ъъъъъъъ не, няма такова нещо.Първоначално публикувано от Mr.TECHNO
Казармата е един от най големите кошмари, който съм преживял, в живота си.
Не че не е имало и други, ама тоя е най дългият, от всички.
@stenly
абе аз ги бех забравил напълно тия Унитри
Не знам вие какви кошмари сънувате, ама на мен колко пъти не ми се е отварял парашута ,не е истина.
Най интересното е че си падам на краката и нищо ми няма
С тези парашути някой ден ще се пребиеме честно.Не знам вие какви кошмари сънувате, ама на мен колко пъти не ми се е отварял парашута ,не е истина.
Най интересното е че си падам на краката и нищо ми няма
@Compare, за арестите просто не си случил ни на епохата, ни на поделението.....(казарма без арест не е казарма) За съжаление ни посрещнаха с добър вечер не е ли малко късничко !
и на море ни заведоха на бойно обучение прекарахме си супер .
Срам и позор ,за една година един път не ни вкараха .
Пропуснал си да видиш как на сутрешен развод пред цял батальон командира на поделението изкарва пред строя някой си провинил се, със страшен глас съобщава провиненията му и с още по гробовен дава и присъдата. Всичко е толкова строго-официално-тържествено, че очакваш да каже - разстрел! Но не - само 15 денонощия арест
И тъй като лежането в ареста (лежане е меко казано, защото въоръжен караул по цял ден те охранява докато вършиш най-черната, тежка и мръсна работа в подлението) не се брои за отслужено време - дослужваш съответните дни след като набора ти се е накрещал до пресипване УВО, облякъл си е "цивилките", изнизал се е през портала и се радва вече на бленуваната цивилизация.
То едно "лежане"
вечерта се спускат Наровете с верига , сутрин ги заключват за стената - цял ден бач и после седиш на пода , ако не те види часовия.
Чакайте сега .Ама и арести ои е имало в поделенията ?? Ега ти казармата.
При нас наказанието беше да почистиш сам пусковата . Май- тежките наказания бяха след отбой и забой на поделението / естествено в най-калното време е да се почистят колесарите на пусковата - ама това си беше песен в сравнение с тая на механицит да почистят АТС аи по специално веригите
Това което написах по-горе беше за щаба на граничният отряд, където си имаше специално помещение за арестантите. Иначе после по заставите няма такива помещения и като сгафиш - пишат ти ареста в книжката и бягаш да се острижеш нула номер и това е.
Нооо, после идва гадното - при уволнението всички отиваме в щаба и от там ни уволняват. Който е "лежал" арестите - остава да дослужва там излежаните дни. Който обаче не е - лъсват му фенера нула номер дни преди да се уволни и си лежи арестите.
Тогава приетите за студенти ни уволняваха 3-месеца по-рано от другите. Но студентите-арестанти си отслужваха арестите. И когато във ВУЗ-а почват да пристигат позакъснели нови колеги с едва набола косица - става ясно защо са закъснели
Лично аз имах един арест за неизпълнение на заповед (да се копаят окопи в дъжд) и после отменен за "отлични резултати по огнева подготовка"
Стара Загора, 90 година, последен набор служещ 2 години, много поделения - един гарнизонен арест. Издънка, 10 денонощия арест. Един ден подреждане на гарнизонен склад, един ден работа в оранжерия,три дни отработени във Винзаводаи дойде 3-ти март та ме хвана амнистия
. По същото време другите съарестанти пресяваха въглища, работеха в Бирената или в Пепсито.
Eй това го изпитах на собствен гръб след преследване с 2 джипки и пеша в Пловдив когато се връщах от отпуска за да се уволня.
Бяха направи капан на гарата , а аз се връщам от полагаема с 3 см коса. И стана една ..
В Бургас гарнизонните патрули май си имаха норма за изловени отпускари из града. Много бяха настървени, като че ли медал ще получат после за бройката. И се водеше истинска война между морските и "горските" - тоест сухопътните войски. Види ли те морски офицер с червена лента - задължително ще си изкараш вечерта във влажният арест, който е прочут с това, че едно време там са лежали партизани. А сухопътният офицер се прави че не те е забелязал, но горко и тежко на морските които хване.
Няма нужда да казвам, че причините за ареста бяха изсмукани от пръстите. Същото както ако КАТ-аджия си науми да ти лепне глоба - все ще намери за какво да се хване.
