Не съм философ и никога няма да бъъъда...........
Бихте ли "довършили" девойка на 14-16 с прерязани вени, поради любовна мъка, или ще се опитате да я спасите?
Кой преценя правото на живот?? Не - определено съм против някой/смъртен :rolleyes:/ да го определя!
wise, не всяко самоубийство е евтаназия и не всяка евтаназия е доброволна (в смисъла на самоубийство)!
тук не коментираме евгениката, нито самоубийството "от любов" на 14-годишните
тук говорим за правото на терминалноболните да разполагат със свободата да приключат една загубена битка, докато още приличат на хора
в по-лека форма, този въпрос би изглеждал така:
защо му е на пациента упойка (безболезнена смърт), след като така или иначе трябва да му се извади разваления зъб (да умре), при положение, че не може да бъде излекуван (и зъба, и човека)?
Преживявал съм го...твърдо "За". Смятам че правото на всеки човек е да разполага с живота си. Гледах и филма за Кеворкян.
Чакай малко. Защо трябва да вземаме в предвид тези чужди за даденият индивид религиозни, морални, и емоционални норми/аспекти ?? Ти загробваш правото на личен избор и свободна воля! Бъркаш общественият с личният морал!! Пак ще го повторя- Това че личният морал на някого не ти харесва не значи ,че той е неморален !! Повтаряш една грешка -налагаш обществените виждания върху отделният индивид, а тук говорим точно за такъв случай-избор на индивидуална смърт ,не групова/обществена/.Първоначално публикувано от Tommorow
Хайде сега пак да определяме обществен стандарт..... Личен стандарт нямаш ли? Вярно е че нещата са зависими едно от друго-/спомни си правилото на Лоренц/ и правото на личен избор зависи донякъде от общественото мнение...Дай временно да отхвърлим общественото мнение и да изкажем нашите лични виждания по въпроса.
Наречи ме ако искаш антисоциална личност....но на първо място аз съм индивид и чак след това/на второ място / съм член на обществото.
WiseНе съм философ и никога няма да бъъъда...........
Бихте ли "довършили" девойка на 14-16 с прерязани вени, поради любовна мъка, или ще се опитате да я спасите?
Кой преценя правото на живот?? Не - определено съм против някой/смъртен :rolleyes:/ да го определя!
Бъркаш действието под влияние на емоции или времено умопомрачение от решението за действие взето с ясно самосъзнание.
Това което не осъюнаваш е че няма такъв филм наречен свободна воля.Така, че никой не загробва право.
Всеки взема решения въз основа на МОТИВ, а не на химеричната ти воля.
Пример - Решаваш да отидеш на почивка, но решаваш движен от мотива за приятно прекарване и т.н..., но пък може да не отидеш размишлявайки за разходите.
Резултата ще е винаги под въздействието на силата наречена мотив или в конкретният пример по-голямата сила.Чиста физика.Действие предизвикано от сила.Спрямо тази сила нямаш абсолютно никаква свобода.
Има мотив - има действие, няма мотив - няма действие.Без мотив предполагам, действат само лудите, но дори при тях това съвсем не е сигурно, а по-скоро е трудно за изследване.
Свобода означава - действие без причина или необходимост
Оттук насетне. Мотивите - формират се от средата но и не само от нея.Има и заложени такива.
Най-силен мотив например е този за самосъхранението.Да отидем даже докрай и да кажем.
Фундаментлани физични закони са именно тези за запазването( на енергия, маса, импулс....)
У човека и у животните имаме инстинкт за самосъхранение.
Така и мотивът за съхранение на живота е главен мотив в поведението на човек, дори и актовете на саможертва в името на кауза са мотивирани от желание за съхраняване на живота.
Пример бол.Огромното болшинство родители са готови да се пожертват за спасяване на децата си и у никого това не буди учудване.Напротив обратното пък изглежда абсурдно.Но дори и абсурда пак е следствие на закона запазване.
И ако дотук, както е ясно - мотива "съхраняване на живота" е фундаментален,определящ и всеобщ то това дава право да заключим, че мотив противодействащ на мотива за съхранение е повече от нелеп, не е нормален, не води до резулатати, няма тежест.
Нека сега разгледаме мотива - "да не се измъчва повече" - Желанието е напълно справедливо.
"На чужд гръб и 1000 тояги са нищо, никак не болят, но предизвикват пък смешни и жалки философски напъни като този тук.Това пък мога да ти кажа пък аз на тебе - Бадре почти хитри"
Точно това предполагам биха възразили хората, които са минали през такъв кошмар.
Да но именно, тежкият емоционален товар прави невъзможно намирането на рационално решение.
