
Първоначално публикувано от
AntrAcsA
Първият ми личен телевизор беше 14" цветен (макар че имаше проблема с цветовете)… не помня марката, беше доста поразбит, а аз бях малък. Цъках Super Mario на " терминатора " (който знае.. знае) и , Mortal Kombat Ultimate 3 и Super Street Fighter 2 на Sega Genesis, гледах сериали като „Спешно отделение“ и „Али Макбийл“. Намерих начин, с отвертка въртях някакви потенциометри, които разпъваха картината и си правиш картинките малко по големи
После, като започнах да времена работа работя като тийнейджър и събрах пари, бях много горд и си купих 29" SOGO, още си го пазя и дори още работи.
Но до ден днешен си спомням думите на баща ми: „Ти си луд, защо ти е толкова огромен телевизор? Ще ослепееш.“

По това време те си бяха с 19" Samsung, който наричахме „големия телевизор“ вкъщи.
След няколко години си взех първия LCD – 42" LG. Реакцията на баща ми беше абсолютно същата!
Та… всичко е въпрос на време. И до днес има хора, които казват „взех си голям телевизор“ за 50" или 55". Колеги от работа още така ги наричат… а всички знаем, че това вече не са големи телевизори .