Привет на всички
От няколко години съм потребител на този форум, постоянен и твърд фен на LCD технологията. Отдавна съм запознат с предимствата и недостатъците на разните типове технологии плоскопанелни дисплеи. Сега искам да споделя "некои мисли" относно опита ми с течнокристалните дисплеи.
Навремето си купих модел с деклариран динамичен контраст около 10000:1. Калибрирах си го. Измереният нативен (измерен при постоянна подсветка в степените на сивото от 0 до 100 IRE ) контраст беше около 800:1. Това не ми правеше впечатление толкова, защото 10-битовият процесинг и 10-битовата матрица правеха картината (особено при SD сигнал) да изглежда почти перфектна за LCD телевизор. Да не говорим за цифров сигнал. В тъмна стая пропускането на светлина от матрицата беше видимо, но това почти не ме интересуваше, защото гледах телевизора предимно в осветена стая, а и знаех, че един ден ще го продам и ще си купя друг, по-нов модел, с по-голям контраст.. и . т. н...![]()
Продадох го. Взех си LED модел с деклариран динамичен контраст около 6000000:1. Калибрирах си го. Измереният нативен (измерен при постоянна подсветка в степените на сивото от 0 до 100 IRE ) контраст е около 1540:1. Максималната достигната стойност на контраста измерих при включено динамично управление на подсветката и е около 4000:1. При това положение, динамичното отношение 6000000:1 (GTG), предполагам, е измерено при специални условия, в секретна тестова извънградска лаборатория, на 31.12..... г., около 23.. ч., с помощта на специални стимулиращи адекватността на персонала на лабораторията средства, с цел повишаване на възприемчивостта му към контрастни цветни картини.
С други думи, всички приказки за милионен контраст, всъщност, отиват за затопляне на земната атмосфера, тъй като при съвременните LED модели той се декларира при режими с управление на подсветката и контраста. При тези режими няма как да се спазят условията за калибриране посредством стандарт D65 (засега), тъй като те използват пълните възможности за светлинен добив от дисплея - от максимално ярко бяло (чак да ти извади очите) до напълно изгасена подсветка, при което ходът на нелинейната крива на възприемането на яркостта (gamma) изписва невъобразимо големи неравномерности между светлите и тъмните участъци на картината.
Когато даден плоскопанелен LCD дисплей се калибрира от професионалист, то той обикновено първо избира фабрично зададения режим на телевизора, при който хода на цветовата температура е най-близко до стандарта, след което прави необходимото, щото да доведе скалата на сивото, поне в чувствителната област от яркост на белия (сивия) цвят (30-100 IRE) до стандарта. След което калибрира главните и вторични цветове. Междувременно се опитва да вкара хода на gamma и яркостта на степените на сивото в стандартните стойности. Всичко това предполага режим, при който всички настройки, управляващи динамично подсветката и контраста са ИЗКЛЮЧЕНИ.
Е, след всичко гореказано следва, че стандартно цветопредаване при даден LCD дисплей може да се постигне, ако всички "умни" управления на подсветката и контраста са изключени. КОЕТО АВТОМАТИЧНО ИЗКЛЮЧВА "милионните" контрасти и оставя всичко в ръцете на светопропускливостта (нативния контраст) на LCD матрицата.
Е, какво следва - не вярвайте на управлението на подсветката, ако искате да имате стандартно цветопредаване при LCD модел. Самата подсветка, в зависимост от вида си, може да ви разшири или намали обхвата от възпроизвеждани цветове. Но истинският контраст е свойство на матрицата, не на управлението на подсветката. Е, нещата биха звучали другояче, ако в един FullHD 1920х1080 пиксела LED local dimming модел имахме 1920х1080 светодиода, по един за всеки пиксел (ако може по три - RGB), управлявани индивидуално за пиксела
Та така с текущия статус на LCD моделите...