Новини
Форум
Актуално
сървър
110ОдобрявамМЕЧТА ми е от дете...може да е глупаво но спечеля ли зелена карта и..дим да ме няма.защо ли-всеки си има свое виждане,но за мен не е нормално политиците да издевават,полицията да издевава,да работя по 17 часа на ден за сметки и данъци и т.н.
МЕЧТА ми е от дете...може да е глупаво но спечеля ли зелена карта и..дим да ме няма.защо ли-всеки си има свое виждане,но за мен не е нормално политиците да издевават,полицията да издевава,да работя по 17 часа на ден за сметки и данъци и т.н.
Имаш мечта от дете, и я оставяш на произвола на други? Заслужаваш да ти се сбъдне, за да видиш, че животът ти няма да се промени към по-добро.
Поне ако си скъсваш задника от работа може да изкараш пари, а тук и много и малко да работиш на края на месеца все едно взимаш. Но имам някакво усещане че и там малко по малко нещата се забатанчват. И хора които са от години споделят че вече не е като през '90-те. И тук нещата не са като през'90, а даже по-зле. И май вече се уморих да чакам да се оправим.
Ти още чакаш нещо тук ????????????????????????????????????????????????????
"Идеалист"
Абе точно в САЩ - не, а и за какво? Всеки който е млад и му стиска задължително да напусне и да се пробва в реализацията където и да е било. Ако не за себе си, за децата си.
ETG,виж ся пич.нямаше да ме е яд,ако съм мързелив.................седя в таз смешна държавица,щот патриотизма все още взима връх,но чакам 26 години нещо да се случи ,ма ХУЙЙ С МАДУУУУУУРР.спрях да гласувам,щот мразя безмислените неща,опитвам нещо си с честен труд-ТРУДНО Е...........кажи ми що да седя тук.имам собствено жилище и магазин-НЯКАКВА ОСНОВА,колкото и малка да е.факта ,че бих продал и бих се махнал говори много поне за мен.не е нормално,хора които познавам цял живот,дет не моат смятат,да са един вид ХАЙЛАЙФ.никому не завиждам,но това не е нормално.не става да се изправи БОКО и да каже,че тук корупция няма.не става да ми влезе общински съветник в магазина и да ми каже ЗНАЕШ ЛИ КОЙ СЪМ АЗ.................ми знам МИШО МИШЕВ,дет с един тупаник и ще го нокаутирам................ПРОСТО НЕ СТАВА
Въобще и не мисля да споря за тия неща, съгласен съм. Но просто не мога да си обясня факта да имаш мечта от дете и да чакаш зелена карта, за да я осъществиш.
Интересна тема сте отворили. За Щатите нямам впечатления, но за Австралия мога да ви дам малко информация от първа ръка.
Ние взехме решението да дойдем тук не за живеем добре ние, а нашите деца. Австралия е една много семейно ориентирана страна. Ако търсите кариера и искате да вземате много пари, може би Америка е по-добрият избор. В момента икономиката и пазара на труда в Австралкия ( като цяло ) са в стагнация. Освен това Австралийския долар е доста слаб в сравнение с Американският.
Много често хората питат колко пари вземаш, но рядко някой пита какви разходи имаш. Тук те са големи и поглъщат по-голямата част от приходите ти + сравнително високите данъци. Консуматор номер 1 е ипотеката ( наем ), следват сметки на всеки 3 месеца, застраховки на къща, кола, здравеопазване. Ако децата Ви ходят на градина ви струват колкото още 1 ипотека. Каквото остане отива за храна, транспорт, дрехи и т.н.
Ако дойдете тук и започвате от нулата ( финансово ) - нямате солидна банкова сметка ( било то от продаден имот, или нещо подобно ), ще отнеме известно време докато си стъпите на краката.
Друго неудобство е ще тук сме на края на света и възможностите да се прибираме до България или роднини да пътуват насам са ограничени и скъпи. Разбира се семейството и приятелите също ни липсват, но в крайна сметка всяко нещо си има цена.
Ние решихме да платим тази цена в името на децата ни. Дали си е струвало ще покаже времето.
Поздрави,
Боян
Да имаше кой да ме подпре сега там, бих оставил всичко и изчезнал отново. Просто не може да се започва от нулата, губи се много време, усилия, а с това и $$, където и да си пробва късмета човек. И колкото повече годинките, толкова по-трудно и с по-малко ентусиазъм вървят нещата. То хубаво, че в УСА се откривали големи възможности за лапетата, ама ние старите да мизерстваме повече от в БГ ли?(бачкай 2 нископлатени работи неопределено време, според късмета, находчивостта, уменията и имиграционния статус, за да свържеш краищата изобщо, плащай квартира, сметки, папкането го продават на 450 g, а не на килограм, кола задължитено, за да не те помислят околните за психично болен, или бездомник и т.н.). Камери и меринджеи навсякъде, нищо не можеш да (се) скатаеш - работиш готвач - купуваш си храна, бояджия - купуваш боя, като ти потрябва, не е като тук - тия, дето ми правиха ремонт в къщи ми пуснаха оферта за строителни материали - "останали" им били от друг обект...
