Моите уважения, но Григор не може да бъде даван като пример за плод на българската тенис школа. Съжалявам, че звучи грубо към труда на много хора, но реалността е такава. По-добре от мен знаеш, че тенисът е страшно скъп спорт и изисква много пари. За бази и кортове, за екипировка, за треньори и академии. В България все още няма традиции и възможности да се подготвят тенисисти за върхови постижения. Не идеш ли в академия в Испания (номер 1 по школа изместила САЩ) или Франция и гориш. Сам го каза, че е имал късмет (аз добавям и ПАРИ), за да отиде навън. За да успее едно дете, трябва от много ранна възраст (5-6г.) да започне да тренира. Семейството му да има необходимия финансов ресурс за школи в България и после задължително чужбина към 12-тата година. Да се откаже от образование, защото е невъзможно да тренираш двуразово на ден и да учиш нормално. За съжаление тениса е елитарен спорт за богати. В "онези" страни може и да има механизми за намиране и издигане на по-бедни (по техните стандарти) деца, но при нас няма. Тук само дете на богати родители може да си позволи да започне да тренира. Или дете на бивши тенисисти и треньори.
Иначе всеки си има вкус - за теб Мъри-Бердих е скука, за мен - НЕ. Отказваш да приемеш, че тениса се е променил и вече властва нов и печеливш начин на игра. Джокович не играе по-различен тенис. Надал също. Това са властелините на тениса в последните 7-8г. Не съм въобще сигурен, че примерно ако Сампрас играе сега с тях ще има толкова титли. Аз пък не съм бил привърженик на Сампрас и Бекер (винаги ми е бил противен) и въобще чиста игра на мрежата. Не харесвам и гигантите само с асовете. Харесвах си Агаси - ретури, минаващи удари, игра от задна линия. Голям кеф изпитвам, като почнат да наказват някой напорист, постоянно търчащ на мрежата с поредица минаващи удари. Той да гледа недоумяващо какво става и в един момент да се кротне в безизходица. Само лаик не може да оцени, колко е трудно и колко труд и тренировки се изискват, за да постигнеш почти непогрешимост при дълги разигравания от задна линия. В момента трябва да можеш всичко, а не само агресия, заради самата агресия. От защита да минаваш в нападение. Да натискаш напред, но само, когато е нужно и необходимо, а не като самоцел.
В почти всеки съвременен спорт основната и печеливша стратегия е отличната защита. В историята остава победителя. Професионализмът е неумолим и времето на "романтиците" отдавна е минало и мисля, че никога няма да се завърне.