Първоначално публикувано от
movx2000 
В отговор на:
"Q Какво е балансиран и небалансиран кабел и каква е разликата между тях?
Всеки звуков кабел е екраниран, което означава, че външният кабел е намотан около другия за да го защитава - екранира от електромагнитна интерференция. Външният екран, който най-често представлява метална оплетка, метално фолио или проводима пластмаса, е обикновено свързан със земята така, че всички индуцирани токови заряди (причинени от електромагнитна интерференция) се отправят директно в земята, вместо да им се позволи да модулират звуковия сигнал. И все пак екранирането не е съвършеното решение, което е и причината за изобретяването на балансираните кабели.
В небалансирания кабел има една вътрешна сърцевина, която носи сигнала, докато външният екран дублира връщането на сигнала . Всяка електромагнитна интерференция, която води до създаване на индуцирани потоци, ще направи така, че тези потоци да бъдат добавени към полезния сигнал, ето защо е възможно да се появят някои интерферентни проблеми, особено при дългия кабел или където има наблизо източници на електромагнитни вълни. Екранираният кабел предлага много малка защита срещу жуженето, тъй като кабелът в действителност представлява своеобразен единичен трансформатор, който свързва енергията от основния проводник и я пробразува в околността.
В балансирания кабел има два вътрешни проводника, често известни както топъл и студен. Екранът е заземен, както преди, но този път етой не е част от пътя на сигнала. Балансираните уреди са разработени така, че топлият и студеният проводник носят еднакъв сигнал, но фазата на студения сигнал е инвертирана спрямо топлия. В приемащата страна балансираната входна каскада повторно обръща фазата на студения сигнал и я прибавя към горещия, възстановявайки по този начин оригинала. Интелигентната част е това, че която и да било интерференция, която успява да премине през екрана, има фактически еднакво влияние върху горещите и студените сигнали (тъй като те са повече или по-малко на едно и също място). След обръщането на фазата на входа на получаващото устройство, която и да било външна интерференция обща за проводниците ще се сомоунищожи. Ефективността на тази система зависи, от това колко добре са балансирани горещия и студения проводник в който и да е край на кабела.
Друг тип кабел, известен като Star Quad, бе резултат от стремежа да се подобри имунитетът срещу интерференцията. Състои се от два чифта вътрешни проводници, екранирани в паралел, но разделени (в действителност втъкани или сплетени) така, че която и да е интерференция, индуцирана от проводниците и която не оказва еднакво влияние и на двата, да бъде до голяма степен отменена. Star Quad кабелите се използуват главно в приложенията на синхронния звукозапис, където дългите кабели са често използвани и където тяхната ефективност е по-голяма отколкото конвенционалените балансирани кабели."
@hristoslav
Понеже не ми се спи, и взех да разглеждам темите из форума. Забелязах много неща, с които не съм съгласен, но сега това вече ме подразни, и реших да си напиша мнението.
Ясно ми е, че за аудитория от неспециалисти трудно се обясняват някои неща, а дори и някои специалисти не са наясно, но да напишеш, че "В приемащата страна балансираната входна каскада повторно обръща фазата на студения сигнал и я прибавя към горещия, възстановявайки по този начин оригинала." е меко казано несериозно. И не отговаря на фактите.
Истината е следната - балансиран сигнал се подава на диференциален усилвател. Диференциалният усилвател се характеризира с това, че усилва противофазния сигнал на входа си и потиска синфазния сигнал.
Противофазния сигнал е полезния, а синфазния представлява шумовете и смущенията, които са се добавили към полезния сигнал в кабела.
Това е много ефективен начин за потискане на брум и всякакви други смущения. Освен диференциален усилвател, често се ползва и трансформатор, който изпълнява същата функция - елиминира синфазния сигнал, при това много ефективно. Съществуват специални звукови трансформатори, с високо качество. Основен недостатък при тях е изкривяванията, които се внасят от магнитопровода. Но при хубавите трансформатори, тези изкривявания са сведени до много ниско ниво, практически незабележими. Също така трансформаторите са чувствителни само по себе си към смущения, а и са сравнително скъп и обемист компонент. (в сравнение с един чип с операционен усилвател например, който може да свърши почти същата работа)
Да, и аз знам думата "интерференция", но много по-разбираемо е да се нарече смущение. Натруфеният купешки стил издава или директен превод от английски без разбиране и без добро познаване както на английски, така и на български, или просто желание за демонстрация на компетентност пред неразбиращата аудитория.
Да, наистина двата кабела в балансираната линия се наричат "топъл" и "студен", но това не е толкова съществено за разбирането на смисъла на балансираното пренасяне на сигнали по медни кабели.
Обозначаването като "топъл" и "студен" е условно и има смисъл за да не се обърка фазата на сигнала, което е особено важно при стерео и многоканални системи. По принцип и двете медни жила са равностойни, затова се нарича и балансирана линия, защото сигналът се пренася балансирано, едновременно от двете жила.
