На едно селско събрание, дето по-първите хора си приказвали за общински работи, попаднал и Хитър Петър.
Селският кехая, за да си направи смях с него, грабнал калпака му и го пухнал о земята. Хитър Петър си взел калпака, поотупал го от праха и го сложил на главата си. След туй се обърнал към селяните и рекъл:
— Искам да ви разкажа една старовремска приказка; Едно време имало много прочут цар. Името му било Соломон. Той бил много умен, всичко знаел и от всичко отбирал. Най-чудното било това, дето разбирал и от езика на животните. Един ден заповядал да преведат пред сарая му всичките животни, за да послуша какво си говорят. Наред с другите трябвало да мине и конят с рода си. Повикал той кобилата, катъра, магарето и им казал, че когато минават пред сарая, да вървят мирно и тихо, за да не посрамят рода си. Най-много съветвал магарето, защото познавал неговото вироглавство. Но тъкмо когато щели да минат пред Соломоновия сарай, то навирило опашка, опнало врат, заподскачало и надало такъв рев, че всичките животни се обърнали към него. „Че тъй ли ни беше думата бе, роднино?“ — запитал го сърдито конят, когато поотминали. „Аз — рекло магарето — на такова място като не си покажа магарията, защо нося това име?“
Като чул приказката, кехаята се засрамил и си отишел.