Новини
Форум
Актуално
сървър
2717ОдобрявамВсеки тв производител има по един, или два флагмана най много и от двете технологии . Дефакто колкото и недоправени да са, това е максимума. S85F не влиза в тая класация.
Всеки тв производител има по един, или два флагмана най много и от двете технологии . Дефакто колкото и недоправени да са, това е максимума. S85F не влиза в тая класация.
Този е и с по слаб процесор.Първоначално публикувано от sony 1
- - - - - - - - - -
Лицата - кожата са като намацани и губят детайл при сдр.
Този пост е редактиран от brotzki; 10-04-26 в 07:52.
При "жълтурковците" има някои генетично обусловени особености.
Като например различно цветовъзприемане на палитрата и чувствителност към определени цветове (дължини на светлинната вълна).
Така, че практически винаги се налага калибровка на дисплеите.
Другата разлика спрямо нашите "виждания", за която знам, не е свързана с електрониката.
Липсва им ензим за преработка на алкохола. Не държат на пиене.
Да, има малки разлики във цветовъзприятието между човешките популации (често наричани „раси“ в по-стари контексти), но те са предимно в честотата на цветната слепота и в много финни вариации при нормалното зрение, а не в драматични или фундаментални разлики.
Човешкото цветно зрение е изключително сходно при всички хора – базира се на три типа конусни клетки (S, M и L за къси, средни и дълги дължини на вълните), които са почти идентични генетично.
1. Най-ясната разлика: цветна слепота (color vision deficiency)
- Червено-зелена цветна слепота (най-честата, X-свързана) е значително по-разпространена при мъже от европейски/кавказки произход: около 8%.
- При африкански популации: 2–4% (по-ниска).
- При азиатски: 4–6.5%.
- При жени навсякъде е много рядка (0.4–0.5%), защото е рецесивна на X-хромозомата.
Това се дължи на различни честоти на алелите в opsin гените (OPN1LW и OPN1MW) между популациите.
2. Вариации при нормално цветно зрение
- Съществува полиморфизъм в L-опсин гена (Ser180Ala), който леко измества спектралната чувствителност на червените конуси. Честотата му варира между групи.
- Едно скорошно изследване (2025) показва, че хора с тъмна кожа и кафяви ириси (африкански произход) имат леко по-високи прагове за разграничаване на цветове (по-специално protan и tritan направления) в сравнение с бели хора. Това може да се дължи на по-висока оптическа плътност на макуларния пигмент или леки генетични разлики в L-конусите.
- По-стари изследвания (1975) не намират значими расови разлики в психофизични тестове.
3. Какво няма?
- Няма доказателства за големи, категорични разлики в ежедневното цветовъзприятие (напр. „едни виждат повече червено, други – повече синьо“ като фундаментална разлика).
- Генетично хората са 99.9% идентични; вариациите в opsin гените са малки и се припокриват силно между групи.
- Повечето разлики в цветовъзприятието са индивидуални (пол, възраст, генетика на конкретния човек), а не групови.
Обобщение
Разликите съществуват главно като статистически вариации в честотата на дефекти и много фини настройки на конусите, вероятно адаптации към различни среди (UV експозиция, диета и др. в миналото). За практиката – всички хора виждат цветовете по изключително сходен начин. Различията са по-малки от тези между двама случайни индивиди от една и съща група.
https://www.tiktok.com/@todor.tok.ne...23349394738454При "жълтурковците" има някои генетично обусловени особености.
Като например различно цветовъзприемане на палитрата и чувствителност към определени цветове (дължини на светлинната вълна).
Така, че практически винаги се налага калибровка на дисплеите.
Другата разлика спрямо нашите "виждания", за която знам, не е свързана с електрониката.
Липсва им ензим за преработка на алкохола. Не държат на пиене.
Не споделям логика от типа "щом няма доказателства, значи нещо не съществува".
Или още по-конкретно "не приемам приведените резултати за доказателства, защото не са проведени по моите методики и/ или условия".
Преди много години бях попаднал на научна статия точно за възприемането на японците на червения цвят.
Там се показваше с лабораторни стойности, че Sony затова калибрират CRT телевизорите си за съответния пазар в топлата цветова гама.
Сравнявал съм съпоставими по параметри нови TV един до друг. Единият малайзийски, другият испанска сглобка.
Определено първият имаше превес към топлите тонове. Разбира се, не съм проверявал моделите на кинескопа и къде е произведен.
Тогава всички TV Sony бяха фабрично запечатани.
