Смятам, че не е лоша идея всеки да сподели най-смешното, което му се е случило до сега.
Може да се отворят теми и за най-кофти ситуация, най-голям гаф и т.н. ако вече не е имало такива.
Та да започна с моята случка:
В 8-ми клас ми махнаха апендикса. При мен операцията беше много тежка - сраснал, възпален - общо 12 шева - абе ужас. Лежах цели 2 седмици в интензивното отделение целия в системи и дренажи. Не ми оставаше нищо друго през тези 2 седмици освен да чета книги, книги и пак книги. Изчетох сума ти криминални романи, "Малкия принц" за който казват че всяко дете трябва да го прочете и най-важното - всичко на Карл Май от поредицата за Винету. Бях много впечатлен от историите за индиянци.
В интензивното имаше по 24 часа 2 сестри, които бяха неотлъчно до нас и се грижеха много усърдно за здравето ни. Имаха си отделна стаичка да нашата и там ядяха, спяха и си почиваха. На всеки 6 часа ми биеха инжекции с какво ли не.
Една вечер в 24.00 часа една от сестрите ме буди за поредното боцкане. Аз се събуждам сънен и с ужас установявам, че на сестрата и го няма скалпа и покрай ушите и тече кръв. Веднага в главата ми изниква мисълта - ИНДИЯНЦИ СА НИ НАПАДНАЛИ. С див вик нанасям ритник в корема на сестрата и я залепвам за стената. Сестрата уплашена пак се приближава до мен - аз пак надавам вик и пак я изритвам до стената. Трети път не посмя да се доближи.
Развръзката: Сестрата си беше боядисала косата с къна и си беше сложила найлонов плик на главата за да хване боята. Струйките кръв бяха струйки боя, които се стичаха изпод найлона зад ушите и. Когато се разсъних и разбрах каква е ситуацията падна голям смях. Не спахме до сутринта и си разказвахме смешни истории. От толкова смях едва не ми се пръснаха шевовете а и ме заболя малко.
Това е.