Ха здравейте и от мен. Случайно попаднах тук ,та викам чакай да влезна да видя какво става
Аз служих 1 година Вътрешни войски в с. Дебелт. Доста тежка беше службата там - много занятия, гонки и наказания за най малката издънка, само че не със арест, а със мъчения приложени по фашистки устав! Наказваха ни или целия взвод, или цялата рота направо отвънка на плаца строени посред нощ в 02:30 h в пълно бойно снаряжение, с противогазите, плащ-наметалата и марширувахме до сутринта ей така снаряжени, и на другия ден ни чакаха занятия с тактики, и после застъпвахме наряди........ Почти всяка вечер марширувахме цяла нощ тежко снаряжени с противогази, и после не питайте как ходехме на учения на другия ден, и защо имало заспали часови караули по постовете....... Малко преди да се уволним дойдоха от София от ГЕН-щаба една вечер ( явно са имали информация какво става вечер ) и разжалваха нашия ротен командир от капитан на старши лейтенант, и и го командироваха в друго поделение с последно предупреждение, и за малко да го вкарат в дисципа, понеже тези неща които правехме вечер бяха неговите заповеди! Нашият старшина на ротата влезе в дисципа за убийство - застреля един войник. Иначе този фатмак много често посред нощ и той като ротния ни командир ни изкарваше от спалното вънка в студа, само че голи до кръста, и трябваше вместо да маршируваме, трябваше да пълзим по корем по целия плац до сутринта. Повечето офицери и старшини бяха много издухани, и измисляха много коварни наказания с извращения. Там ако някой направи издънка - молеше се да го вкарат в ареста, защото там е скатавка, почивка и рай, но в ареста много рядко вкарваха - обичаха да ни гонят по устав повечето. Все едно че бяхме във фашистки концлагер. Ние просто в един момент свикнахме и не ни правеше впечатление на тези шантави глупости които ни правеха на маймуни, и ги приемахме даже с насмешка. Там се водеше 7-ми Наказателен Батальон за офицери и старшини. Повечето офицерски състав и старшини бяха провинени и командировани за извращения с войници, от други поделения в това в което служих! Имаше един капитан на свръзките - командирован поделение в Кърджали при нас, понеже на вечерна проверка изстрелвал сигнални ракети между строените роти, и като по чудо е нямало пострадали. Командира на поделението пък и той командирован от друго поделение при нас, понеже умишлено застрелял някакъв войник в крака, и разжалван от подполковник на майор. А нашия ротен командир, откомандирован от Нови Пазар при нас, понеже там часовите караули закъснели с няколко минути да правят смяната на постовете, и той счупил прозореца на караулното и го напръскал с туба с бензин след което го подпалил за да събуди заспалите караули и началника на караула, като има обгорени двама войника, но без опасност за живота. За това и ръцете му бяха с белези от изгаряния, като е подпалил караулното в Нови Пазар, и ходеше и зимата и лятото с кожени ръкавици типично като фашистки гестаповец, а зимата слагаше и черен кожен шлифер - все едно фашист от Райхстага. Даже и по физиономия малко приличаше на Хитлер и имаше подобно на неговия мустак, а старшината който вкараха в дисципа, неговия мустак беше копие на Хитлер! Не само по лице ротния к-р и старшината подражаваха на Хитлер, ами и действията им бяха такива. Който е служил там в с. Дебелт Вътрешни войски и чете поста, сам ще се сети за какво става въпрос, и кои са двамата хитлеровци............
Имахме едно старо куче , редника Тихомир Дянков , някъде от Великотърновско .Грозно , тъпо ,безформено човече с голяма и изключително празна глава , породи което старите му бяха лепнали прякора "Кашона" .Измисляше си всякакви поводи да тормози новобранците и да се прави на велик .Обаче нали си е тъпо парче , направи няколко издънки и го оставиха да дослужи около 10 дни. Живота му се превърна в ад , а голямата му празна кратуна заприлича на шестоъгълник . Офицерите също не го обичаха и нямаха нищо на против да го тормозим , но изглежда се изплашиха и го уволниха на 5-тия ден. Иначе си беше незабравимо , макар и дълго преживяване 20.09.82-01.11.94
Еми - въпрос на ентусиазъм.
Новини
Форум
Актуално
сървър
1Одобрявам
Отговор с цитат