Тъй като азиатците са малко мургави, японците използваха стандарт за цветова температура D93 с цел кожата им да изглежда по светла...Писах по въпроса още преди 10 години ама явно не си го прочел или разбрал и затова ще започна малко заобиколно
В спецификациите на професионалните монитори има поддръжка на цветова температура D93 - 9300K
https://pro.sony/en_DO/products/broa...ock-bvm-hx3110
D93 (около 9300–9305K) не е стандартът за повечето съвременни професионални монитори, но има конкретни исторически и регионални причини, поради които се е използвал (и все още се предлага като опция в някои модели).
Основната причина: Японският broadcast стандарт
- Според ITU-R BT.470 и японските стандарти (ARIB TR-B09, TR-B28), D93 е официалният референтен бял цвят (reference white) за студийни монитори в Япония.
- В Япония студийните монитори (особено CRT от Sony и други) са били фабрично настройвани на ~9300K, за разлика от D65 (6504K), който е международният стандарт за Европа, САЩ и повечето днешни системи (Rec.709, sRGB, BT.1886 и т.н.).
Това е останало като наследствена опция в много професионални broadcast монитори (Sony PVM/LMD серии, някои EIZO, NEC, Barco и др.).
Други практически причини за използването на D93:
- По-висока възприемана яркост. По-студената (синя) светлина изглежда по-ярка за човешкото око при една и съща измерена яркост (nits). Производителите са я използвали, за да правят мониторите да „светят“ повече на рафта в магазина или в ярко осветени студия.
- По-добър контраст и „по-чисто“ бяло в CRT епохата. Старите CRT монитори с сини фосфори са постигали по-висока яркост и по-добър баланс на бялото при 9300K. Много графисти и видео инженери са предпочитали това, защото е изглеждало „по-остро“ и по-малко жълтеникаво.
- Регионални/културни предпочитания. В Япония (и част от Азия) хората традиционно предпочитат по-студен, синкав оттенък на бялото, докато в Западна Европа/САЩ предпочитат по-топъл (D65 или дори по-нисък).
- Съвместимост с японски TV и production workflows. Ако работиш с материал, предназначен за японския пазар (NTSC-J), D93 е бил „правилният“ бял цвят за мониторинг.
Защо днес D65 е стандартът (а D93 – рядкост)?
- D65 отговаря на средната дневна светлина и е приет в sRGB, Adobe RGB, Rec.709, Rec.2020, DCI-P3 и повечето международни стандарти.
- D93 е твърде син за повечето професионални задачи – прави кожата да изглежда по-бледа, а топлите цветове – по-слаби. Затова в цветокритична работа (фотография, филм, печат) се калибрира на D65 (или D50 за печат).
- Съвременните LCD/LED/OLED професионални монитори (EIZO ColorEdge, BenQ SW, NEC MultiSync, ASUS ProArt и др.) по подразбиране са D65. D93 се предлага само като допълнителна опция.
Кратко резюме
Параметър D65 (6500K) D93 (9300K) Стандарт Международен (sRGB, Rec.709) Японски broadcast (legacy) Външен вид Неутрален бял Силно синкав, „по-ярък“ Използване Фотография, видео, дизайн Стари CRT, японски студия Препоръчително днес Да (за точност) Само ако имаш конкретна причина
Практически съвет: Ако калибрираш професионален монитор днес, почти винаги използвай D65 + gamma 2.2/2.4. D93 се ползва рядко – главно за ретро/емулация или специфични японски workflows.
Това отразило ли се е в фабричните настройки на старите CRT телевизори за азиатският пазар ?
Да, отразило се и то доста силно.
Старите CRT телевизори (особено японските и предназначените за азиатския пазар) са излизали от фабриката с фабрични настройки на цветова температура около D93 (9300K) или много близо до нея.
Защо и как точно се е отразило:
- Японските производители (Sony, Panasonic, JVC, Toshiba, Hitachi и др.) са забелязали, че японските потребители предпочитат по-студено, синкаво бяло — то изглежда „по-ярко“ и „по-чисто“.
- Затова телевизорите за вътрешния японски пазар (NTSC-J) са били фабрично калибрирани на 9300K (D93), докато за американския и европейския пазар (NTSC-U/PAL) са били на D65 (6500K).
- Това се отнася както за студийните/professional монитори (PVM/BVM), така и за обикновените домашни CRT телевизори.
Практически ефекти в картината:
- По-силен син цвят и по-хладен общ тон.
- Кожата изглежда по-бледа/по-студена.
- По-ярко усещане за бялото при същата яркост (затова много хора са го харесвали).
- Японските игри и аниме от 80-те/90-те/началото на 2000-те са рисувани и тествани точно на такива монитори/телевизори.
