Казах ти, това е далечна наука за теб. Ако можеше да си отговориш на въпроса от какво зависи COP,щеше да разбереш и защо ще го премахват и преминават на други коефициенти.Що не си гледаш ДВГ.А един въпрос свързан с тях и едно твое изказване .Как става запалването на нафтата в дизеловия двигател? Дай отговор, а пък аз ще ти дам твой цитат.
И в коя държава клиента не гледа една измамна величина наречена COP, като си купува климатик?
Точно така предполагах и аз, но практиката показа друго:Първоначално публикувано от dgenov
...
П.С> разбира се има и такъв момент: бачкаш си го на 300вата консумация той си цъка КОП2 и ти пуска 600вата - тебе те устрийва и се кефиш. Лошото е че за такива ситуации трябва по-малки машини: консумира пак 300вата ама това му е номинал и при КОП5 отива на 1500вата отдадена, а твоята нужда е 600 значи хоп - машината сваля консумацията на 150вата и работата заспива
В едно и също помещение (спалня - 14.4 квадрата) са работили Е10Н2 - Миналата зима и Е08Н2 - Тази зима... изразходваните киловати не се различават зналително, даже са доста близки. Просто 10-ката затопляше малко по-бързо...
Казано по друг начин - Колкото количеството отнета топлина от заобикалящата среда чрез единият топлообменник е по-голямо и колкото количеството отдадена топлина на заобикалящата среда чрез другия топлообменник е по-голямо толкова е и по-висока цялостната ефективност на хладилният цикъл.
Звучи толкова просто и елементарно. Значи топлообменниците са важни. По какво да разберем кой от различните модели климатици е с голяма площ на топлообменниците? Косвено можем по килограмите на двете тела. Колкото телата са по-тежки - толкова и вложеният материал в тях е повече.
Иде ми да кажа само "амин" накрая. Свиването на топлообменниците е от чисто икономическа цел и не води до върхови технологии. Телата не се правят по-малки защото технологиите видиш ли са по-добри. Едни добри топлообменници, съчетани с хубав компресор и кадърно управление водят до върхови показатели.
Така че гледайте сервизно, размери, в някои дават дори размера на самия топлообменник, броя редове и т.н.
@valen1
Ясен и точен отговор на отдавна дъвчен въпрос! Благодарско!
Имам сега идея да подъвчим и още един въпрос. Тук може да се включи и @geozap, има доста добра теоретична база (вероятно е и практик). А въпроса: при каква мощност на климатика имаме термодинамичен процес с най-висока ефективнос?
Моите размишления са следните:
1. По цитираната формула по-горе, колкото разликата между Тк и То расте толкова процеса е по-неефективен. При по-голямо налягане (натоварване) ще се получава и по-голяма такава разлика. От там идва, че при минимално натоварване ефективността ще е най-висока при една и съща температура на околната среда.
2. Ако ефективността зависи само от компресора, и на номинална мощност COP-a e най-висок защо тогава при модели с един и същи компресор и различно натоварване например за сериите на Fujitsu 7/9/12LCC мощността подавана на компресора е 660W/845W/1240W (номинал). Това са големи разлики, в кой от всичките тези режими компресора работи оптимално с най-висока ефективност? И защо ако работи оптимално на 660W за 7LCC, тогава по каталог не са дали COP при 12LCC именно при това натоварване, ако са искали да дадат най-високата стойност в каталога си? Дали в каталога наистина се дава най-високата стойност или стойноста, измерена за дадената номинална мощност с оглед на това че се предполага машината да се използва при такива условия?
3. Ако разгледаме следната фигурка (това е една типична ph диаграма на термо-помпа):
Ефективността или COP-а на една термо-помпена система се определя от отношението на разликите dh1 и dh2. Това всъщност са разликите в енталпийте, които се получават от компресора и от изпарителя. Когато системата работи при високо налягане P3 (по-голяма мощност на компресора) очевидно dh2 ще е по-голяма, както и dh1 по-малка поради това, че лявата вертикална червена черта (процеса дроселиране), ще пресече кривата на втечнаване на фреона в точка по абцисата, която е по-близко (повече в дясно) до тази оформяща края на левия отсек на dh2. Извода - по-високо налягане: по-голям dh2 и по-малък dh1. Обратното: по-ниско налягане ще доведе до по-голям dh1 и по-малък dh2.The conventional way to express the effectiveness of refrigeration is Coefficient of Performance (COP). This is the ratio of heat extraction to energy input. Both are expressed in the same units, normally kilowatt (kW). For a system in which the mass flow rate is constant, COP becomes equal to the ratio of ratio of enthalpy change in the evaporator and enthalpy increase during compression. i.e. dh1/dh2. On the pH chart, enthalpy is shown as enthalpy per per unit mass, or specific enthalpy. The ratio dh1/dh2 is the rate of transfer of energy in the evaporator divided by the rate of transfer of energy in the compressor.