Нарочно пиша "медни" защото това е материалът, от който се произвеждат кабели. Тук погледнах по диагонал и някои теми, в които се споменават сребърни кабели и други щуротии. Всякакви изгъзици като сребърни и златни проводници са само с рекламна цел да се взимат парите на хората. Много хора се лъжат, че звучало по-прозрачно и по- не знам си как, но само ще ви кажа едно нещо - в професионалната техника, с която се правят записите, които слушате, никъде не се ползват посребрени и позлатени проводници. При това професионалната техника е с порядъци по-скъпа.
Казвам ви го като инженер, дълго време занимавал се с телевизия и звук. И да, в професионалната техника се ползват предимно и само балансирани линии там където звукът е аналогов.
Какъв е смисълът да давате пари за много скъпи златни и сребърни или посребрени/позлатени кабели, при положение, че звукът, който слушате е записан без помощта на такива златни съкровища? Отговорете си сами.
Да, добре знам за скин ефекта, и че среброто е с най-добра специфична проводимост от металите при стайна температура. Всичко това практически не оказва никакво влияние върху качеството на звука.
Има и един друг мит, който искам да развенчая. Макар че повечето хора са наясно, все пак ще спомена, че е безсмислено да се купуват специални захранващи аудиофилски кабели.
Само си помислете, дали кабелите в инсталацията от ел. таблото до контакта, в който включвате усилвателя си или друго устройство са такива!
А преди таблото? От трафопоста?
Да, захранващият кабел трябва да е хубав, и да е надежден - с достатъчно сечение, меден, с добре изпълнени контактни връзки. И толкова.
Отново да се върна на обяснението за балансираната линия. Нарочно наричам линия, защото кабелът сам по себе си не прави една линия за пренос на сигнал балансирана. Кабелът само трябва да е подходящо изпълнен. Балансирането зависи от това какъв сигнал се подава и как се приема нататък.
Та, "външният кабел", наричан екраниращ не е намотан около сигналните проводници, а ги обгръща. Обикновено представлява мрежа, оплетена от проводящ материал, най-често мед при качествените кабели. Тази мрежа е с формата на тръба, в която са положени сигналните проводници и са изолирани от оплетката и помежду си. Понякога може да не е мрежа, а просто много на брой проводници, разположени около сигналните. Има и конструкции с фолио и единичен проводник, който е неизолиран от фолиото, и служи за електрическото свързване на екрана.
Най-лесната аналогия е да си представите коаксиален кабел, в сърцевината на който са поставени две успоредни проводящи жила, а не само едно. Често двете жила се усукват едно спрямо друго, с което се увеличава ефекта на потискане на синфазните сигнали. Ще отбележа, че начинът на пренасяне на сигнал с балансирана линия е толкова ефективен, че на практика дори без наличието на външен екраниращ проводник, могат да се пренасят звукови сигнали на значително разстояние без внасянето на никакви забележими смущения, шум или брум.
Дори в професионалните кабели, често изобщо няма екранираща оплетка, а само още един проводник, който служи за общ, в най-добрия случай има и някакво фолио.
Обръщам внимание на тази подробност, защото ако екраниращият кабел е намотан, то той би представлявал бобина - съответно с индуктивност, а това е нещо, което в случая е нежелано.
Кабелите имат собствена разпределена по дължината си индуктивност, както и капацитети, но една такава намотка би била в случая нежелана, дори и витките да са неизолирани една от друга.
Принципът с балансираното пренасяне на сигнали се използва много успешно и при цифровите сигнали.
Например в сега масово разпространените кабели за HDMI интерфейс, сигналите са цифрови балансирани. В HDMI кабела има няколко балансирани линии. Както е извесно, по HDMI може да се пренася както видео, така и звук.
За цифрово пренасяне на звук в битовите системи се ползва масово тъй наречения SPDIF (Sony Philips Digital Interface) интерфейс, който много малко се различава от използвания в професионалните системи тъй наречен AES/EBU интерфейс.
AES/EBU може да се пренася както по балансирана линия, така и по коаксиална небалансирана 75 омова. В битовия вариант SPDIF се ползва или с коаксиална линия, или с оптична.
По въпроса за тъй наречения StarQuad - при качествено изпълнение дава по-добро потискане на синфазните смущения, но и има по-голям паразитен (разпределен по дължината) капацитет в сравнение с класическия балансиран кабел, (с около 50%) което не е добре при големи дължини, води до по-голямо затихване на високите честоти. На теория това би могло да се компенсира с подходяща предварителна честотна корекция преемфазис, но тъй като предимството на StarQuad е по-добря шумоустойчивост при слаби сигнали от микрофони, на практика това е неприложимо.
Не е много разпространен в практиката в сравнение с класическата трипроводна балансирана линия.
Новини
Форум
Актуално
сървър
45Одобрявам
Отговор с цитат