Случвало ли ви се е да гледате отново някой стар филм, на който помните сюжета, героите и разни детайли и да се изненадате колко много смях има в тоя стар филм, а този смях не го помните ?
И след това си мислите нещо такова, "да, сюжета е такъв, че смеха е последното което се запомня".
Можете ли да дадете примери за такива филми ?
Аз ще дам два:
"Среднощно препускане"
"Аризонска мечта"
И при двата, след второто гледане много години по-късно, се чудих точно това - "странно че не помня, колко много смях имало в тоя филм ! "