Дадох различни обяснения все на едно и също нещо. Тошиба са извели (изследвали) графики на ефективността за своите климатици, но други фирми не са, може би понеже не са сметнали за необходимо да направят детайлни измервания (те струват скъпо и костват време). Ще помоля, който има отношение да се включи в дискусията. Крайно време е да изясним веднъж за винаги какъв е отговора на този въпрос (на теория поне). На практика е ясно, че в минимала доста от машините на пазара тук дават лоши резултати (дори и по каталог), това обаче достатъчно ли е да кажем твърдо, че те имат най-добро представяне при обявеният им номинал?
П.С: Само за красота - как изглежда една истинка PH диаграма на R404
http://www.alephzero.co.uk/ref/images/phscale2.gif
За посетителите на този форум, които за първи път се сблъскат с тематиката от т.3 може би ще им е интересно, че тази плътна черна крива определя фазите на хладилния агент (фреона). В лявата си част на процеса, когато червената крива пресече черната графика, фреона се втечнява. В дясната си част (при ниското налягане) фреона се превръща в пари. Компресора работи винаги с газ или пара, но никога с течност. Зада се гарантира това, е необходимо червената графика да пресече точката в която фреона преминава в пара с някакъв запас преди да постъпи в компресора. Този процес е известен като претопляне. Обратно - в горната част фреона трябва също да пресече с някакъв запас в ляво черната крива. Там процеса се нарича пре-охлаждане. Пре-охлаждането и претоплянето са важни за да гарантират двете твърди фази в инсталацията: течна и газообразна, а това е от значение за високо-ефективната работа на един климатик. Пре-охлаждането се получава в кондензатора, а пре-топлянето в изпарителя. При малка площ на двата, тези два процеса не може да се изпълнят ефективно!
Напълно съм съгласен с това (особено т.2... нещо подобно ми се мотаеше в главата като питах какъв е номиналътна един и същ компресор, използван в климатици с различна мощност) и само да вметна, че въобще нямаше да ми дойде да формулирам толкова добре въпроса
За протокола: Според мен COP в каталога е "оптимален" или стойност измерена при дадената номинална (неслучайно някои я наричат оптимална) мощност, но далеч не и максимален
Според мен е напълно нормално при един и същ компресор и топлообменници, с увеличаване на номиналната мощност COP да намалява. Обаче същият климатик с по-висок номинал, ще има същият COP като по-маломощния при мощност, равна на номиналната на по-маломощния. В самия минимум на климатика според мен COP търпи срив, но до една определена стойност под номинал той расте.
Пример:
20ZGX: 2,4 kW номинал с COP 5,45.
25ZGX: 3,0 kW номинал с COP 5,08.
35ZGX: 4,2 kW номинал с COP 4,20.
Трите климатика са с еднакви топлообменници вън и вътре и еднакви компресори.
25-цата ако работи на мощност 2,4 kW ще има също COP 5,45. А 20-цата ако работи над номинала си на 3 kW, ще има COP 5,08.
Това за 20 и 25.
При 35-цата има една разлика - дадено е, че моторът на компресора е 900 W, а на другите два е 750 W. При един и същи компресор ми е интересно как се отразява това и дали ще се запази същата зависимост - дали 35-цата би имала 5,45 COP ако работи на номинала на 20-цата или COP ще и е по-различен заради тези 900 W?
Количеството агент при трите модела еднакво ли е?
Дейане, твърдението ти в тази част:" 25-цата ако работи на мощност 2,4 kW ще има също COP 5,45. А 20-цата ако работи над номинала си на 3 kW, ще има COP 5,08" само предположение ли е?
Не виждам защо да е само предположение, след като 20-цата и 25-цата са с еднакъв размер топлообменници, еднакъв компресор, еднаква мощност на компресора, еднаква хладилна част, еднакви вентилатори и еднакво количество фреон. Разликата им е само в оборотите и е чисто софтуерна.
На пръв поглед е така. Но има едно друго нещо. Как и защо производителят определя в коя точно точка от целия работен диапазон на компресора да фиксира т.нар. номинал. Защо точно 3.0 КВ за 25, а не 3.5 да речем. Ако има само софтуерна разлика, то би било лесно да се препрограмира. Защо ще дадеш за 35-ца два бона, като можеш за 1400 да си вземеш 20-ца и да я бъзнеш леко.
И още нещо. Всички големи марки си имат маркетинг и разузнаване. Те биха установили с лекота, че в България има фенове на високите номинали, луди по LCC. Митсубиши ХИ, например, при следващия си модел пипват леко настройките, едно ново панелче, филтърче и хоп - чисто нов модел с висок номинал. И в България става бум на продажби. Но те не правят така и в това е въпросът?
35-цата има и хардуерна разлика - мотора на компресора е по-мощен. Но за 20-ца и 25-ца си абсолютно прав, само че както беше казал geozap онези гадове прегарят информационния вход и малко трудно ще препрограмираш
Въпреки, че прегарят, тук ,мисля, се намериха хора, които могат да преинсталират. Но не това е важното. По -скоро как гледаш на началото и края на поста ми. И не само ти, де , и другите.
Как мислиш, ако FTXS-G или FD, или SAVP-E бяха с по 4.5-4.8 номинали, дали нямаше да се гледа на тях с друго око, па макар и с по-нисички КОП.?
Новини
Форум
Актуално
сървър
65Одобрявам
Отговор с цитат
