И когато Огледалото се огледало си помислило - "Наистина. Неотразимо съм, но защо ли? Не разбирам?" Обърнало се отново към Малката, Туристическа Наковалня, и с надежда да получи кардинален отговор на своя проблем, в контекста на визуално-естетичния аспект, отразило - "Какви са сега, тези номера? Зададох ти прост въпрос, за едно нещо те моля..."
А Малката, Туристическа Наковалня, вече вбесена от постоянните, Огледални въпроси, гневно го прекъснала:
?ale{~eng}.56789{mat:eng}.2{mat:~eng}.|_x_|{mat:eng}st&{eng}.-->{mat:eng:tune}damn{~eng}?nnnnnnnnnn{mat:~eng}.1{mat:eng}.revenge{bul:eng}.|_x_|st&.-->damn?nnnnnnnnnn
"Не разбирам" - напукало се Огледалото - "Някой може ли да ми преведе? Наковалнята не е виждала Чук отдавна и не й се разбира, говори неясно."
"Да, аз!" - чул се, странно познат, глас от клоните на близкото дърво.
"Кой каза това?" - отново огледало се Огледалото.
"Как кой? Аз?" - лаконичен бил отговора от дървото.
"А ти си?" - зацепило се гневно Огледалото.
"Аз ли? Пак не ме помниш? Аз съм Хладилника. От онази приказка... Спомняш ли си?... Не? Е, добре, eто отново, приказката започва така:
Имало едно Врем. А Врем бил Малък, Космат, Горски Хладилник, с неприлични идеи и много празно място в себе си, в което да ги побира.
Живеел си Врем, Малкият, Космат, Горски Хладилник, на едно дърво, а под дървото се вихрел диспут между Огледало и
Малка, Туристическа Наковалня. Огледалото настоявало да получи моментално красиво описание за себе си от Наковалнята, вместо вечните
псевдо-ласкателства и изпълнени с недомлъвки излияния от рода на "Неотразимо си!". В опит да убеди Огледалото в правотата на думите си,
Наковалнята рекла на Огледалото "Ето, дръж това огледало, огледай се, и се самоопиши." И когато Огледалото се огледало..."