Научна фантастика
Научната фантастика често е наричана и литература на промяната, литература на алтернативите, литература на отчуждението. Тя спекулира с научните възможности, с миналото, настоящето и бъдещето и така изследва алтернативите в науката, историята и предимно в човешките отношения.
Това, което е обединяващо за всички научнофантастични произведения е елементът на новост – нещо, което няма пълен аналог в ‘реалния свят’ на автора и читателите. Може да става дума както за технологично развитие (пътуване във времето или колонизиране на други планети), така и за социална промяна (сексуални или расови промени) или за алтернативен свят или история. Елементът на новост може да бъде в центъра на историята или да бъде просто допълнение към нея.
Няма строги критерии, по които се определя кое произведение може да бъде включено в кръга на научната фантастика – тя е винаги отворена за промени, за индивидуални мнения, за нови пътешествия към алтернативни зони на възможности.
Според Л. Спраг де Камп „научната фантастика може да се дефинира като фикция, основана на научни или псевдонаучни допускания или развиваща се в несъществуваща или свръхестествена обстановка“. Айзък Азимов я определя като „раздел от литературата, който се занимава с влиянието на научното развитие върху човешките същества“, а Робърт Хайнлайн я нарича „реалистична спекулация относно възможни бъдещи събития, които се основават на адекватно познание за реалния свят, миналото и настоящето“.
Развитието на научната фантастика е обусловено от развитието на съвременните науки и най-вече от революционните открития в областта на физиката и астрономията. Съвременната научна фантастика се заражда в края на 19-ти век с фантастичните романи на Жул Верн, които са по-скоро ориентирани към новите научни открития, както и с научно ориентираните творби с елементи на социална критика на Хърбърт Уелс.
Научната фантастика започва своето развитие като самостоятелен жанр след 1926 г., когато започва да излиза създаденото от Хюго Гернсбак списание ‘Amazing Stories’. Първоначално на публикуваните там и в други списания фантастични произведения не се е гледало като на сериозна литература, а по-скоро като на опити за предизвикване на сензация. По-късно, обаче, благодарение на произведенията на такива автори като Айзък Азимов, Артър Кларк и Робът Хайнлайн, на научната фантастика започва да се гледа с друго око. Жанрът получава и допълнително признание след появата на научнофантастични произведения от писатели, които не са специализирали в този жанр – Карел Чапек, Кърт Вонегът и др.
Приказна фантастика (Фентъзи)
Според някои мнения, основната разлика между научната фантастика и фентъзито се изразява в това, че научната фантастика използва един или няколко постулати и разработва в точна последователност логичните следствия от тези ограничени на брой постулати, докато фентъзито създава свои собствени правила и се развива според тях. Приказната фантастика, по-известна като фентъзи, би могла да се разглежда като литературен жанр, който се занимава с ирационални феномени – места, същества и събития, които не биха могли да бъдат обяснени от научна гледна точка, не се подчиняват на познатите ни природни закони, не отговарят на човешкия опит.
Джон Р. Р. Толкин и неговият роман „Властелинът на пръстените“ се счита за родоначалник на фентъзито в съвременния му вид, но корените му се губят из дебрите на приказките и митологиите на различни народи.
При приказната фантастика е още по-трудно да бъде направено разграничение на поджанрове, но условно биха могли да се разграничат:
- класическо фентъзи
- героично фентъзи, определяно още като ‘меч и магия’
- ‘дотам и обратно’
- хумористично фентъзи
- съвременно фентъзи