През тия 70 дена непушене, на няколко пъти имах сериозни съмнения къде е истината.
Моята (сегашна) истина си е моя и не искам да я натрапвам на никого, но пък някак си имам голямо желание да я разкажа публично:
1. Това което основно ме спря да не запаля отново през тия дни, бяха разговори за пушенето с приятели непушачи - като ги гледах и слушах, проумявах някак си, че може да се живее без цигари. Виждах, че в тяхното мислене и бит не присъстват цигари. Осъзнах, че тяхната истина и парадигма са други и отсъствието на цигари и дим в техния живот по никакъв начин не ги прави нещастни. Това много ми помогна да намеря отговор на въпроса "Ама как така без цигари оттук нататък ?"
2. Всяка седмица, поне веднъж сънувам че пуша. Но вместо да се кефя, изпитвам (пак в съня си) разочарование и угризение, че съм се провалил с пушенето. И като се събудя, изпитвам облекчение, че не съм пропушил наистина и всичко е било само насън.
3. Напоследък се замислям дали бих пропушил отново, ако знам, че ми остава месец на тоя свят (например така са ми казали докторите). Определено бих пропушил отново в такава ситуация. Което пък би трябвало да означава, че все още съм няасно, че пушенето доставя удоволствие (на пушачите).
И накрая да спомена, че спирането на цигарите води и до неочакван приятен икономически ефект върху джоба.