Първоначално публикувано от
Lazy Dog Всички основни гледни точки бяха изложени и понеже нищо ново няма да кажа, считайте го за*
Като се върна много години назад, какво си спомням от казармата. Спомням си маршируването по плаца до състояние на "не знам къде са ми краката", "преместете онази купчина камъни от тук - там, а след това обратно", безкрайните нощи на пост, разчистването на планински път от сняг от 6-7 човека в продължение на 3 км. ,копането на канал за кабел при -15 градуса , 3 дни с кирка в резултат на което като стиснеш ръка в юмрук почва да ти тече кръв от напуканата кожа и т.н.т. Спомням си безмислените и безкрайни заяждания* от т.нар. "стара служба". Спомням си и малкото хубави моменти -* да кажем почивката след един убийствено тежък ден, май никога след това не ми се е услаждало така просто да лежа с изпразнена глава и поглед в тавана и вече съм загубил способността да заспивам за 10 сек. само с докосването на глава до възглавницата. Накъде бия с тези лирични отклонения. Ами натам, че е необходимо човек да види и другата страна на живота, да му се озъбят няколко пъти в лицето, знаейки че нищо не може да направи срещу това, да чуе култувата реплика "Действай! Имам работа за целия китайски народ, а вие сте само осем" и какво ли не още.
* *Но това е минало. Както забелязвате целенасочено не споменавам чисто военно-техническия аспект на пребиваването в казармата, защото той е несъществен. Техниката и тактиката на водене на война се менят и моите познания от преди повече от 23-24 години са без значение, но уроците научени там помня. За разлика от сегашната армия, която трудно би могла са се нарече така от чисто психологическа гледна точка. Както беше споменато по-горе войната е жестока и нищо хуманно не може и не трябва да се търси в армията. Затова е най-важно там да се получи необходимата психологическа подготовка, а чисто техническите умения се придобиват за месец-два когато е нужно. Разбирам, че времената са други и такъв тип подготовка сега е немислим. Следователно и армия в сегашния и вид е безмислена. Да не говорим, че е един стадион хора, при това не много голям стадион.