В България около половината от всички енергийни ресурси, които се внасят или добиват, се предоставят на крайния потребител, което се дължи на лошо структурирано потребление в миналото. Вместо нашата икономика да е ориентирана към директно потребление на горива – все едно дали са внос или местни, тя е ориентирана към потребление на големи количества енергия, което предполага преработка на тези горива.
Пример е електроенергията. Вместо да се газифицират директно жилища, вследствие на спецификата на националната политика в миналото е допуснато част от домакинствата да се отопляват на електроенергия. Така от три енергийни единици горива се получава една енергийна единица електроенергия, т.е. две единици се губят в сектора на енергетиката поради лоша структура на потреблението.
Какво отопление е трябвало да се развива?
Директно с горива, а не с електроенергия. Имаше време, когато се отоплявахме с акумулиращи печки, след това с духалки, климатици, подово отопление и т.н., което от икономическа гледна точка за държавата не е оправдано. За хората е било изгодно, тъй като цените за домакинствата са регулирани, те са по някакъв начин субсидирани. Но по всяка вероятност няма да могат да бъдат задържани тези ниски цени, тъй като обективно цените на дребно трябва да бъдат по-високи от цените на едро. Има и други взаимоотношения и изкривени баланси в сектор енергетика, които трябва да се оправят за съжаление в една тежка ситуация, като сегашната.