Първоначално публикувано от
Ventsislav Negentsov Зависи от много неща:
1)колко е натоварен компресора - количество хладилен агент, размери на топлообменниците, дебит на вентилатора и турбината
2)захранващо напрежение на електромотора на компресора - повечето използват безчеткови електромотори на постоянен ток, където електрониката комутира намотките и променя напрежението чрез PWM (по точно чрез ШИМ се симулира по-ниско напрежение)
3)при много ниски коефициенти на запълване мотора започва само да харчи ток без да върши работа и тук е необходимо да се вкара PAM модулация (Pulse Amplitude Modulation), т.е. да се ограничи амплитудата, а не коефициента на запълване - повечето електронни блокове не го могат това, защото е по-скъпо за реализация, а и не винаги е необходимо.
Ако се търси върхова ефективност е необходимо наличието на PAM.
4)желанието на производителя - в тестови условия се определя някаква крива на ефективност и производителя решава, че модела ще работи от тази до тази точка и го фиксира в софтуера.
Като са възможни и "изцепки", примерно максимума на 18LFCA от 9KW при хилав за целта хардуер.
Пример : в 40 квадрата помещение истинало до 6 градуса и пуснат на отопление след точно 6-7 минути работа влиза в дефрост ... И така първите 5 часа не може да "отлепи".
С други думи машината не е способна да работи с такъв максимум.
По същия начин повечето евтини машини от ниския клас биха могли да работят с нисък минимум от 50-100 вата, но ефективността ще е много ниска. Затова производителя ги е ограничил да не работят по този начин, за да може все пак да се гарантира някаква ефективност.
5)тръбния път - колкото е по-къс толкова по-нисък минимум е възможен
6)броя стъпала - двустъпалните машини имат по-висок минимум и по-ниска ефективност, обаче могат да работят и при -30 градуса
7)наличието или липсата на EEV/EXV и диапазона му на работа - дори да успеем да намалим мощността на електромотора на компресора това би изисквало силно затваряне на клапана. При капилярните тръби пък параметрите са строго фиксирани ...
8)размера на машината - малките машини винаги са по-ефективни от големите
9)от типа хладилен агент - дали е R22, R32, R407, R410A, въглероден диоксид и т.н.
Тук не мога да се произнеса, но е ясно, че има значение.
10)условията - външна, вътрешна температура, влажност
11)степен на износване на машината - чисто новите машини имат повишено триене и теоретично по-голям разход, т.е. по-висок минимум
Всеки, който си е купувал нова кола знае, че първите километри колата не върви, харчи много, след 3000 до 15 000км се "оправя".
12)различни технологии по хладилната част могат да подобрят ефективността с 5-10%, но биха вдигнали цената повече отколкото ако се увеличат топлообменниците с 5-10%, затова при ниските класове ги няма - това са различни предохладители, подохладите, предкондензатори, интеркулери и т.н.
Естествено японските климатици ги имат, защото там се цели върхова ефективност, поради ограничената им електропреносна мрежа.