<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Предупреждавам те, че задачата ти никак няма да е лесна. Питай Deathknight за подробности около снимането на сегашния ми аватар (треперят ръце, замъглява се погледа, не може да се фокусира добре...с две думи - тежка работа с опасност за душевното здраве</td id="quote"></tr id="quote"></table id="quote"></blockquote id="quote"><font size="2" id="quote"></font id="quote">
Тука навлизаме в областа на действие на друго мое хоби - "спасяването на душевното здраве". Препоръчителни средства - ракия, водка, текила, уиски и други (според предпочитанията) с подходящи мезета ...[:D][8D]
<blockquote id="quote"><font size="1" id="quote"><b id="quote">quote:</b id="quote"></font id="quote"><table border="0" id="quote"><tr id="quote"><td class="quote" id="quote"><font size="1" id="quote">Аре ве, нема ли и някой психолог да се обади?
[:D]
<div align="right">Originally posted by D3BEPP*-*26/02/2004*:* 18:50:07</div id="right">
Поддържайки шеговития тон Ви уведомевам, че Доктор Профита Иванова (недипломиран експерт психолог) е на Вашите услуги по всяко време на денонощието, за всякакви душевни болежки и за всички последващи ги травми касаещи здравословното Ви състояние []
Сега сериозно.
Пред всяко изречение сложете думата <font color="yellow">обичам</font id="yellow"> и ще се получи:
- да свиря на пияно (но в трезво състояние)
- да пиша (проза)
- да изследвам мисъла на хората (тe са толкова различни, тя е така неуловима...стремежът да я хванеш е необяснимо интригуващ)
(тази история няма нищо общо с действителността, всяко съвпадение с реални лица и събития е умишлено... така де случайно)
Беше полунощ, тъкмо се бях събудил и подгрял шайгата. Системата беше пресно инсталирана и се чувствах леко неспокоен.. предстоеше дълга и мъчителна инсталция на софтуер... нещо което наистина мразя.
Естествено започнах с ICQ, човек не може без връзка с външния свят.. И тогава се случи. Съощението...
номера нищо не ми говореше явно треябваше да го разцъкам преди да мога да го резолзвна като Dokera.
- Трябва да се снима аватар.
Това ме учуди. Докера беше наясно със снимането, владееше Photoshop и т.н. за какво му бях аз!?
Чакаше ме пред студиото и не беше сам. Човека беше с качулка и неможах да видя лицето му. Нямах време да се занимавам с глупости затова започнах да го разпитвам за подробностите, фон, осветление и др. глупости. Изведнъж онзи ми излезе с някаква глупост, че трябва да с една ръка заключена с белезници за парното !? Аз си знам че Докера е недобре, но чак пък толкова! Щел съм да нараня клиента? Хубаво нали за пари става въпрос ще го преживея - Съгласих се (Господи! Какво направих!). Хитреца се изнесе и останах сам с "клиента". Видях лицето "му" или как да се изразя по скоро "й", да си призная бях виждал Съни и преди познавях я. Изведнъж ми прищрака! Тя искаше голи снимки !!! Попаднал бях в капан. Проклятие!
Както се знае от световната практика има два начина да се правят такива снимки.
1. Ако си гей.
2. Ако си консумирал "снимката" многократно и това вече не ти прави впечатление.
Бях напът да открия третия начин.
....
И тя се съблече! Просто ей така ! Ръцете треперят. Не мога да фокусирам, за малко да съборя статива. Концентрация ! - си казва, но не това е невъзможно. Ами ако си прегриза ръката?! Макар за кратко време ще успея да... нееее... шокът, болката, вероятно ще изпадна в безсъзнание. Няма смисъл. Главоболие, световъртеж... натиснах ли бутона, не помня, не знам, не виждам... не съм Аз. Аз не съм вече човек.
....
Когато дойдох на себе студиото беше в пламъци, в дясната си ръка държаш flash-карта, а лявата .. лявата я нямаше.