...А иначе на лапетата винаги може да се помогне да си намерят втора родина, още от рано, без да се загробва човек за остатъка от живота си. Даже, когато млад човек напусне мизерията и вкуси надеждата за по-качествен живот, той си наляга много сериозно парцалките да се впише в новия свят, за да не се върне отново в кочината.
P.S. Я, ние сме мислили почти еднакво с БОБИ, сега видях какво е писал и той
Този пост е редактиран от kalcheff1; 30-03-16 в 03:36.
ETG не знам за мен ли говориш, но на мен САЩ не са ми детска мечта, а обстоятелствата го наложиха последните години да мисля в тази насока. В момента (както казах в първия пост) с жена ми взимаме около 1600лв бруто в София. Наема ни е 600лв за тристаен. Обмисляме да си купим жилище, с тези доходи двустаен в крайните квартали и изплащане 30г. За тристаен трябва да имаш около 20-25хил кеш и вноска около 800-850лв. и пак 30 г.
Брат ми ходи 2 пъти в САЩ на бригада и успя да си позволи неща които аз тук не мога след 10г. бачкане.
Vandu,
Кой каквото и да говори, в края на краищата нещата са лични, опират до конкретна съдба и вероятно малко късмет. Можеш да се информираш за общи неща на определени места/САЩ, Австралия и т.н./ но да знаеш какво ще стане и как - едва ли. Важното е да имаш цел и да си 100% убеден, че ще направиш всичко за да я постигнеш, Другото много, ама много, важно нещо е с жена ти да сте 100% единомишленици и да си давате сметка за трудностите, които ви очакват ЗАЕДНО. Ако това не е така - ще се разпаднете като семейство след 6м.
Та искам да кажа, че няма как да знаеш какво ще се случи, но ако си убеден и решителен, трябва да опиташ. Наистина решението ти не касае само теб, а и поколенията ти.
Така както се чудиш и губиш ценно време. Тези неща се правят, докато си млад и още по-добре, докато нямаш все още деца. Личното ми мнение, че тази стъпка се прави основно заради децата. Особено ако те се родят там ще е голямо предимство за тях.
У нас не си ли се устроил вече и в близките години няма да сполучиш. И това в София, а за нашите райони на страната не ми се и мисли какво ще става. За съжаление дъщерята въобще не иска и да чуе за чужбина.
То все едно и ако си седи тук пак трябва да са ЕДИНОМИШЛЕНИЦИ с жената, защото жените много трудно понасят семейните несгоди и липсата на уреден дом и перспективи за децата. И аз и доста мои приятели сме имали сериозни семейни проблеми през годините почти изцяло дължащи се на битови проблеми и неуредици породени от материален недостиг. В началото уж всичко добре, но като почнат да се наслагват "битовизмите" и в един момент атмосферата става тежка.
Този пост е редактиран от VanDan; 30-03-16 в 08:48.
Подкрепям горните две мнения. Сплотеността на семейството / партньорите е много важна. Трудностите по дългият и не лек път на емиграцията не рядко поставят отношенията между хората на изпитания. Децата също са много важен фактор. Нашето поколение никога няма да може напълно да се интегрира в обществата навън. Нашите деца обаче имат този шанс - да започнат на чисто. Част от цената която плащаме ( поне тези живеещи в по-затънтените краища на света ) е , че спомените им за хората като като баба, дядо, браточведи и всякакви други роднини ще са предимно свързани със Скайп. Те никога няма да имат нешето детство, колкото и да ни се иска да им го дадемОт друга страна дори и да бяхме в България, нещата днес са много по различни от това което ние помним.
Ето един полезен линк за тези които се интересуват от емиграцията в Австралия - като квалифицирани кадри
Skilled Independent visa (subclass 189)
помните ли навремето търсиха овчари за АВСТРАЛИЯ,ма нали капитализма загниваше и май много малко ИЗГНИХА ТАМ.никога не съм ЖИВЯЛна вънка,ма където и да съм ходил-ИРЛАНДИЯ,ЧЕХИЯ,РУМЪНИЯ,УНГАРИЯ беше в пъти по-добре.жалко за красивата ни страна
Като чи ли повечето надценявате това "основно заради децата". 99% от моите съученици емигрираха (последния случай е сега през Януари при възраст над 50) и не бих казал че самите родители си живеят лошо и че са живяли лошо. С малки изключения, всичките работят по специалността си. А на един от тези мои съученици, който никога не успя да работи по специалността си, първите му 5 години в Испания протекоха така - разносвач на пици, разносвач на газови бутилки, градинар и почистване на басейни. В следващите 20 години се занимаваше със собствен дребен бизнес и ... и последните 10-тина години кара BMW X5, разполага с два нови апартамента в София и два нови в Мадрид и децата му учат в престижни университети.
Аз самия се излигавих на два пъти в началото на 90-те - отказах две покани за работа в Америка отправени специално към мен. И сега като сравнявам с тези мои съученици, които са в Америка, виждам колко много съм загубил от финансова гледна точка и безгрижен живот. А безспорно, липсата на грижи е предпоставка за много по-високо качество на живота. (Угрижените хора например не ходят на театър)
Този пост е редактиран от MitkoS; 30-03-16 в 13:00.
Отговор с цитат