Отоплителна инсталация - високо- или нискотемпературна?

[eng.Simeonov]

Преди доста години имамхме локално парно в къщата на баща ми - беше с котел на твърдо гориво в една пристройка до къщата - ниско долу в земята. Тръбите отиваха към къщата - стоманени и с доста голям диаметър, - и захранваха последователно всички радиатори. Но помня, че и топлия, и студения щранг минаваха успоредно долу в ъглите на стаите. И всичко си работеше перфектно, без каквито и да било помпи. Къщата е на две нива, като разликата между тях е не повече от 50-60 см. Нямаше никакви тръби по таваните - всичко си изглеждаше съвсем прилично за онова време. Та защо тогава да е толкова трудно постижимо сега?

[AntonBM]

eng.Simeonov, възможно е такова свързване на камина с водна риза. Така го направих на вилата на Баща ми и съм нямал никакви проблеми с инсталацията. Къщата е на 2 етажа, камината е в средата на къщата и има 2 радиатора монтирани на стени в близост до комина на камината. Така вертикалата е с малко колена и циркулацията започва без проблем през тези 2 от радиаторите. След като веднъж тръгне, циркулацията се засилва и стига и до още 2 радиатора и 1 бойлер със серпентина, които са вече доста по-отдалечени от комина и с тръби изпълнени почти без наклони. Всичко се загрява равномерно. Проблема е, че когато се прави такава инсталация решенията как да се свързват тръбите се прави на място. От голямо значение са Т-отклоненията – правят се така, че да се получава ежекторно засмукване (овличане) на потока.
Най-доброто решение за теб е да намериш един стар майстор заварчик, който е правил такива инсталации. Аз съм проектант и мога да ти проектирам такава, но тънкостта не е в чертежа, а в изпълнението! Голяма играчка е да правя детайли на всяко отклонение. Един заварчик, ако не е правил такава инсталация, дори и да има перфектен чертеж пак може да окепази нещата. Има заварчици, които на място и без чертеж могат да се справят, като работят по усет... Като проектант така омаловажавам своят труд, но истината е такава.
Иначе всичко написано от Lazar е вярно! Тръбите са с по-голям диаметър и около местата на тази първа циркулация е задължително да са метални. След Т-отконенията за по-отдалечените радиатори аз съм сложил вече полиетиленови и нямам проблем.

[AntonBM]

Lazar, темата е добра.
Защо не започнем с предимства и недостатъци на 2-та вида отопление?
Примерно така:
Предимства на високо-температурната:
1. Работната температура на топлоносителя е в диапазон защитаващ котела от образуване на конденз в него (това може и да е недостатък, ако котела е кондензен).
2. Отоплителните тела са по-малки и заемат по-малко място в помещенията.
3. Може да се изпълнява и без циркулационна помпа на принципа естествена – гравитачна циркулация.
4. Свързва се и към БГВ-то. Може да се затопля и вода за битови нужди до по-висока температура.
5. Отоплителните тела работещи с по-горещ топлоносител отделят повече лъчиста енергия и създават усещането за по-топло в помещенията.
6. Вискозитета на топлоносителя е по-нисък и съответно хидравличните загуби са по-малки.
7. Акумулира се повече топлина в тръбната мрежа – по-бавно изстива.
8. По-малки диаметри на тръбите в комбинация с по-малки радиатори = около 2 пъти по-евтина
9. Съвместима е с евтините ППР тръби, докато за нискотемпературната те не са желателни като "дишащи"
Има още неща, които могат да се напишат... Това беше по-трудната работа! Предимствата на ниско-температурната инсталация са по-лесни.
1. Има по-малки загуби на топлина в тръбната мрежа (те не винаги са вредни).
2. Лесно се комбинират подово с конвектори и други ниско-температурни консуматори. Няма нужда от скъпа автоматика.
3. Термо-помпените климатични машини и кондензните котли работят в този режим.
4. Няма големи температурни разширения и напрежения в тръби и съоръжения.
5. Няма опасност от изгаряния на деца или поне не са чак толкова страшни, колкото при другия вид.
6. По-бързо се достигат работни температури. По-малко инертна е.
7. По-малка е вероятността от образуване на кавитация в отклонения на тръбите и около помпата.
8. Нуждаят се от по-малък разширителен съд.
9. По-универсална - може да работи и като високотемпературна
Хайде Лазаре ти си. Продължавай с недостатъците или ме допълни.

