Шефът на Гестапо надигна с мъка натежалата си глава и със замъглен поглед огледа общата каюта. Нямаше никой от неговите хора. Почувства някаква заплаха, някаква несигурност. Двата реда койки в близкия и в далечния край на помещението изглеждаха празни. Не съвсем обаче - в далечния тъмен ъгъл , точно по диагонала се белееше униформата на чернокос морски офицер. Генералът се олюля и се облегна на рамото на матроса, застинал като струна вдясно, непосредствено до него. Чувайки леко похъркване, гестаповецът се обърна назад, но видя, че койката зад него е празна. Съседната , непосредствено пред матроса - също. Чак на следващата се бе разплул Главнокомандващият флота на Райха. Целият ред до илюминаторите бе абсолютно празен и есецовецът се поблазни да прескочи първия ред и да се търкули на койката, определена за него. Отказа се при мисълта, че ще чува хъркането на адмирала в ухото си. Ситуацията беше нелепа, почти невъзможна. Нещо го бе събудило - някакво движение. Имаше едно, единствено възможно обяснение!
Какво?