Най-накрая намерих малко свободно време да драсна малко по-подробно.
Първоначалната идея беше да отпразнуваме края на един голям проект с колегите ми, но поради независещи от нас причини, проектът се забави. Което естествено не ни попречи да се занесем натам.
Местоположение: село Голяма Желязна, на брега на самия язовир.
Път: основно магистрала и първокласен път, около 16 километра по нещо което за мен е нещо като третокласен и надолу и около километър по черен. Също така и над половин час чакане на задръстването преди Богоровите, поради малоумието на някой, който беше решил да отбие целия поток през селските пътища.
След като преминахме през момента с организацията, кой, къде, как и с кого в петък вечерта пристигнахме на място. Месността като цяло е приказно красива, гледката е страхотна и... абе общо взето мога да напиша няколко десетки килобайта суперлативи за това толкова любимо място.
Къщата:
От вътре - на последният етаж:
Та след пристигането естествено ме хванаха за главен готвач и се заех с разните благинки домъкнати от София. Напоследък съм почнал да ставам прекалено добър на скарата, което някак си хич не е добре за моите скромни 110 килограма. Все се надявам някой ден да станат към 80-90 както бяха навремето. Та тръгнах да забърквам разни шишчета, исползвайки тайни оръжия от типа на майонезено-горчини сосове. Красотата изглеждаше така:
Жените естествено бяха наритани да режат салати. Домакина предложи натурален сливов сок, made in Troyan, другите гости споделиха една чудесна домашна ямболска гроздова, с октаново число достатъчно да изведе в орбита малък комуникационен спътник. Благодарение на тези малки подробности, плановете за ставане в 6 и излизане за риба отидоха по дяволите още към 10 вечерта. Та вече дошлите седнахме на ядене и пиене на масата пред хижата, да чакаме останалите заплеси и за продължението мисля че няма нужда да споменавам. Тука искам да вметна че от 3 години имам навика да ходя там и до момента не ми се е случило да бъда ухапан от комар. Поради тази причина яденето и пиенето на открито не се смущава от нищо. А да и това се вижда от масата вечерно време:
На следващия ден, ставайки към 8 сутринта със съжаление видях че любимият ми понтон е тотално окупиран от 4-ма рибари и реших да взема едното водно колело и да половя малко към средата на язовира. С ужас открих че половината водоем е обрасъл с разни гадни водорасли стигащи до повърхността и то при дълбочина около 3 метра и ловенет на спининг се превърна в една доста екстремална задача. Еин час по късно задуха доста силен вятър и зарязах риболова. До колкото видях, чичковците на понтона упорито скубеха каракуда практически през целия ден. Отказвайки се от риболова реших да се заема с разни други спортове като водно колело, каяк, белот и естествено бира и пържолки. Споменах ли вече че гостите могат да ползват лодките и колелетата безплатно? А да и пробвах тролинг от водно колело, което се оказа доста интересен метод за риболов. На другия ден пак имаше карти, водно колело, каяк, четене на книжки и изобщо пълен релакс. До толкова ни беше кеф че в неделя чак към 23 часа се сетхме че трябва да си ходим.
Всички снимки от мероприятието тук