[Lazar]

AntonBM, много добре си описал предимствата и недостатъците на двете системи. Имах идея да го правя в първия пост още, но тогава бързах и така си остана. Това, което си направил е много полезно и трябва всеки да го прочете, преди да тръгне с някаква идея за парно. За прегледност си позволих моите допълнения да ги направя директно в твоя списък. Предимствата на едната система могат да се тълкуват като недостатък на другата, тъй че няма смисъл да се изброяват отделно недостатъци.

[eng.Simeonov]

Благодаря за полезните разяснения на Лазар и на АнтонВМ! За сега още съм далече от реализирането на тази система, но за мен беше много важно да чуя мненията на специалисти по въпроса. Според мен ако има възможност в една отоплителна система да се използва и помпа, и гравитачна циркулация би било най-добре. И едното и другото има своите предимства в определени ситуации. Вярно, че с използването на UPS проблемът със зависимостта от ток до някъде се решава, но точно в това е проблема, че решението е само до някъде... Все пак живеем в България и съвсем не са редки случаите в по-малките населени места и селата през зимата да няма ток по ден-два, че даже и три. Може да е рядко, но е много неприятно - за тези случаи трябва да се мисли, защото могат да предизвикат доста проблеми - замръзване на водопроводи и др. За себе си съм решил на село да си направя такава отоплителна система, която изобщо да не зависи от тока и затова събирам препоръки, идеи, мнения и съвети. Ще съм благодарен на всеки, който сподели реални наблюдения по въпроса.
АнтонВМ, би ли обяснил малко по-подробно за първичната циркулация или за тези 2 радиатора до комина на камината? Аз също мислех за нещо подобно, но има доста тънкости, които не са ми ясни. Просто това ми се роди само като теоретична идея, а ето, че ти си го осъществил практически и твоя опит е много ценен за мен.

[gog067]

Защо ППР тръбите не е желателно да се използват при нискотемпературни с-ми?
Може ли да разясните.

[Lazar]

PPR тръбите нямат кислородна бариера - през тях кислорода може да прониква, което в комбинация с ниските температури (до 50°С) дава възможност в отоплителната система да се развъждат някои опасни бактерии, като Легионелата и др.. Първо, че са много опасни за човека, второ вредят и на системата, като запушват филтри, топлообменници. На базата на дългодишен опит някои производители като Вайлант например, имат изискване кондензен котел да не се включва директно към инсталация с ППР тръби, а през топлообменник. Това важи не само за ППР тръби, но и всички тръби без кислородна бариера - има и други такива. Имам идея да пуснем специална тема за тръбите.

[gog067]

Част от трасето(около 3 метра) съм го изпълнил с ППР, понеже много добре се вземат завоите, не знаех за тази опасност.

[Lazar]

Е, за късо разстояние не би трябвало да има проблем. Наистина ППР тръбите са удобни за работа и са доста по-евтини заради фитингите, особено при по-големите диаметри. Аз също ги ползвам доста тези тръби, но трябва да се знаят недостатъците.

[MitkoS]

Вярно ли е, че нискотемпературната е по-икономична, защото било по-лесно (и по-ефективно) да подгряваш водата до 40 градуса (например), вместо до 80 ?
Или това е някакъв мит ?
Наясно съм, че за да сгрееш помещение при фиксирани топлозагуби на помещението, трябва да "освободиш" вътре в помещението конкретно количество енергия, независимо дали го правиш с високотемпературна или нискотемпературна инсталация.
Та въпроса ми е свързан по-скоро с нещо като по-висока ефективност и по-високо КПД при нискотемпературните - има ли такава по-висока ефективност или не ?

