Най-компрометиращите кадри с Буш били от сутринта на 11 септември 2001 г.
Филмът на Майкъл Мур "Fahrenheit 9/11", награден със "Златна палма" в Кан, излезе по екраните в САЩ в петък и оглави боксофис класацията за Северна Америка като най-гледаното заглавие през уикенда - уникално постижение за документална творба.
През първите три дни на прожекции в касите на кината са постъпили 21,8 млн. долара.
Предишният касов рекорд за жанра също принадлежеше на Мур и филма му "Bowling for Columbine", който миналата година му донесе "Оскар" и събра 21,6 млн. долара през 2002 г.
Освен с успеха в Кан, около филма се вдигна шум и заради отказа на "Дисни" да позволят разпространението му по американските кина от тяхното поделение "Мирамакс".
Тогава основателите на компанията Харви и Боб Уайнстайн откупиха правата и сключиха договор за дистрибуция с "Lions Gate Films" и IFC.
Лентата обаче получи "R"-категория за разпространение в САЩ, което означава, че не може да бъде гледан от лица под 17 години, непридружавани от възрастен.
Решението на цензорите, наложено заради "жестоки и смущаващи изображения и език", бе обжалвано, но без успех.
Филмът действително съдържа кадри с трупове на американски войници в Ирак, запалени и влачени от камион, както и сцени с малтретиране на иракски затворници, уточнява Би Би Си.
Сцените от последната война били заснети от няколко екипа на продукцията, "внедрени" уж като журналисти в подразделения на US армията в окупираната страна.
Тъжно е, че мнозина 15- и 16-годишни, които ще бъдат вербувани да служат в Ирак през следващите две години, няма да имат право да видят какво става там, коментира режисьорът.
Собствениците на някои киносалони от своя страна обявиха, че няма да спазят възрастовото ограничение.
Според политически коментатор от "Ню Йорк таймс" (иска се регистрация) най-съкрушителни за Белия дом вероятно ще се окажат кадрите от 11.09.2001 г., снети любителски от начален учител във Флорида, където US президентът Джордж Буш бил на посещение в часа на атентатите в Ню Йорк и Вашингтон.
След като му съобщават за трагедията, в продължение на седем минути той продължил да чете пред второкласниците от книгата "Моята козичка", в рамките на акция за популяризиране на четенето.
Неговата бавна и колеблива реакция на ужасната вест никога не е била тайна, но да видиш същинските кадри от онези минути може да се окаже по-компрометиращо за Белия дом от цялата статистика на света относно управлението на Буш, коментира изданието.
Междувременно обаче се появиха и коментари, че Мур вече си е спечелил прозвището "новия Гьобелс", а верни на републиканците кинорежисьори създадоха контратворби.
Той обаче само привидно е посветен на Буш и корпоративните интереси около него - основната му тема са по-скоро обикновените американци и животът им при управлението на Джордж У.
Както и обикновените иракчани - във филма са включени кадри от окупираната страна, осигурени от "прикрепени" към US войската екипи, снимащи за Мур под прикритие.
Включени са например интервюта с американски войници, които потеглят с танковете под звуците на тежка музика и припева: "Burn, mother-****er, burn!" (Гори, кучи сине, гори).
Мур е опозиционер, но не е демократ, напротив - във филма му сенаторите и от двете големи партии са еднакви, независимо дали отказват да изпратят синовете си да се бият в Ирак или пренебрегват многобройните оплаквания от изборни нередности в драматичния президентски вот през есента на 2000-та.
"9/11 по Фаренхайт" е впечатляващ образец на документалното кино, което рядко има такъв успех в конкуренция с холивудската продукция, изтъкват кинокритици.
До излизането си на DVD той спечели над 125 млн. долара в САЩ, което е рекорд за документален филм, а след него в кината пробиха и други.
Заради патоса и анализаторското съдържание специалисти го сравняват със знаменитата поредица на Франк Капра "Защо воюваме", а с разобличителните си похвати и личния авторски подход им напомня шедьовъра на Михаил Ром "Обикновен фашизъм", който демаскира не само Хитлеровия фашизъм, а косвено и сталинизма - както и всяка диктатура.
Мур се заяжда с Буш-младши не за първи път, а го прави, при това доста сполучливо и в двете си книги - "Пич, къде ми е държавата?" и "Глупави бели мъже" (издадена и у нас), където се обръща към държавния глава с обвинението: "Вие сте пияница, крадец, вероятен престъпник, ненаказан дезертьор и ревльо."
http://mbox.tv/play.php?mpid=38591
http://mbox.tv/play.php?mpid=38592
http://warez.ru:8085/Documentary/Fahrenheit.911.(2004)/
http://store3.data.bg/itsancho/MovZ/...209.11%202004/