DOOM [2005]
"Единственото по-страшно нещо от тъмнината е... това, което се крие в нея."
"DooM" е една от думите, към които ще бъда доживотно пристрастен. Казвам го съвсем откровено и не го крия. Е, има и други думички, към които ще тая доживотни чувства - например "свирка"... "дупенце"... "лапни го" (оппс, това са 2 думи...) и т.н., но това ще го обсъдим в една друга тема...
Понеже "DooM" беше Играта (с главно "И"), която тотално промени мирогледът ми преди 13 години и ме накара да заменя дългите среднощни уроци по ръкоделие с безумно блещене в монитора до ранни зори, логично е бъда крайно критичен и/или безкрайно щастлив от факта, че това отроче на гейм-индустрията, превърнало се в култ и безмълвен учител на стотици себеподобни в жанра, ще бъде филмирано и то не кога да е, а тази година - 2005 - годината, след която просто сякаш няма да има какво да се случи, тъй като повечето култови фантастични и фентъзи поредици свършиха.
Чели ли сте книгата "DooМ: До колене сред трупове" на Дафид Аб Хю и Бард Линауивър? Е, аз съм я чел, може би 4 или 5 пъти. Не, че книгата е нещо особено. Напротив. Но евалла, че това, с което те грабва тя по един простичък начин и това, което липсва на филма, е именно атмосферата. Написана е в стил все едно авторите са започнали да играят играта, като предварително са поукрасили предисторията, а после са описали и пресъздали почти всичко, което са видели и почувствали от първият "Shareware"-епизод. Точно това го няма във филма - това, което всички фенове на играта очаквахме. Това, което ни предизвикваше. Това, което ни плашеше. Това, което ни възбуждаше, ако щете. Тръпката.
Да, пристрастен съм. Затова ще бъда крайно обективен в мнението си. И ако ти, който четеш тези редове - ти, който не си геймър и не си се сблъсквал с поне една от частите на тази култова поредица - ти може и да харесаш този филм. И ще го харесаш с право - той ще ти предложи точно това, което ще очакваш да ти предложи. Няма да те накара да мислиш, а ще те остави само да се наслаждаваш. Като при секса. Като при едно скорострелно чукане с комшийката, на която си намигал в продължение на 5 месеца.
Визията е адски тежка, задоволителна, футуристична, плътна. Сякаш дебела драперия ти се е стоварила на главата в съвсем тъмна стая. Звуците... ахххх тези звуци... за момент ти се приисква да имаш 5 уши около главата и субууфър на челото. Не липсват и свежи лафове - но ето! - това е грешката на абсолютно всички филми, които претендират да са "хорър"-шедьоври. Хуморът. И по-точно - как, по дяволите, ще опорочиш шедьовър като "DooM" с някакви си пиперливи лафчета? Алоооо?!!! Ами, извинявам се, ама то в някои комедии няма толкова хумор, колкото има във филм на ужасите, бе! Тези своего рода "хибридчета" между крайно противоположни жанрове адски пропукват напрежението. Ама адски! Особено, когато морските пехотинци влизаха в канализацията, следният лаф ме изкърти: "Мислех, че 'Затънал в лaйна' е само израз!". Как ви се вмества този цитат в представите за "DooM" - играта, която ни изправя на нокти или на каквото и да е там поне 1 см. стърчащо от тялото? На мен никак, ама никак не ми се вмества (където и да е)! И още куп абсурдни ситуации и реплики. Дразнещо е. И за всеки фен на играта би било.
