Животът ми няма никак смисъл

[ImNothing]

Здравейте! Момиче на 22 години съм. Изпаднах в много дълбока емоционална дупка и не мога да спра да плача. Дори и в момента го правя. Трудно ми е да събера мислите си и да ви опиша как се чувствам. Никога не съм се чувствала толкова зле. Последното нещо, което ми се случи е, че си помислих, че на един човек може да му пука за мен, но не е така. Това ми отвори очите и разбрах, че всъщност аз не съм достойна за това. Нито съм красива, нито мога да изпъкна с нещо. Нормално е момчето да избяга. За други хора също не съм важна - приятели, роднини. Студентка съм, но не мисля, че заради това бих продължила да живея. Няма никакъв смисъл. Обмислям самоубийство. На никого няма да липсвам.....

[Kasap]

Обмислям самоубийство. На никого няма да липсвам.....

На доста хора не би им хрумнало.Твърде много пропуснати възможности...
Пък и днешния ден се отличава от вчерашния, както и утрешния ще е различен.

[ImNothing]

Винаги ще ме преследва този мой късмет с хората и най-вече с мъжете. От съвсем малка приятели не ме харесваха и страняха от мен, сега нещата са по-силни и по-болезнени

Мислех си, че като споделя ще ми олекне, но не е така

[Tommorow]

Обмислям самоубийство. На никого няма да липсвам.....

Грешка...попълни донорска карта....нямаш си и на идея колко много хора ще ти се зарадват, всичките с планове за живота и с желание да живеят, но с нещастието да страдат от неизлечими заболявания...Хайде сега пак обмисли...нямаш ли най-голямото богатство...и не е ли обидно егоистично да планираш това...семейства продават апартаменти и затъват в кредити за да дадат година или две живот на свой близък....

[ImNothing]

С удоволствие ще си даря органите на нуждаещите се

[bullyboy]

Живота ти е даден с някаква цел, докато не я намериш, няма как да знаеш. А определено живота не ни се дава за да си го отнемем сами.. помисли защо странят от теб и ако можеш промени нещо за да не е така..

Изпратено от моят MIX 2 с помощта на Tapatalk

[ImNothing]

Не знам защо. Не се държа зле, даже напротив, винаги се опитвам да съм полезна. Виновен е този, който ми завъртя главата и после се отдръпна.....

[tony34al]

В един момент, това се случва на всеки, независимо мъж или жена.

[Kasap]

Винаги ще ме преследва този мой късмет с хората и най-вече с мъжете.

Късмета, може да те очаква зад ъгъла. Няма по-голяма глупост от това да го пропуснеш. А и на твоята възраст, възможностите са безкрайни. Потрай още 3 пъти по толкова и пак ще си говорим за късмет...

[ImNothing]

Мислех си, че той е моят късмет, но се опарих жестоко от ледения. Каква ирония само.....

[edi1]

Ба си, и кво от цялата ти тирада и шишове към народа, я иди да бачкаш някъде, ако не си ботка.Егати, нова дума измислих. Момче, момче, къде отиваш ......на коня......

[ImNothing]

Исках само да споделя, за да ми олекне, но не ми олеква.....

[Kasap]

Мислех си, че той е моят късмет, но се опарих жестоко от ледения. Каква ирония само.....

Ми явно че не е. Едно разочарование, голяма работа...
Някои сме преживели стотици, ама не сме си дарили органите...
Продължаваме напред (както се казва)!

[vencifcl]

Няма да е все така

В една много популярна притча се разказва за млад човек, който бил много богат. Мъжът имал приказен дом, прекрасно семейство и много приятели, които черпел почти всеки ден.
Но!.. Случило се обаче така, че човекът изгубил парите си. Изведнъж всичките му приятели изчезнали, после жена му го напуснала, а накрая и децата спрели да се интересуват какво се случва с него. Целият му живот се сринал. Опитал да се захване с някакъв нов бизнес, но не успял. Пълен провал! Дълбокото му отчаяние го подтикнало да сложи край на живота си и той решил да се обеси. С последните си пари се отправил към кварталната железария, за да си купи нужното въже, но в магазина старият продавач го попитал:
– За какво ти е това въже, млади човече?
– Ох!.. Не е за разказване! – тежко въздъхнал младият мъж. – Много мъка срещнах, много тежък живот ме налегна, изгубих парите си, бизнесът ми фалира, всички ме изоставиха, решил съм да се беся. Вече няма за какво да живея.
Старецът се подсмихнал, дал му въжето, но му казал:
– Почакай! Ще ти напиша за всеки случай и една бележка.
– За какво ми е тая бележка? Не ми трябва! – учудил се младежът.
– Как за какво? Това ти е гаранцията, а също така и инструкцията за въжето, което ти продавам. Прочети я като се прибереш у вас, преди да се обесиш.
– Добре! – взел я човекът, пъхнал я небрежно в единия си джоб и си тръгнал.
Прибрал се, затегнал примката, качил се на стола, опънал въжето и точно преди да го стегне на изтънялата си шия, се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел: „Няма да е все така!“.
За миг мъжът се замислил и останал за известно време съвсем неподвижно, като някой препариран музеен експонат, но после бързо махнал въжето от врата си и грижливо прибрал бележката на стареца в празния си портфейл.
Минало време, малко по малко човекът започнал пак да се замогва. Отново възстановил своя бизнес, пак натрупал много пари. И един ден решил да направи огромно празненство в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия квартал. Дошъл и старият магазинер, седнал скромно на една от крайните маси и кротко наблюдавал еуфорията на празнуващите хора.
Отишъл при него домакинът и силно го прегърнал:
– Благодаря ти! Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, пак имам много приятели и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря? За теб съм готов да похарча и милиони, ти само ми кажи!
Старецът го погледнал с мъдрите си очи, поклатил бялата си глава и тихо му казал:
– Ти май скоро не си чел бележката, която ти дадох с въжето.

[Tommorow]

Едно разочарование, голяма работа...Някои сме преживели стотици...

Оооо, машала, машала