Дори и да бъде одобрена евтаназията, то такова решение всъщност нищо не решава, асамо поражда въпросителни.
Изключително много хора, при остри и нетърпими болки или с две думи крайно тежко болестно състояние са изявявали желание да умрат достойно, но след преминаване на това състояние сами разбират и още повече ценят живота, което веднага идва да покаже, че желанието предизвикано от болестта не е естествено, желание и че такова желание също е болестно състояние, което пък съвсем ни отдалечава от бленуванато "осмислено решение в полза на евтаназията"
Още повече се проблематизира такова решение и от следните допълнителни, но пък никак не маловажни проблеми.
Като например - Да предположим, че болният е изявил недвусмислено категорично и ясно желанието си да умре, но не е в състояние сам да извърши аката на самоубийство.И това със сигурност са подавляващото болшинство случаи.
Кой тогава, ще трябва да го извърши?Да накараме някой да убие друг?И как ще се чувства този някой убивайки друг невинен в нищо човек?
Мотива "терминално болен" - направо си поражда възможности за злоупотреба.
Мотива - "за терминално болен се харчат от 5000 до 50000лв".Ами при тези които не са съгласни да ги евтанизират- какво да правим? Да ги поизтрепем ли? Така ще се спестят пари, те и без това са кажи речи умрели.А възможностите за злоупотреби в този случай отново са твърде значими.
Очевидно с разрешаването на евтаназията се пораждат далеч повече проблеми, отколкото се решават.
Иначе пределно е ясно че всеки би желал близките му да си отидат безболезнено от този свят когато му дойде времето и също тъй естествено е желанието за съхраняването на тяхното достойнство.
Просто това е казус, който не по силите на обществото, на никое общество.
За религиите пък да не говорим, там всяко самоубийство е такова и във вечен план.
Провокира остри сюжети за да повиши интереса към форума.Човек не може да коментира само перални, хладилници и климатици, макар да познавам тука някой си badr, чийто постове са предимно в тая област.@hristoslav2 - палавникопак се заиграваш.
Това какво точно би следвало да означава и как се вързва с любимите самоубийствени атентати?
Не може да се даде еднозначен отговор, кое правилно и кое грешно. Нашият мироглед се формира под влиянието на заобикалящата ни среда. Ако нещо за мен е напълно естествено и нормално, то не значи, че за един бедуин в Сахара, същото нещо не би било напълно недопустимо. Аз съм за евтаназията, но приемам и мненията на противниците й. Светът се променя много бързо, а с него и поведенческите модели на различните общества. Променят се религиозни норми, законодателства, морални закони... Мисля,че не е далеч времето, когато въпросът за или против ще отпадне, защото евтаназията ще се приема за нещо нормално и напълно в реда на нещата, при положение, че няма друга алтернатива. Но, разбира се, винаги ще има хора, които ще са против. И това е добре. Ако, всички мислим еднакво, то този свят няма да прогресира
Искаш да кажеш ,че нямам право на мой личен мотив за действие ?
Не е нужно да караме някого. Кой казва че не е в състояние? Погледни Стивън Хокинг - макар и парализиран ,управлява инвалидната си количка, пише на компютър и дава конференции. Винаги може да се намери решение.
Точно за това говорим тук-за правото на личен избор. Не говоря за евгеника.
Просто моите морални, етични "граници" са по-широки от общоприетите такива. Образно казано ,ако ти и Tomorow правите три крачки и казвате - "Тук е границата"/твърдо/, то аз правя още 15 крачки и казвам - "Тук някъде е границата"/приблизително-може и още/.
Зависи как я тълкуваш/ако си вярващ/. В различни периоди от историята/при различни обстоятелства/ са гледали различно на самоубийството.
Никак не може да вярва в сагата за самоубийствените атентати.Това е евтина пропаганда.Факт са атентатите, но извършителите или не са сочените или най-малкото мотивите са съвсем други и то далеч не доброволни.
В монотеистичните религии самоубийството, включително жертвеното самоубийство, означава отпадане от съответната религия.В исляма, католицизма и православието съответно е попадане във вечните адски мъки, а за протестантките направления такова самоубийство е попадане в редиците на хората, които няма да бъдат възкресени за вечен живот.Един малък нюанс.За да се одобри обаче даденото действие( в случая евтаназията) е повече от задължително да се еднозначен отговор и той трябва да не съдържа силни аргументи против.
Обсновка примерно 60% за, а 40% против е също тъй напълно недопустима както и обратната пропорция.Макар количествените определения тук да не са съвсем на място то бих си се изразил така.
Необходима е доказтелствена тежест по-голяма от 99%.
