преди малко получих следното когнитивно просветление
персоналната позиция спрямо коронавируса е същата, каквато е спрямо смъртното наказание
хората, които безрезервно попиват всичко, което им се спуска от медиите, са като тези, които са убедени, че то е задължително (смъртното)
хората, които (като мен) изпитват скептицизъм към всичко медийно, са като онези, на които останалите казват: "като ти се случи лично на теб, друга песен ще запееш"
което е странно, понеже съм привърженик на смъртното наказание, а някои от хората, с които в тази тема съм на различно становище, са против смъртното
което ме накара да се замисля в каква степен информационната осведоменост трябва да се пресече с множеството на персоналната компетентност, за да наклони везните от посока "умозаключение" към "преживяно" и обратното...
кое определя в кой случай трябва да се опариш, за да се убедиш, че си грешил, и в кой е достатъчно да си учил, че в контакта тече ток, за да не бъркаш в него с пирон...