Гласувах с НЕ и чак след това прочетох коментарите ви и разбрах, че според вас отговора трябва да е ДА.
Но това според мен е много глупаво. Приятел ти показва къде има свободни места, явяваш се на интервю и те вземат. Или намираш място благодарение на контактите си от предишната работа. Или печелиш мястото благодарение на искрената добра препоръка на предишен работодател. Или се запознаваш случайно с някой от търсената фирма и той ти подава една ръка за да започнеш.
Всичко това е повече от нормално. Поставен така, въпросът следва да получи към 90% отговор "ДА". Само че не само на територията на Република България. Из цял свят.
Примери бол. В академичния свят няма назначения без предварително да са се запознавали с теб на някоя конференция. На сериозна позиция никога няма да те вземат без да са чували нещо добро за теб от общ познат. Не знам защо си мислите, че е толкова лесно да се намерят подходящи хора за каквато и да било работа.
Примери от миналото ми: започнах работа на първото място, защото един от фирмата ми беше асистент в СУ и видя какво мога; започнах работа на второто място, защото един колега в университета работеше там и ми предложи да отида на интервю; започнах PhD-то си в Дания най-вече заради познанствата на проф. Скордев с тамошните и добрата му препоръка.
Ако според вас някое от тези неща отговаря на дефиницията "с връзки", просто няма да просперирате в този свят. До голяма степен и фукнцията на университетите е да те запознаят с бъдещи колеги и с работодатели, а за да се движи човек нагоре по йерархията трябва все пак да има на какво да стъпи.
Edit: На 26 години съм, официален стаж имам от 1998, PhD-то съм го започнал преди 2 години (класирам го като работа, защото ми плащат, а и вече се уверих, че в тези неща се вреждаш още по-трудно)