Като тази тежест лежи дори и да не бъдат изтъквани аргументи против, докато положението е точно обратно - самият факт на противоречие със Закона божий или пък да го наречем природен, за съхраняване на живота е повече от съкрушителен аргумент.
badr, искам само да изразя несъгласието си с две твои твърдения, които не че променят същността да тезата ти, но бидейки неверни, просто не я подкрепят:
1. "Свобода означава - действие без причина или необходимост". това не е свобода, а дефиниция за случайност. "свобода на избора" в случая би следвало да се формулира като "възможност да протече причинно-следствен процес без насилствено външно вмешателство върху следствието"
2. "...но след преминаване на това състояние сами разбират и още повече ценят живота...". именно затова настоях разговорът да бъде поне частично насочен върху възможностите на медицината, защото нелечимият "червен вятър" от миналото сега минава за седмица с хапчета. ако понастоящем няма лечение за дадена болест (не искам да влизам в конкретика, за да не отклоним от темата) и болният знае, че му остават Х дена, които ще прекара виейки като животно 20 часа от денонощието, молейки за поредната доза морфин, която да го облекчи за 1 час... трябва ли да му вържем ръцете, за да не направи нещо "глупаво"?
чакам да се обадят храбреците, на които са вадили нерв от болен зъб без умъртвяване или упойка!
Много ми е трудно да дам своето мнение , но бих искал колкото и да ми е трудно да дам своята подкрепа, тьѝ-като на 29.01.2011 г. погребах баща си . Всичко се разви твьрде бьрзо , за да го осьзнае човек и да вземе правилното решение . Как стана ......... ? На 16.01.2001г. баща ми влезе в банята за душ и припадна . След бьрзи от нас мерки се оказа че не движи лява рька и ляв крак . Устата бе изкривена от ляво . Досетих се , че става вьпрос за инсулт и моментално повиках бьрзата бавна помощ . Оказа се , че има места само в Tokuda и се озовахме там . Не бях изненадан когато една пикла докторка каза , че баща ми има исхемичен инсулт ! Проблема беше , че пиклата и някакьв новопоявил се доцент казаха че баща ми е надхвьрлил 75 години ( тоѝ беше на 78 ) и не може да се отвори да се отпуши артерията и мозькьт отново да се храни с крьв . Вьпреки моѝте молби и сьгласието ми за подпис , че АЗ нося отговорност за да го отворят , ТЕ не пожелаха. Какво се случи после .............. . Искаха пари ...... - дадохме им , но мозька на баща ми си отиде и тоѝ изпадна в безсьзнание (не е кома) . И така 10 шибани дена . Вярваѝте ми - молех се да свьрши , за да се отьрве баща ми от мьките му ( каѝто твьрди , че не боли : http://vbox7.com/play:7c0b3a4f ) . Накрая с много мьки на 26.01.2011 баща ми почина , отьрваваѝки се от болките. На никоѝ не пожелавам да види и почуства как един здрав , прав човек е без мозьк (жив труп) . Аз неколкократно се молех или да бьде отворен с риск (така и така си отива) или да му се спре командното дишане , тьѝ-като адски е болезнено , вьпреки че е се води в безсьзнание . Подкрепям напьлно евтаназията ( разбрал сьм се с жена ми ) . Тежко е .
@hristoslav2, @badr - с определени неща съм съгласен в тезите ви. Аз също съм на мнение, че т.н. "свободна воля" не съществува. Съществува само по форуми и седенки, но в реалния живот не. Самият твой,мой, наш живот започва без никой да ни пита искаме ли го или не - родителите ни взимат в един определен етап решение да имат дете, така се пръкваме на този свят - после 15-18 години ни обясняват, че свободна воля няма. И ако искаш да живееш добре трябва да правиш това, онова, трето, четвърто... втълпявят ни, че като станеш пълнолетен, едва тогава ще можеш да решаваш сам за себе си как да протече живота ти. Да ама не. Тогава те поема голямата месомелачка. Самият ти създаваш семейство и започваш да взимаш "самостоятелни" решения в името на общото ви благо, къде да работиш, къде да живееш, къде да учат децата ти, колко да получаваш за труда си, ставаш сутрин и отиваш на работа при омразния ти шеф в омразната ти фирма, да му следваш олигофренските заповеди и стискаш "свободно-волево" зъби щото шибаната ти работа ти е нужна, дори не точно на теб а за децата ти, семейството ти, на EVN, топлофикация, мобилния ти оператор, наема, бакалията отсреща ....Къде е тая свободна воля бре хора??!! В това дали първо да изпиеш бирата а после водката или първо водката и после бирата...или да използваш бирата като безалкохолно към водката??!!