...В същност Herio Mortis се подведе по лесно от колкото очаквах. Не забеляза липсата на буквата "c" в ника Do(c)kera:-) Освен това забрави, че в семинарията не ни учат на Фотошоп;-)Мъж като всички нас на когото са "слаби ангелите", достатъчно беше да му предложат ябълката от дървото на познанието и той щеше да я захапе( захапването на ръката не беше предвидено) забравяйки всички правила и последствията от тяхното неспазване. Разчитах на това и се оказах прав. Монашеското расо с качулка свърши добра работа. Брат ХГД си заработи дамаджаната с вино и печеното агне за това, че ми го отстъпи. След като Deathknight беше изкушен от Sunny аз ги оставих да се пържат в огъня на ада и си тръгнах отърсвайки обувките си. Дано бог ми прости че не извиках пожарната...
... ТО единствено може да обясни липсващата ръка на Deathknight. Както и връзката балончета в ръката на клоуна, който видях преди да запаля всепречистващия огън...
Не богохулствам, пък то и богохулстването винаги е напразно. Аз се МОЛЯ !!!!
Иначе макар и да не знам подробности, историята на Докера и аз мога да я потвърдя.... Бях ням свидетел. Беше преди време; не знам точно колко, щото спях дълбоко. По едно време чух неистов вик и звук от удар, и се сепнах в съня си. Станах, дръпнах пердето - и какво да видя: ДОКЕРА !!! Изглежда беше скочил от високите етажи. С яркочервени белези по ръцете, ужастно изпотен, тича като луд, сякаш че някой го гони, но накуцва ужасно, пада и става и продължава да търчи неистово. Чисто гол и по терлици бяга по главната улица, без да го интересува, че хората го гледат. Ужас. Още тогава си помислих - то бива бива садомазо, ама... Малко внимавайте с партньорките бре момчета. Само ВЯРА може да ви оправи.
Имах странно посещение в метоха. Бяха ме разпределили там, поради недостик на места в килиите на братята. Не че се оплаквам - там с пакет вафли се постига много. Та както и да е. Гост ми беше един заслужил ПОП - по прякор Каро (не знам защо така му викаха - карти не умее). Имаше странна молба. Вика ми:
"- Дай едно расо назаем. Господ ме е натоварил с мисия, но не и с припаси."
"- Да ти дам, ама в момента имам само едно - другото е на химическо. Няма проблеми. Тук и без расо ще мина."
Тръгна той с мойто расо под мишница, а аз си зададох сложния въпрос: "За какво му е моето расо, след като може да го напълни 2 пъти?". И ме загриза любопитство.
Намерих Брат Докер (при две близначки монахини и пакет вафли на леглото), защото само неговата роба щеше да ми стане (Брат Лудия беше във Варна по Божии работи - освещаваше тамошния метох) и тръгнах след Попа.
Но странно - той не се насочи към манастира, нито към църква или гробище - напъха се в първия му изпречил се Сексшоп.
Следва продължение...
Ето го и него:
Там се задържа само 15 минути, но като излезе не можах да го позная! Имаше нещо променено - беше намъкнал моето расо и при това го изпълваше цялото. Помислих си и бог да ме прости:
"- Боже, да не е изкупил всички вибратори в магазина? Каква оргия подготвят в манастира - и да не поканят "бедните" братя разпределени в метоха?"
Последвах го отново и пак ме изненада. В магазин за алкохол влезе и с чантичка излезе. Помислих си:
" - Ако и наркотици вземе - купона ще мине без мене."
Но той в компютърен клуб се завря и пред монитор се свря. Какво написа не видях, но такъв лудешки смях не бях чувал - господ или дявола го бе обсебил.
Взе си чантичката и излезе. И телефон затърси май - Бетком карта той извади. И номер странен той набра и после дълго се смя.
Аз пък - за мой пуст късмет - срешнях две блондинки и едно барче ги почерпих и ... Но това е друга история, приятели. Нататък какво стана с Поп Каро не видях, но мисля че видях позната физиономия (от снимка май) и тя след Попа тръгнала.
Нека друг да продължи.
P.S. Извинявам се на всички, но смях да става. []
Обяснения по въпроса за вафлите:
Те идват от следния виц:
Една монахиня се прибирала на автостоп към метоха. Спира една хубава западна кола и я качава. Колата я кара една красива млада жена.
Разговорили се и неизбежно възникнал въпроса?
- Как си купи тази хубава кола?
- Аз съм проститутка и тази кола си я купих с парите от един клиент само за месец.
Прибрала се монахинята в метоха и се затворила в стаята си. По едно време се почукало на вратата.
- Кой е? - попитала монахинята.
- Аз съм - Поп Павел.
- Я да ми се махаш с твойте вафли и за бог да прости!