Е и аз да се запиша:
Механик-водач МТЛБ .
Никога не се забравя как на едно учение на с.Камен юли месец при 39-45 ˚С жега , МТЛБ'то цял ден се е напичало на жега не можеш да пипнеш ламарината ... като влезеш вътре и не можеш да си поемеш въздух от жегата и изпаренията от нафта-бензин-машинно масло+ недоизгорели газове ... след 4 (в действителност цяла вечност) часа кормуване си жив призрак...
roumen68 не ме разбра правилно. Нямам предвид бунт на новобранците или нещо подобно. Мисълта ми беше за моментно състояние по време на нещо изгърчено. Примерно ти лазиш с противогаза и пълно бойно, ножа и пълнителите (не си спомням вече как се казваше торбата) ти се забива в топките, не виждаш нищо от запотените стъкла на противогаза и на всичкото отгоре някакъв ти вика на главата че не се гърчиш достатъчно. За такъв момент ти говоря. Мен един път ме гърчиха така и направо ми идваше да му смеля мутрата на ония лейтинант. А съм сигурен че има и много по невъздържани от мен. Та за това ми бече въпроса
сумка се казва торбата за пълнителите.Първоначално публикувано от obshtinska_mishka
а иначе - след една тревога праснах един стар по муцината с 2 такива сумки с пълнители .
от целият ми разчет бях само аз в поделението и трябваше да изнеса 5 калашника и 5 сумки с пълнители, и тъкмо от мен във всички посоки стърчат цеви и каски и идва един от старите ми кокали и почва да ме рита по кокалчетата, че видиш ли не съм се набирал както трябва....
та в едната ръка държах 2-3 сумки - като го засилих по чутурата - сигурен съм, че е видял звезди
нямаше никакви последствия после за мен това, че посегнах на старото куче - свидетели бяха цялото поделение и почти целия команден състав - едвам ни разтърваха да не се изтрепем там...
торбата - сумка.
Аз те разбрах, това и исках да кажа - страхът те възпира от това да ти пада пердето в такива моменти. Страхът, че може и да си излееш яда и да му шибнеш един, но после е неизвестно на теб какво ще ти се случи, каква много по-голяма гадост може да ти се стовари и то за дълго време.
Между другото при граничарите нямаше много зверска гонка от старите по една основна причина - в наряд по горите се излизаше винаги по двойки - от стар и новобранец. С бойни патрони в двата пълнителя. Ако новобранеца е бил много малтретиран - оръжието му си е в него, свидетели няма, може после да твърди че е било нещастен случай, неволна стрелба при спъване и така нататък. Така че старите си го имаха това наум и не прекаляваха много.
Както каза @Rumen68 - Там където има караул с оръжие - стари войници няма !
Ходел съм и още как.
2 години и 8 дена от 86-88г. Пловдив под. 32990
Не бих казал че казармата е изгубено време, но две години са си множко.
Едно тримесечно обучение мисля че е напълно достатъчно.
Що се отнася да това дали искам да се върна за една седмица,
може, стига да съвпада с времето на полагаемата отпуска
Голям купон беше.
Да бе, няма ...
Това е друга "градска легенда" от новата ни демокрация. През 86-та година си имаше много ясна и усещаща се [за новобранците] граница между двата набора. Без значение дали сме с оръжиЯта си или не.
Всъщност ние си бяхме все с тях, все чакахме безредици от чужди капиталистически елементи или от идеологически незрели български провокатори.
Ех времена, времена ...
"Руснаците" пък, поне там където съм бил, се деляха не на две, а на четири, забравих как си викаха на групите. Последните помня, бяха ДМБ, от демобилизация.
Отделно от това се деляха на "бели", разбирай европейската част, на "духове", разбирай мюсулмани от републиките *****стан и на "чайници" [от CHINA идваше], от източните републики.
Поне в този род войски, в който бях, естествено, "синята кръв" бяха европейците, останалите обслужващ персонал, шофьори, готвачи и т. н. Най зле бяха "чайниците", в дъното на неписаната йерархия.
Гадна им беше службата на руснаците, нямаха полагаема отпуска. Пускат ги, само ако заслужат.
Брей , абе никой ли не е гърмял с "късички' ракетки има няма само 10 841 мм. ама , че кеф да ги зареждаш и разреждаш от пусковата - само по 300 м конско бягане след ТЗМ а. Иначе кеф чист и свеж въздух , 2 реда ограда, а след 16 часа рай за старите кримки.
Даже втората година имаше и екскурзия чак до зад Астрахан да ни видят дали можем да стреляме.
Malone, разкажи пак нещо за извращенията
Малко по късно ще разкажа за "танца на готвача"
eeeee - аре ти пък сега....
аз съм се вдигал от поста(вардехме едни работилници извън поделението) и съм влизал в спалното със зареден автомат(всички спят като пънове)... - ама там някъде ме хвана шубето или просто се размислих за последствията...
Незнам какво трябва да си преживял, за да стигнеш чак до тази крайност, но след това консултира ли се с лекар.
Не съм казвал, че където има оръжие - няма стари войници, напротив - имаше си ги доста осезателно. Не мисля и че при караулната служба, където си в района на поделението - това оказва влияние - дали си с оръжие или не. Но при граничарите, които се завират в горите тилилейски по двойки си е малко страшничко за старото куче да го пратят в наряд с новобранец с когото се е гаврел както му скимне и го е докарвал до припадъци. Защото са си само двамата и всичко се случва.
Също така самата служба е такава, че ти вървейки много километри с някой друг до теб - стар или новобранец, щеш нещеш почваш човешки да общуваш с него, да си разправяте това-онова и злобата между двата набора малко по малко се стопява. Сигурно доста по-бързо от другите родове войски именно заради естеството на службата.
После по правило извращенията са повече там, където службата не е от трудните и войската има свободно време. При тежка служба - има едно сплотяване на двата набора и не остава много време за простотиите.
27-ми август беше ден на граничаря и по традиция уволненият набор идва на гости в заставата и ставаше хубав купон в столовата с предварително приготвени пържоли и бири за гостите. Беше интересно да видиш как твоите стари са се променили след 1 година в "цивилизацията" Или пък вече ти уволнен - да видиш твоите новобранци като стари кучета. Беше хубава традиция.
Служих вярно на родината 1 година и 6 месеца -> април '96 - октомври '97.
Честно казано, това което има да се учи, се учи първите 6 месеца - през останалата 1 година ни използваха за безплатна въоръжена охрана на допотопни военни съоръжения.
Не съм ходил в казармата. Далеч съм от адресната си регистрация и на това се надявах да не ме намерят. След няколко дни ставам на 27 (по закон до тогава ако не влезеш - не влизаш изобщо). С интерес чета интересните ви истории от войнишките години, но все пак си мисля че не бихте влязли отново. Както и аз никога, разбира се.
Поздрави
Олее.. излиза че съм единствения тук служил 3 год ...
Новини
Форум
Актуално
сървър
1Одобрявам
Отговор с цитат