Първото и най-дразнещо от всичко, е бруталното изопачаване на историята, която ни води вече второ десетилетие и върху която се гради цялата сюжетна линия. Няма никакъв портал, през който да нахлуват орди адови изчадия - от страшни по-страшни и от трудни по-трудни за убиване. Тук става въпрос за генни експерименти, вследствие на които мутират хора. Ми ебaси!!! Още в колко филма ще се третира тази малоумна, безбожна кичозност, питам? Аз ли съм сбъркан или на целият свят му се гледа само зомбита?! Зомбита, та зомбита!!! Край нямаха! За последните 2 години има най-малко 20 зомбясали филма - един през друг по-тъпи и безумно плоски! Още оттук е опорочен целият сюжет на играта и едно от единствените неща, които я свързва с филма, е най-вече името! То вярно, че и в играта има зомбита, но те бяха 1/20 (и най-слаба) част от враговете, а не основният враг!
Второ - порталът, моля ви се, се е кютнал нейде в щата "Невада" - забравете, че се пътува до Марс с космически кораби; забравете, че там се правят експерименти за прехвърляне на материя от един паралел в друг; забравете, че нашият човек отива там като затворник и започва одисеята си само с пистолет и 50 патрона... Няма такива неща! Във филма отряд морски пехотинци, въоръжени до пломбите на зъбите, от "Невада" са директно "изстреляни" на Марс! А на Марс правят... археологически разкопки! Просто супер!!!
Трето - имената на чудовищата от играта, са използвани за хора във филма - например, "Пинки"-то (Pinky - розовото подобие на минотавър), "Барон"-а (Hell Knight)... Грррр!!!
:knuppel2:
Интересно е обаче, че използват името Кармак и във филма - както знаем, Джон Кармак е главен дизайнер и програмист в "id Software" (фирмата, създала както безпрецедентните поредици от хитовете "Wolfenstein", "DooM", "Quake", така и... кхъм... милиони долари в сметките на разработчиците си) и е "гуруто" в жанра "FPS" - мозъкът, на който дължим голяма част от безсънните си нощи.
*
За самите актьори нямам какво толкова да кажа. Те са дали това, което са могли, със съвсем малки изключения - например, наркоманчето-пехотинец "Хлапето". Ужъзъ! Кой го е наврял там това келеме, сред батковците с големите патлаци, не мога да ви кажа. Представете си, още по времето на първият "DooM" (1993 г.), по земята да ви се въргалят шишенца с "патенца", екстази или някакви амфетки... Но пък е забавно да видите как Скалата е награбил "Big Fucking Gun"-а ("BFG") и след стрелбата с него, да изкаже смаяно: "Holy Shit!" (чиято реплика е забавно преведена като "Леле мале". "Леле мале", ама друг път!).
Дизайнът на нивата... оппс, к'ви глупости пиша... декорите са наистина страхотни и въпреки, че липсват мелета в откритите пространства на базите на Червената планета, по интериора се забелязват доста прилики с играта. Дори ме изкефи това, че картата на секторите беше някаква подобна на тези от "DooM" и "DooM II". И май възхищенията ми се изчерпват дотук.
Все пак на филма, както казах, му липсва основно атмосферата. Тази адски пикантна подробност. "DooM" беше страшен, може би най-страшната игра, създавана някога. И именно заради липсата на нейната атмосфера оприличавам филма повече на "Resident Evil 2" - да, именно той трябва да бъде "Resident Evil 2", а не онази безумна помия, която се изля в началото на есента миналата година. Сега... сложете Мила Йовович на мястото на Скалата и ако познаете, че това е "DooM: The Movie" - шапка ви свалям!
Феновете на "DooM" заслужаваха нещо повече, дори много повече. Защото чакаха този филм 10 години (преговорите с "Universal" започнаха в края на 1995 г.) Но нека не си кривя душата - просто няма как да се постигне тази атмосфера. Няма и кой да я постигне. Тя ще си остане недостижим блян и чувството на нещо неизживяно ще ви връхлети още преди началото на финалните надписи. Ще сте физически сити, но душевно гладни. Недооценени. Излъгани.
Така и основната идея, заложена дълбоко в "DooM", ще си остане илюзорна и просто няма да я изживеем пълноценно. Поне на голям екран.
Оценка: 5.5/10