Здравейте бивши и настоящи пушльовци,
Аз ги пушех от 13 годишен-(7 клас) и след 14 години пушене аз вече не си спомнях какво е да си непушач. Много пъти съм се чувствал безсилен и пристрастен и отчаяно исках да го променя.
И така на една нова година реших да спра както почти 50% от приятелите ми. Но не ми се получи веднага а февруари на 14 излязохме с приятелката ми и решихме да си купим една кутия за вечерта "ММ" купихме тогава и така, имах един месец психическа нагласа за да ги игнорирам от съзнанието си и толкова си бях повярвал че съм непушач, че два месеца изобщо не ги потърсих, а преди щях да пребия човек.
Всичко беше добре ама след точно 2 години бях на един курс и имах "малко" неприятности и по-една по-две по-пет пак пропуших защото си мислех че съм в безопасност и че ще ги спра когато си поискам но уви пак бях пристрастен и ги почнах както преди. Така една година всяка кутия си мислех че ще е за последно, упорита борба със себе си, много трудно ми беше да ги спра и нямах вече воля и сила да го направя докато не се роди дъщеря ми. След като ги изписаха пак отказах л@YnаТ@.
Сега вече 2 год. По късно си позволявам по цигара две като съм с весела компания и като вкарам 2 салати, или в краен случай ако побеснея и ми падне пердето. Средно 2-3 цигари на месец. Мечтая да мога да запазя това положение защото аз обичам да пуша но неискам да съм зависим и да прекалявам.
Самоконтрол - колко дълбоко звучи