Днес, когато хората калибрират стари CRT за ретро гейминг, често избират D93, за да видят играта „както японците са я виждали“.
Кратка таблица за сравнение:
Пазар Фабрична цветова температура Усещане за бялото Типични модели Япония (NTSC-J) D93 (~9300K) Силно синкаво, ярко Sony Trinitron JP, Panasonic и др. САЩ/Европа (NTSC-U/PAL) D65 (~6500K) Неутрално бяло Експортни версии
Това е една от причините защо стари японски телевизори често изглеждат „по-сини“ в сравнение с европейските/американските.
Този пост е редактиран от hristoslav2; 10-04-26 в 14:33.
За възприемането на изображението на екран играе роля и цветната температура на изкуственото осветление, когато го има. Също и CRI на самото осветление.
Благодаря за пространственото обяснение!
Но нямаше нужда от него.
Не споря с теб, а просто споделям информация.
И написах, че малайзийското Sony Super Trinitron беше с по-топли цветове. Които на мен ми допадат повече.
Ако не греша, в статията беше посочено 5000K или 5500K за азиатските модели.
По понятни причини не съм проверявал тези стойности.
Опитвах се да настроя баланса на бялото на Sony испанеца като на азиатския, а след години на последната генерация CRT Philips Cineos 32PW9551/12, но не успях.
Между другото най-правилният балaнс на бялото от завода съм виждал на последния флагмански модел на Thomson.
Точно преди да хaрижaт марката на TCL.Не помня модела му, но струваше повече от съвместимия европейски на Panasonic!
А "синеенето" от завода на LCD Samsung, LG и китайската ширпотреба ме дразнят много!
Относно амбиентното осветление е така. Но в моят случай то беше едно и също.
Двата ТВ бяха един до друг и на един и същ източник на видео сигнал. Някакъв среден клас DVD player Sony и оригинален демонстрационен диск..
Този пост е редактиран от Gena_bs; 10-04-26 в 18:49.
Аз го споменах по принцип това за осветлението. Иначе ако екрана е настроен на 6500k, а осветлението е под 6500k, би трябвало картината да се възприема по-студена.
Отделно масовите лампи са с нисък CRI, което би трябвало да доведе и до по-различно възприемане на цветовете.
Ами не, няма такова нещо! Не бързах с отговора, защото исках да го тествам по-дълго време. Ползвам телевизора в Game режим като PC монитор в 99% от времето, а останалия 1% е YouTube приложението сутрин, докато се приготвям за работа.
Out of the box цветовете са МНОГО засилени, лицата изглеждат прекалено оранжеви, червени или жълти. Това обаче се оправя сравнително лесно с малко ровене из настройките.
В момента телевизорът е перфектен, поне за мен и моите нужди. А аз съм доста претенциозен и специфичен, когато става въпрос за избор на ТВ за лично ползване.
Трябва да го пробвам как ще се сдържи със сигнал от кабелна телевизия (може би истинския тест) но това няма да е скоро.
Този пост е редактиран от AntrAcsA; 12-04-26 в 13:02.
https://www.flatpanelshd.com/news.ph...&id=1776423441
Смарт телевизорите стават все по-ориентирани към рекламите и жадни за данни
17 април 2026 г. | Расмус Ларсен | 2 коментара
Смарт телевизорите предоставят достъп до свят на стрийминг, но също така събират огромни количества данни за вас – данни, които се използват за реклама – и дори може да съдържат зловреден софтуер. Тенденцията е в разрастваща се тенденция.
FlatpanelsHD от години документира как събирането на данни и рекламирането са се превърнали в крайъгълен камък на смарт телевизорите, включително Google TV, Fire TV, Tizen, webOS, Roku и други. Центърът за дигитална демокрация (CDD) ги нарича „кошмари за поверителност“ .
Друг доклад документира как смарт телевизорите постоянно заснемат екранни снимки на всичко, което гледате, дори през HDMI , чрез така нареченото ACR (Автоматично разпознаване на съдържание), стига да са свързани с интернет. По-рано тази година петима производители на телевизори бяха съдени заради тази практика .
Събиране на данни, задвижвано от реклами
Данните се събират, за да се активират насочени реклами на телевизора, но още по-често, за да се насочват реклами, когато гледате съдържание на други услуги или платформи, като например компютър и мобилни устройства. С други думи, рекламите могат да ви следват в интернет.
