Калибровката не е духът от вълшебната лампа, който магически да подреди всички звукови честоти в помещение, което няма характеристиките за аудио приложения. Чисто физически, нискочестотните вълни, преминавайки през стени, тавани и подове, създават първични и вторични вълни, които се сблъскват в определени точки на помещението, минават през него и отразени от съседни външни стени, отново се връщат за сблъсък в други точки. В тези точки се създават резонансни вълни със силен интензитет. Резонансите пък на свой ред добавят нови звукови трептения, които не са реално част от просвирвания материал, т.е. създават се множество паразитни звукови вълни, които не трябва да ги има. Тези вълни, заради резонансната си енергия потискат множество други звуци, които реално са част от оригиналния музикален сигнал. Калибровката улавя натрупване на тези отразени вълни в даден честотен диапазон и просто понижава нивата, за да намали общите паразитни (модални) отражения. Но заедно с паразитните, се загубват и всички полезни звукови вълни, които са били частично или напълно потиснати от модалните. На практика калибровката снижава или повишава нивата на пиковете или спадовете в честотна лента от 20 херца до 20 килохерца, но не е способна да различава паразитните от музикалните звукови вълни. Чрез калибрирането се прави относително изравняване на стайните отражения, което съвсем не гарантира, че звукът е максимално оптимизиран. Оптимизиран е НЯКАК спрямо даденото място, откъдето са идвали звуковите сигнали по време на измерването с микрофона. Но това съвсем не значи, че оптимизацията се е справила перфектно с всички отразени вълни. Това е именно причината да се намери най-доброто място за събуфъра, преди да се прави калибровката. Поставяйки предварително събуфъра на акустически най-подходящото място, откъдето басът се чува най-добре, ние си осигуряваме по-доброто крайно оптимизиране след калибровката с ресийвъра. По-доброто място на всяко ОТ, е акустически по-малко засегнато от множеството паразитни вълни, което автоматически го прави най-подходящото за финално измерване при калибровката.