Дали искам и имам право да умра достойно?! Да, искам, имам. Ако зависи от мен бих подписал още сега, че се отказвам от животоподдържане ако ситуацията вече е излязла от контрол и пътя е само един към ада, където вероятно имам резервация. Гледам темата за евтаназията е повдигната по всички форуми. Сигурно е модерно да се говори за забранените неща. Всички сме погребвали свои близки. Моите съболезнования @vdsvicky - но и изкам да ти кажа нещо, дори с риск най-малкото да ми се обидиш. Ти, семейството ти и баща ти сте едни големи "късметлии". Доколкото чета нещата са приключили за 10 дни. Извинявай за сравнението, звучи нечовешко, но мога да те уверя, че има далеч далеч по-жестоки стечения на обстоятелства - месеци, години, рак, паркинсон, рак и паркинсон заедно, рак+паркинсон+химиотерапии+още 100 странични ефекти и накрая морфини до положение морфина да не помага. Четиримка такива в семейството ми - дядо х2, баба х2. Майка ми която отнесе 99% от всичките тия несгоди един ден я питах какво мисли за това и дали ако можеха нещата да приключат на момента би избрала това - ми каза - никога не бих сторила това, дори да ме молеха.
Ако някога се промени това и евтаназията законни се приеме никога не трябва да се иска разрешението и съгласието на близките. Само един начин има близък или роднина, майка или баща, син или дъщеря могат със сълзи на очи да поискат евтаназия на безвъзвратно умиращ свой близък. Ако го гледат час по час как се гърчи и умира в неистови болки. Но истината е че повечето хора няма да понесат онези въпроси вътре в себе си, които до края на живота им ще ги преследват - ДАЛИ ПОСТЪПИХ ПРАВИЛНО!
@Tommorow , никога няма да се разсьрдя нито на теб , нито на когото и да е било за каквото и да е било. За разлика от сегашните поколения , нас казармата ни научи на самостоятелност , оцеляване ,борбеност и придобихме още много качества , които не е нужно да изброявам . Много плам има в думите ти , но само два са моментите в живота ни в които ние не можем да решаваме - раждането ни и смьртта ни. Всичко останало през творческия ни живот е наш избор - дали да живеем в Бьлгария или не , какви да бьдем - гадове или добри , какво да работим или да крадем , една жена ли да имаме или 10 миски , колко дечурлига и т.н. Затова ми се иска да сведем моментите когато не можем да решаваме само до 1 - т.е. когато се раждаме. Когато виждаш един човек да се мьчи в болки , то това не е страдание само но този човек , но е и страдание на близките около него. Особено когато е неизлечимо и положението е безнадеждно , то по-добре човек да напусне този фалшив свят достоѝно и хората около него да го запомнят в силната му светлина. А колкото до вьпроса " дали постьпих правилно ? " , този вьпрос винаги ще бьде задаван . Т.е. - дали е правилно лечението , дали докторьт не сбьрка , това ли беше правилното лекарство , дали не трябваше в тази болница , а не в онази и т.н. Така поне мисля АЗ и място за сьрдене няма.
С уважение : Вики
Преди 4/четири/дни почина майка ми на 83г.Простихме се онзи ден.Трудно
ще забравя последните месеци от живота й.Денонощни болки,без да може
понякога/по-често/да заспи.И това въпреки многобройните лекарства,предпи
сани от докторите.Някой може да си помисли,че ми е било тежко да се грижа за
нея.Не.Тежеше ми по-скоро чувството че я боли,а не мога да и помогна.
Безпомощнотта,която изпитвах,гледайки я как се мъчи да прикрива болките си
за да не ме тревожи.
И тогава реших, не да питам,а да обявя на обществото и законо
дателните фактори,че не са тези,които ще определят дали да изживявам
последните си дни в адски и нечовешки мъки.
Ако в края на живота си изпадна в положението на майка ми - твърдо
искам евтаназия.И никакъв недомислен и недомаслен остарял закон не желая
да отказва желанието ми.РАЗБРАХТЕ ли ме господа законодатели?Не сте вие
тези, които против волята да удължавате агонията на неизлечимо болните,
само и само за да пълните джобовете на фармацевтите и да създавате работа
на докторите.
П.П. Мога да пиша още много,но не желая да отегчавам четящите.Брата бълга
рин не обича да слуша и чете,а само да бъде слушан и пише.Справка-форумите.
Накрая - да уточня.С майка за евтаназията/като мярка въобще/,никога не сме
говорили
Новини
Форум
Актуално
сървър
12Одобрявам
Отговор с цитат