Първоначално публикувано от
blue1 Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата?
Те забравят, че душата (недоказан обект) на човека става всемогъща (невъзможно), когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила (недоказан обект), която може да надвиши силите на човека (част от обект, по-голяма от самия обект - невъзможно); обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината на другите; знаеш вече, че ти, не съдбата (не признавам детерминизма), не орисията (вж.по-горе), нито хората около теб, ти единствен носиш цялата отговорност, каквото и да правиш, какъвто и да станеш.
И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното.
И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото (не признавам чудесата), което безкрилият ум (умът не може да съществува извън тялото) никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно (да се чете: "непознатото досега става познато").
С този цитат накратко отговарям какво за мен е вяра, и къде живее Бог.