така трябва да бъде, защото Смрътта е най-вероятно едничкото творение на Живота. Тя е посредника му. Изчиства старото, за да направи път на новото. В този момент новото сте вие, но някой ден, не толкова далечен, постепенно ще станете старо и ще бъдете изчистени. Съжалявам, че съм толкова драматичен, но това си е самата истина.
Времето ви е ограничено, така че не го пилейте като живеете живота на другие. Не падайте в капана на догмата – което е да живееш с резултатите от мислите на другите хора. Не позволявайте шумът от мненията на другите да удави вътрешния ви глас. И най-важното – имайте смелостта да следвате сърцето и интуицията си. Те някакси вече знаят какво наистина искате да станете. Всичко останало е второстепенно.
Когато бях малък, имаше едно издание, наречено „Каталог на цялата Земя”, което си беше една от библиите на моето поколение. Списваше го Стюарт Бранд в Менло Парк, недалеч от тук, та той съживи изданието с поетичния си усет. Това бяха късните 1960`, преди персоналните компютри, така че цялото беше направено на пишещи машини, с ножици и полароидни камери. Беше нещо като Google в хартиена форма, 35 години преди Google да се появи: беше идеалистично и пълно с хубави съвети и велики мисли.
Стюарт и екипа му издадоха няколко броя на „Каталог на цялата Земя” и когато изданието привърши, пуснаха финален брой. Това беше около средата на 70-ти и аз бях на ваша възраст. На задната корица на техния финален брой имаше снимка на провинциален път рано сутрин, от онези, по които вероятно сте пътували на автостоп ако сте по-авантюристични. Под него бяха думите: „Остани гладен. Остани безразсъден.” Това беше тяхното послание на прощаване. Остани гладен. Остани безразсъден. И аз винаги съм си пожелавал това за себе си. Сега, когато вие се дипломирате, за да започнете наново, го пожелавам и на вас.
Що се пресилвате не разбирам???
По снимки на 20-ина кухи момета се съди за целия набор.
Както си подбрал снимки от 80-те години от НЕГ, както и избрани немски кадри... ами мини по елитните училища сега и виж какво е нивото.
Ето снимки от тазгодишния бал на едно съвсем нормално училище, което не е по върховете на класациите и изпраща първия си набор абитуриенти:
http://www.parvamatematicheska.com/b...pusk-2012.html
Не виждам нищо извратено и фрапиращо.
Не че не е интересно да се погледнат за минутка, две фриковете, обсъждани в темата, но моля, нека да разсъждаваме логично и да не приравняваме един набор от знам ли - 10-20000 деца на 20 пачи.
КрИс
Мислиш ли че ако имаха снимки на свои випускници като онези от първият пост, щяха да ги качат на сайта си ? Едва ли...Снимките от сайта на училището са 100% подбрани с рекламна цел. А броят на завършващите пачи расте с всяка изминала година. Тук коментираме и поведението им - алкохолните запои, сбиванията и крясъците по улиците.
Христославе, а на теб не ти ли хрумва, че просто нямат випускници, които са толкова аграрни, колкото 20-те обсъждани момичета? И че обсъжданото тук е частен случай, а не правило?Първоначално публикувано от hristoslav2
Неприятна тема за мен, навежда ме на мисълта за пенсионерите по време на моето детство, които само злобничко обсъждаха под мустак съвременните за времето привички, обяснявайки колко добре били възпитани децата в братския СССР. Нещата са се променили до толкова, че братушките са заменени от уникалните ни, възпитани и ерудирани приятели от ЕС.
По стечение на обстоятелствата имам дете, малко все още, но редовно чета "експертни" мнения колко по-глупави и неуки били децата сега, отколкото преди. Което естествено е пълен шит. Децата са усвоили значително по-сложен материал за годините си, отколкото преди години, нивото на усвояване е същото като едно време - някои по-добре, други - по-зле, трети - никак. Това е наблюдение не конкретно върху моето дете, а за целия му клас.
А вие... ми продължавайте да си мърморите и обсъждате отделни извращения, обиждайки чрез тях десетки хиляди нормални...
По отношение на алкохолните запои... въобще не съм убеден, че сега младежите пият повече, отколкото се е пило преди 20-25 години в моята компания. Крясъците по улицата..., определено дразнят, но пък човек има право в някои моменти от живота си да поразтовари и покрещи. Стига да не му се превръща в навик... ще го преглътна. Побоища имаше и тогава, и сега. Вярно е наистина, че сега хората като че ли са по-злобни и младежите не се пердашат само за спорта, а с цел да наранят сериозно. Все пак, това с пердашенето го има и в държавата, от която си давал снимки за пример по-горе...
И аз съм на мнението на Крис. Не може по 20-тона абитурентки да се съди за целия випуск. Ако потърся, ще намеря без проблем 100 и повече снимки на нормални момичета, също ще ти намеря и снимки на германки, американки, не по облчени от "наще"... Естествено, че тези снимки на чуждите абитуренти също са избрани.
По нагоре пуснах едно видео на изпращането от Свиленград. Е к'во му беше лошото. Отпреде минават моторджиите, отзаде децата с колите... И не видях нещо супер фрапиращо. Или ще кажеш, че видеото е изрязано...
За мене това е равно, се едно аз на времето, както си ходех със скъсаните ластици, коженото яке/дънково елече и на него гръб на motorhead - orgasmatatron, да се пльосна в средата на улицата с касетофон. Да се мятам и да броя до дванадесет, и да правя уж бал. Ама пак нямаше да е нищо, щото ни гъзъ си показвам, ни косматия х... спрямо грозните и безвкусни момичета, на снимките.
и ние не сме били кой знае колко по-хубави, но въпросът не е в екстермността, а в степента на възможност за изразяване на въпросната екстремност
нашата екстремност беше капси, кожи, дълги коси и касетофон на рамото посред бял ден
сегашната екстремност, поради самия факт, че е N десетилетия по-късно, има финансово по-подплатен характер - рокля на цената на кола, кола под наем за ден на цената на работна заплата, а че малките курвета подражават на големите курвета се сърдете на себе си - никой не ви кара да пускате cartoon-а на децата и "планета" на учениците, вместо да отидете на едно барбекю на една поляна, или просто на разходка с тях...
Новини
Форум
Актуално
сървър
Отговор с цитат