не знам дали мен визираш, но аз не съм с набит соц.материализъм, защото не съм имал съмнителното удоволствие да уча в университет по онова време поради недостатъчно ранно ЕГН
моят материализъм си е чист практически капиталистически научен реализъм, подкован от научния скептицизъм, довел до откритието на електричеството, а не на горящите храсти, до изстрелването нагоре на спътници, а не на молитви, до взривовете в ЦЕРН, а не в Палмира
левият ми уклон идва от вроденото предпочитание хората да си помагат, а не homo homini lupus est ( ), както и че според мен справедливостта е за предпочитане пред закона на джунглата
нищичко, ама нищичко през живота ми не ме е накарало дори за секунда да се съмнявам в науката, която, нарастне ли обемът знания, не се свени да си признае, че е сбъркала, докато в религиозната догматика е заложена презумпцията за непогрешимост, което ми идва в повече, след като всички знаем, че дядо боже върху облаците няма, че като копаме надолу Ад няма, че за появата на мъж трябват Х и У хромозоми, а не "решение на Шефа"
убежденията ми са МНОООГО далеч от клишираните обвинения "ти си соц, промит мозък" и "защото не ти се е случвало еди-какво-си"
какво му е елементарното на материализма? че отказва да приеме на доверие "космическото съзнание, което обитава етера" ?