Това не означава, че производителят на смарт телевизора контролира рекламите, които виждате, когато стриймвате YouTube, но събраните данни могат да повлияят на това кои реклами ви се показват. Те могат също така да повлияят на това какво съдържание ви се препоръчва и кога. По същия начин, поведението ви другаде в интернет може да оформи кои реклами се показват на вашия телевизор. Данните за вашите навици и предпочитания се комбинират – особено ако имате потребителски профил.
Това помага да се обясни защо производителите на смарт телевизори в момента са нетърпеливи да възприемат безплатни телевизионни канали с реклами – така наречените FAST.
В няколко случая рекламите в интерфейса на Smart TV са били въвеждани след покупката. Това е възможно, защото производителите могат да актуализират софтуера, което често правят, без да информират собствениците за промените. В тази област има ограничена регулация за защита на потребителите.
Вижте също: Ръководство: Как да замените интерфейса на Google TV и да премахнете рекламите
Може би вече сте забелязали увеличението на рекламите на вашия Smart TV, независимо дали в горната въртележка или на началния екран, където много от „препоръките“ са платени разположения. Или може би сте виждали реклами, когато вашият Smart TV влезе в режим на скрийнсейвър. Нараства и броят на рекламите в стрийминг услугите, но това е извън контрола на производителя на телевизора.
Прави смарт телевизорите по-евтини
Производителите твърдят, че данните се използват и за разработване на продукти, но това представлява само малка част от по-голямата картина.
Друг аргумент е, че това помага за понижаване на първоначалната цена на телевизорите или поне за поддържане на стабилни цени. Телевизорите наистина са сравнително достъпни във време, когато много други продукти поскъпват поради инфлацията. Всъщност потребителите получават по-евтини телевизори, като приемат участие в рекламната екосистема.
Най-големият печеливш обаче си остава производителят на телевизори, който може да генерира значителни приходи от реклама през целия жизнен цикъл на телевизора – ако му позволите. В САЩ е в ход експеримент, при който Smart TV се раздава безплатно в замяна на приемането от потребителя на реклами и събиране на данни.
Нарастваща тенденция
Тази практика се води предимно от американски технологични гиганти като Amazon, Google и Meta, както и от по-малки играчи като Roku и Vizio, но азиатски и европейски телевизионни платформи също се присъединяват към тенденцията. През последните седмици видяхме по-нататъшни стъпки към това смарт телевизорите да станат по-ориентирани към рекламите.
Например, Roku е свързала ефирни телевизионни канали с интернет връзка – две неща, които не са неразривно свързани. Това позволява на Roku да събира потребителски данни, например чрез снимки на екрана (ACR). След оплаквания от потребители, Roku се съгласи да премахне изискването за интернет връзка за традиционна антенна телевизия. Оплакванията могат да имат значение.
Американската марка телевизори Vizio също е подложена на проверка след придобиването миналата година от Walmart. Новите смарт телевизори на Vizio не могат да се използват, освен ако потребителят не си създаде акаунт в Walmart, приемайки, че данните за навиците му за гледане са свързани с поведението му при пазаруване онлайн и в магазините. Лесно е да си представим как това ще се разпростре и в много други области.
През март Samsung обяви партньорство с Amazon, за да показва реклами за продукти в Amazon въз основа на това, което гледате на телевизора си у дома.
Зловреден софтуер също
Вашият смарт телевизор може вече да обхожда мрежата, докато гледате филми , или за да събира данни за модели с изкуствен интелект, или защото е част от голяма ботнет мрежа, която може да използва вашия хардуер и интернет връзка както за законни, така и за незаконни цели. Това предполага, че вашият смарт телевизор е „отворен за бизнес“ – вие сте продуктът.
Такива системи могат да бъдат характеризирани като зловреден софтуер, въпреки че се срещат по-често в китайски стрийминг боксове и Android TV устройства, изградени върху отворената версия на Android, а не на Google TV.
Това са само някои от най-новите примери, илюстриращи как смарт телевизорите стават все по-ориентирани към реклами и изискват все повече данни. Алтернатива без реклами и обширно събиране на данни е Apple TV 4K, изграден върху tvOS на Apple, който не използва ACR или подобни системи. Трябва обаче да не забравяте да изключите вашия смарт телевизор от интернет; в противен случай събирането на данни ще продължи във фонов режим.
Историята на рекламите в смарт телевизорите започва с прехода от чисто хардуерен бизнес към платформен/рекламен модел, главно поради свиващите се маржове на печалба от продажби на телевизори.
Ранни години и Vizio като пионер
Vizio (американска марка, популярна с евтини телевизори) е ключовият играч, който популяризира тази стратегия. През 2015 г. те придобиват компанията Cognitive Networks и я преименуват на Inscape — платформа за Automatic Content Recognition (ACR), която разпознава какво гледаш на TV-то (дори през HDMI или антена) и събира данни за viewing habits. Това позволява таргетирани реклами и продажба на данни.
