Отдавна не сме коментирали църкви и религии

[Tommorow]

“Всеки може да бъде вербуван с изключение на пет групи хора - страхливците, клюкарите, хората с враждебни възгледи към муджахидините, скъперниците, самотниците”, пише в ръководството. Най-подходяща за радикализация е групата на нерелигиозните или атеистите. Те, според ръководството, са най-лесни за вербовка и стават най-верни последователи на идеологията за джихада. Друга предпочитана група са студентите и учениците над 15 г. Университетите са наречени “трезор, пълен с младежи”, които се радикализират много лесно заради “чистотата на ума”

Прочети още на: Как се вербува камикадзе? Ръководство в пет стъпки | Dnes.bg Новини

[FearMe]

ай са пробват с мен

[Yasen6275]

Първите две фази са “Запознаване” и “Сближаване” и започват с изолация на потенциалната жертва от социалната й среда. Вербовчикът създава силна духовна връзка с мишените си, като запълва празнините в живота им. Ако им липсва подкрепа и разбиране, той се явява като най-близкият довереник и приятел. Ако не се чувстват значими в социалната си среда, той изтъква уникалните им качества и таланти, незабелязани до момента от обществото. Тази фаза на сближаване продължава три седмици.

Ебахти и мекотелото което позволява да го отделят от социалната му среда.

[Kasap]

[justify]

Има психически нестабилни хора.Не ги осъждай.

Виждал съм такива.Жените са по-лабилни, особено на определена възраст.Познавам такава и едвам я отърваха от една секта.

А част от горните постове са в стил:

[FearMe]

по отношение на вербуването е хубаво да се изгледа "In The Name of The Profit"

интересно как темата "прегоря"

явно от едната страна хората са разочаровани, че Mitkos не е тряснат от светкавица, а моят компютър все още работи, а от другата са решили за уважат рамазана и да не ядосват събеседниците си по време, когато трябва да се наблегне на вътрешния мир и спокойствие...

[Momchil]

Темата достигна своя логичен край.

Всяко "чудо" за три дни. В случая, продължи малко повече, не и без усърдното старание на човека светкавица.

[Lupus]

Темата достигна своя логичен край.

А ето и нещо за "началото след края": Тунелът към отвъдното - Мистерии - Стандарт Нюз

[kalcheff1]

Нищо мистериозно/божествено няма - в екстремни ситуации мозъкът си работи по тотално различен начин. Дали ще е при изключителен стрес, крайно изтощение(липса на сън с дни, липса на храна с дни), кратка липса на кръвообращение, т.е. без храна и кислород за мозъчните клетки, на мигове преди перманентното им загиване или тотално отнасяне с психоактивни вещества - всички тези преживявания отговарят на уникални мозъчни състояния. Аз ги обединявам под общото наименование - психясване Но да им се приписват някакви свръхестествени връзки - не съм съгласен.

Който е преживявал автомобилна катастрофа или друга животозастрашаваща случка(екстемен стрес), без да умира, също, за мигове си е виждал живота "като на филмова лента" и всяка чст от секундата му се е струвала минута, че и повече .
Или който е преживявал или се е подлагал на екстремен глад с дни, съчетан с физическо усилие е почувствал животинското в себе си, чисти инстинкти, изпаряването на разсъдъка, свръх агресията, което човек с развинтена фантазия би опреличил като обладаване от зъл демон, вселяване на дух на диво животно и т.н. - филми всякакви.

[Tommorow]

Калчев, преживях нещо подобно, нямаше бясно сменящи се образи от родилното ми до момента като на филмите, нито светлина, точно обратното - една пелена се спуска от дясно и от ляво, всичко става черно и тихо, не можеш да изкрещиш, не можеш да вземеш телефона на масата, не можеш помръдна само успях да си кажа "бах мааму, оплескахме кълките...дишай". Това става в 3 часа през нощта, всички спят, една седмица след инфаркта удома. После кардиолога каза, че ми е спряло сърцето за около минута. Така, че поезия и лирика нямаше, нито тунели светли, ангели или дяволи...изключваш като генератор на звездата на смъртта...но...но когато някой гледа как други се мъчат да го спасят отгоре и чува всяка дум, а после възпроизвежда всичко казано и направено, дори разпознава непознатите му до момента лекари и сестри, които са били в стаята....то това говори за неща по-различни от "харе кришна, прекалил съм с ганджата"...дори да предположим, че съзнанието е било полубудно и психясало от стреса, то няма как да види неща ставащи зад гърба ти или от двете ти страни далеч от периферното ти зрение и обхват.

[justify]

Преживял си хипертонична криза.

Случва се.На мен два пъти досега.Губиш звук и образ.Има само светоусещане без ясни образи.

При силни емоции мозъкът, за да запази животоподържащите функции изключва всичко ненужно за момента.Остават само вегетативната нервна система отговаряща за дишането и другите животоподържащи фунции.Също като при космическите кораби във фантастичните филми.След като си го преживял, знаеш че е неконтролируемо...така, че не ме разсмивай с това "дишай"ц Ша дишаш ако има пауър...

Да ти имам и дофтора...То така става- сърцето спира и след това само тръгва...

[Tommorow]

Не беше хипертонична криза, а камерно мъждене със и някаква форма на сърдечен арест, което е своеобразно спиране на сърцето и неизпомпване на кръв. Както казах беше в седмицата след инфаркта, един джоб хапове (6+6) ми сваляха кръвното на 60/90 и след 5 дневно венозно диуретизиране без каквато и да е храна в болницата бях своеобразен парцал и заспивах седнал на всеки 30 мин, щото никога не съм имал по-ниско от 90-100/130-140. Не ми се навлизаше в медицински подробности, които и аз не разбирам добре, а и не е обект на дискусия. Аз на д-р Захари Гълъбов няма да му троша думите, дали си разбира от работата се разбира, когато разбереш, че можеш да запишеш час след 2 месеца. Айде пак осрахме темата....

