Шефът на Гестапо надигна с мъка натежалата си глава и със замъглен поглед огледа общата каюта. Нямаше никой от неговите хора. Почувства някаква заплаха, някаква несигурност. Двата реда койки в близкия и в далечния край на помещението изглеждаха празни. Не съвсем обаче - в далечния тъмен ъгъл , точно по диагонала се белееше униформата на чернокос морски офицер. Генералът се олюля и се облегна на рамото на матроса, застинал като струна вдясно, непосредствено до него. Чувайки леко похъркване, гестаповецът се обърна назад, но видя, че койката зад него е празна. Съседната , непосредствено пред матроса - също. Чак на следващата се бе разплул Главнокомандващият флота на Райха. Целият ред до илюминаторите бе абсолютно празен и есецовецът се поблазни да прескочи първия ред и да се търкули на койката, определена за него. Отказа се при мисълта, че ще чува хъркането на адмирала в ухото си. Ситуацията беше нелепа, почти невъзможна. Нещо го бе събудило - някакво движение. Имаше едно, единствено възможно обяснение!
Какво?

 Новини
 Новини Форум
 Форум Актуално
 Актуално сървър
 сървър




 
  
  
  
  Отговор с цитат
  Отговор с цитат 
  
 


 Първоначално публикувано от Wise
 Първоначално публикувано от Wise  
 
  - повярвай ми!
 - повярвай ми!
 
  
  , иначе няма как да обясни, че "...ще чува хъркането на адмирала в ухото си...".
, иначе няма как да обясни, че "...ще чува хъркането на адмирала в ухото си...". 