[Lazar]

Това, което е вярно, е че сме принудени да ползваме нискотемпературна ОИ ако искаме ползваме кондензен котел или термопомпа - те просто си работят в този режим и няма друг начин. Втората причина да сеползва нискотемпературна инсталация това е при изграждане на подово отопление. Контур с подово отопление може да се прави и при високотемперурна инсталация, но трябва специална автоматика, която да гарантира ниска температура в контура на подовото, но това оскъпява. А иначе си прав за количеството топлина в помещението.

[MitkoS]

Голе-долу на въпроса ми може да се гледа и така:
Вярно ли е, че е по-лесно и икономично (при сегашните котли) да затоплиш 2 литра вода от 10 градуса до 40 градуса, отколкото да затоплиш 1 литър вода от 10 градуса до 70 градуса.
На теория, при тия два случая харчиш една и съща енергия за затоплянето - поне така пише в учебниците по физика за 9-ти клас. Но в практика има допълнително понятие КПД.
Та вярно ли е, че при първия случай (затопляне на 2 литра от 10 на 40) се постига по-високо КПД на процеса на затопляне спрямо втория случай (затопляне на 1 литър от 10 на 70) ?

ПП. Ако въпроса ми е някакъв екзотичен или неправилен по същество, не се мъчи да отговаряш и обясняваш. Задавам го, защото преди 6-8 години чух някъде такова нещо (една жена на пазара каза).

ПП2. Май е по-добре вместо да ми отговаряш на тоя въпрос, да кажеш няколко приказки за втората цифричка в означенията 80/60, 50/40. Защо например тая цифричка не е винаги 20 - 80/20, 60/20, 40/20 ?

[Lazar]

Въпросите ти са точно на място, не се кахъри. Ще почна отзад - двете цифрички означават температурите на флуида на входа и на изхода на отоплителната система. И много правилно разсъждаваш за енергията за подгряване и че в този смисъл няма значение дали жилището го отопляваме с високотемпературна или нискотемпературна инсталация. И правилно отбелязваш, че в практиката трябва да се вземе под внимание фактора КПД и съм сигурен, че с един малък жокер ще отидеш докрая. Знаеш, че загряването на водата става в топлообменика от изгорелите газове, които си отдават температурата. Ако загряваме водата до 50°С, то тя ги охлажда до към 60-70°С да речем, а ко трябва да я загреем до 80°С, то изгорелите газове се охлаждат до към 120-130°С преди да напуснат котела. Сега смятам, че всеки може да прецени кое по-икономично - да изхвърляш в атмосферата изгорели газове с температура 130° или 70°С.

[MitkoS]

Мерси за разясненията и жокерчетата.

Последен въпрос, може ли ? Относно цифричките.
Защо е толкова малка разликата между входящата и изходящата температура ?
Не е ли по-правилно да се стремим изходящата температура да я докарваме да е близко до желаната стайна температура ? Защо се налага да връщаме в котела толкова топла вода ? При толкова топла вода обратно върната в котела, не губим ли ефективност от ниското КПД на топлообмена вътре в помещенията (топлообмена м/у радиатора и въздуха в стаята) и евентуално не повишаваме ли загубите по тръбните трасета. Така да се каже, не правим ли излишен "празен ход" на подгрятата вода, и съответно не рискуваме ли този "празен ход" да намали КПД на цялата система ?

[Lazar]

Въпросът ти е повече теоретичен. Колкото е по-голяма разликата между средната температура на радиатора и температурата на въздуха, толкова по-добро е топлоотдаването. Ако намаляме много изходящата температура на радиатора, ние намаляме и средната му температура, с което се влошава и топлоотдаването - трябва или да увеличим габаритите на радиатора или да правим принудително обдухване. Точно затова при нискотемпературните инсталации често се ползват конвектори. Не знам дали съм достатъчно ясен