п.п. и нямаше болки никакви, нито свтовъртеж, просто сякаш те поливат с ледена вода по ръцете нагоре, после лицето и черна пелена се спуска и става тъмно. Със сигурност не съм достатъчно извисен за да видя светлина...вероятно бях тръгнал към рок-бара на вселената.

[Kasap]

Със сигурност не съм достатъчно извисен за да видя светлина...вероятно бях тръгнал към рок-бара на вселената.

Добре че са ти дали шанс да се поправиш. Не мога да си представя Ясен и МиткоС да ми досаждат с убежденията си цяла вечност...

[Momchil]

Който е преживявал автомобилна катастрофа или друга животозастрашаваща случка(екстемен стрес), без да умира, също, за мигове си е виждал живота "като на филмова лента" и всяка чст от секундата му се е струвала минута, че и повече . ( ама той господ...Да, дааа)

Извинявай, но това са пълни глупости.

Познавам човек, който е преживял две ужасни катастрофи, като при едната умира човек.

Няма "филмова лента", повярвай. Има само ужас.

[kalcheff1]

преживях нещо подобно,..После кардиолога каза, че ми е спряло сърцето за около минута. ... когато някой гледа как други се мъчат да го спасят отгоре и чува всяка дума, а после възпроизвежда всичко казано и направено, дори разпознава непознатите му до момента лекари и сестри, които са били в стаята....то това говори за неща по-различни от "харе кришна, прекалил съм с ганджата"...дори да предположим, че съзнанието е било полубудно и психясало от стреса, то няма как да види неща ставащи зад гърба ти или от двете ти страни далеч от периферното ти зрение и обхват.

Хайде сега, кажи ми че си видял какво става на горния етаж или на покрива в болницата и тогава ще се замисля
Е да де, макар и със спряла помпа, човек има звук и картина докато мозъкът не изчерпи горивото и кислорода; той си бачка някак си, записва си спомени на био-хард-драйва , очите са отворени, възприемат образи, а и да не са, после човек си изгражда образи по звуците; ушите възприемат звуци, гласове... Явно ситуацията не е като човек да стане за 5 мин. нощем по нужда и сутринта да не си спомня нищо.
После като/ако се върне в нормално състояние, мозъкът възстановява и осъзнава грандиозността на случката от спомените, наглася гласовете с образите- този глас е на жена, споменаваща медицински термини, значи е сестра или лекарка, която е някъде настрани, примерно; прави си логически заключения за преживяното и т.н. Освен това, човек е склонен да замества неизвестни за него неща, информация, да го кажем - липсващи парченца от пъзела, с други, които са логическо следствие според него, въз основа на друга получена или възприета информация. Ей го - едни видели тунела, а ти си го подминал. Дали са го видели или са чули, че така ставало и са си помислили, че са го видели... Не разбрах какво е особеното. Твърдиш, че има нещо мистериозно, свръхестествено ли?
Иначе сигурно е вълнуващо да зърнеш предварително края за малко.

Да си спомним и обратната ситуация - мозъкът мъртъв(тотално, не отчасти увреден), дишането командно, но помпата си бачка, т.к. си има автономен контрол вътре в нея, останалите органи функционират, щом има кръв, която да ги храни, обдишва, измива, охлажда, топли и т.н. но съзнанието го няма. Тук защо няма нещо мистериозно? Няма дотолкова, че някъде на такива хора им дръпват шалтера за да се икономисат мед. разходи.

- - - - - - - - - -

Извинявай, но това са пълни глупости.

Познавам човек, който е преживял две ужасни катастрофи, като при едната умира човек.

Няма "филмова лента", повярвай. Има само ужас.

Аха, и Утрето си измисля, щото не е видял тунела, а пък всички го били виждали.

Веднъж подскокнах заради неравност със 180 км/ч и се въртях с баничарка все едно съм в летяща чиния, от лента в лента и накрая в мантинелата За няколко мига времето спря, помислих си какъв човек съм бил, мислих си за хора, вече не помня кои бяха, приятели ли, близки ли; Погледнах си живота отстрани и Я, колата спряла, жив съм, че и със сухи гащи. По същото време си удържах воланчето и се двоумях дали да натисна спирачката или да продължавам да се въртя. След време хванах по дискавърито точно същото нещо, което ми се случи, там бяха го описали като "В животозастрашаваща ситуация, човек има чувството, че времето е забавено, това става с цел мозъкът да вземе най-правилното решение " имаше и още обяснения и пояснения, сега не си ги спомням, но знам, че всичко си беше обяснено научно и 1:1 с чувствата, които изпитах.
Може би, ако човек е пътник и ПТП-то го връхлита докато спи, примерно, или си цъка по телефона няма време да види филмовата лента, т.е. мозъкът не успява да влезе в този сървайвърски режим, където сам за себе си да изкриви времето и да си поразсъждава, поспомни. Всъщност, така и стана - спътникът ми четеше вестник, преди да се завъртим, и след това се чудеше защо той не е почувствал това, което почувствах аз.
Или пък, ако човек е шофьор има други фактори. - Ей го, веднъж излетях като батман от 1000 куба мотор, но тогава чувството не беше същото, всичко стана за миг, без "спиране или забавяне на времето" и се опомних залепнал като камък за земята, обаче минути преди да го яхна се бях ядосал много, то и затова катастрофата, сивото ми вещество беше заето да се гневи, без да следи реалността. Докато при въртела с колата си бях съвсем в реалността и като че ли, при литването, мозъкът ми веднага сгря, че нещата не отиват на добре и е превключил на извънреден режим на работа.