- През 2019 г. Vizio официално стартира Vizio Ads (по-късно Platform+), продавайки рекламни инвентари на home screen, в apps и чрез данни.
- Към 2020–2021 г. Inscape се интегрира напълно с рекламния бизнес. Рекламите и данните вече носят повече печалба от самите продажби на телевизори (в някои периоди двойно повече). Хардуерът често се продава на загуба или с марж -3% до -7%.
Моето наблюдение : конкуренцията (особено от китайски производители като TCL и Hisense) свали маржовете на печалба от хардуера драстично. Vizio (и по-късно други) преминаха към "razor-and-blades" модел — евтин или субсидиран TV като "кука", а реалната печалба идва от доживотна стойност чрез реклами, данни и FAST канали (безплатни поддържащи реклами стрийминг канали). Walmart купи Vizio през 2024 г. за $2.3 млрд именно заради рекламния/данъчен потенциал и интеграция с Walmart Connect.
Разпространение към другите производители и OS
Останалите копират модела бързо:
- Roku (независима OS, използвана от много марки, вкл. TCL, Hisense, някои Vizio): Отдавна е рекламата първо. Home screen с banner/video реклами, по-късно и startup реклами (тестове 2025 г.). Повечето им растеж идва от реклами, не от устройства.
- Amazon Fire TV: Пълноекранни видео реклами, shoppable ads, интеграция с Amazon shopping. Amazon има собствена OS и вижда TV-то като extension на своята ad машина.
- Samsung (Tizen) и LG (webOS): Добавят ads на home screen, carousel recommendations (много от тях платени), ACR за tracking. Samsung TV Plus и подобни FAST услуги. И двамата продават targeted ads и данни. Ads често се добавят post-purchase чрез software updates.
- Google TV/Android TV: Рекламни placements в препоръки.
Тенденцията се ускорява около 2018–2022 г. с бума на стрииминга и FAST. Производителите осъзнават, че installed base (милиони активни TV-та) е златна мина за recurring revenue — много по-високи маржове (до 70%+ за реклами) от хардуера.
Как работят рекламите и данните днес
- Home screen/carousel/screensaver: Платени "препоръки", банери, видео реклами.
- ACR tracking: Снимки/разпознаване на екрана дори при кабел/антена/HDMI. Данните се продават или използват за cross-device таргетиране (рекламите те следват на phone/PC).
- FAST канали (Roku Channel, Samsung TV Plus, Vizio WatchFree+ и др.): Безплатно съдържание, пълно с реклами.
- Pop-up/jump ads над live TV (Vizio тества от 2022).
- Данните се комбинират с профили, за да се персонализират препоръки и реклами.
Производителите твърдят, че това държи цените на TV-тата ниски. Реално печелят най-много те (и рекламодателите). Има съдебни дела за privacy (Vizio плати $2.2M на FTC през 2017 за неконсенсусно събиране на данни).
Обобщение на timeline
- 2015: Vizio + Inscape — основата.
- 2019+: Vizio Ads, Roku и други ескалират.
- 2020+: Масово добавяне на реклами в интерфейсите, FAST boom.
- 2024–2026: Walmart-Vizio интеграция, още по-агресивни реклами (startup video ads при Roku и др.), shoppable ads.
Ако искате да намалите рекламите: деактивирайте ACR/Viewing Data/Interest-Based Ads в настройките (Samsung: Settings > General & Privacy; LG: Privacy & Terms; Roku: Privacy > Smart TV Experience; Vizio/Google подобно). Използвайте външен стриимър като Apple TV или Nvidia Shield за по-чист интерфейс, или блокирайте на router ниво. Някои хора купуват "глупави" телевизори + отделно устройство.
Здравейте, TCL Mini LED телевизор 139 см 55" 55Q7C е на промоция на 600 евро, дали си заслужава парите или да изчакам да намалят 55C7K?
Този пост е редактиран от hristoslav2; 21-04-26 в 21:10.
Разликата между двата е поддръжката на Dolby Atmos FlexConnect в C7K, и това е отразено с разлика в цената от 40 евро. Ако връзката с безжични говорители не е важна за теб, вземи Q7C
https://www.tcl.com/sa/en/tvs/55q7c
https://www.tcl.com/il/en/tvs/55c7k
Благодаря! 55c7k не мога да го намеря за под 715 евро, а това са си 115 евро отгоре. Може ли инфо в кой магазин е с 40 евро отгоре?
Отговор с цитат