Няма ли кой да разкаже още интересни историйки от войнишкият живот.![]()
Няма ли кой да разкаже още интересни историйки от войнишкият живот.![]()
ами айде да кажа аз тогава една
Понеже бях ПЗРК ( преносим зенитно ракетен комплекс ) или по войнишки ( Путка Заспала Родена за Кухненски - Всички ПЗРК при нас бяха в кухнята . ) ходихме два пъти в Шабла на Бойни стрелби. Голямо Шоу естествено.
По време на тренировките да прихващаме сигнални ракети - Сержанта докато зарежда сигналния, произвежда изстрел - ракетата опърли крака на Ленчока ( Лейтенанта ) и от там сухата трева. За под 1 мин цялото поле до Мис поста гореше . Пожарната дойде празна от друг пожар мъкнейки водоноска (която се оказа пълна с нафта - Старшинката на ГСМ крал че крал и скатавал ) - добре че докато сложат маркуча един помирисал и щеше да стане еднаааа.
В крайна сметка загасихме , с цената на 200 одеала, една камара обгорени дрехи и приятна воня на прегоряла плът и коса. Поне се отървахме от комарите и кърлежите за доста време.
една моя лична идиотия:
майорът на нашата рота (ШЗО, В.Търново, '99) ни водеше занятията по "Устав" на плаца, строил ни е той и задава въпроси. в един момент се обръща към мен и задава въпроса:
"Как се употребява оръжие?"
отговорът, който изстрелях на секундата бе:
- с повод и без повод!
(правилният е "с предупреждение и без предупреждение", ама не ми трае голямата уста)
добре, че беше пич (аз иначе не бих си и позволил де), но лафът остана да циркулира доста време...
Една истотия от мен. ШЗО Плевен, 1983.
В ШЗО наред с гърча има учебни занятия, които накрая са с изпити. Трябва да издържиш изпитите за да станеш фазан. Най-интересно е положението на взводния (лейтенант), който от една страна участва като изпитващ, от друга страна успеха на взвода е критерий в кариерата му. Та подрежда взводния билетите на масата, записва кой билет след кой е и ни изнася списъка с подредбата. Съответно всеки научава по един въпрос, разбираме се кой след кой влиза, всеки си тегли неговия въпрос и всичко е ОК. По-точно щеше да ОК, ако не беше единицата мярка за тъпотия под формата на школник Събев. Трябва да обясня още нещо за ритуала на изпита. Влизаш, тропаш като идиот по паркета, изтъпанчваш се пред масата с изпитващите и изкрещаваш с всичка сила:
- Другарю полковник (или какъвто там е най-старшия, останалите игнорираш), явява се на изпит школник ......, разрешете да изтегля изпитния билет
- Да - отговаря оня
Теглиш билета и се изцепваш отново с всички сили
- Изтеглих изпитен билет номер ....., разрешете да се подготвя
Оня пак казва "да", обръщаш се и отиваш на някое свободно място да пишеш.
Така става нормално. Знаеш си билета, написваш отговора и чакаш да ти дойде реда за да си го изпееш. В този миг обаче на вратата се появява школник Събев. Влиза, тропа до масата изпитващите.
- Другарю полковник, явява се на изпит школник Събев, разрешете да изтегля изпитен билет номер 5!
- Ами ако го знаеш къде е - изтегли го.
Говедото протяга ръка, хваща билета и го завира под носа на полковника - естествено номер 5. В този миг взводния който седи до полковника за няколко мига сменя едновременно всички бои на лицето, а всички останали изтръпват. Както и да е, полковника се направи на шантав и се размина.
До следващия изпит има цяла седмица, през която школник Събев от сутин до вечер тренира влизане в стаята и взимане на билет. Идва време за изпит, схемата е същата, отново съм вътре в стаята със своя билет и отново на вратата се появява школник Събев. Всички замръзват и чакат изтръпнали.
- Другарю полковник, явява се на изпит школник Събев, разрешете да изтегля изпитния билет!
Ох - успя - всички отдъхват облекчено.
- Да.
Говедото протяга ръка, взима билета и без изобщо да го погледне съобщава
- Изтеглих изпитен билет номер 19, разрешете да се подготвя.
- А откъде разра, че е 19?
- Ами 19 е - протяга ръка школник Събев и го показва на полковника, отново без да го е погледнал.
Jonson, това ме накефи
Бях чувал за случай в ШЗО-то - пак по тях времена - за някакъв, който решил да види какво ще стане като стреля с РПГ-7 към небето, право нагоре. В резултат изходните газове здраво му обгорили краката!
Mr.TECHNO ми напомни за един номер със сигнални ракети. Но не с онези, които се изстрелват от пистолет, а от другите, дето са с дърпащо се въженце като при конфетите. Те летяха и на доста по-голямо разстояние. Та - река Велека, нощно време, тъмно и тихо. Ракетата се насочва право надолу към водата, от моста над реката. Ако е полегато - може да отскочи от водата и да отиде незнайно къде и да подпали гората. Или да се вдигне в небето и някой да го вземе като сигнал от наряда, защото нали и това беше идеята да ги взимаме с нас в наряд. Като влезе във водата - почва бързо да се мята вътре в различни посоки, да осветява призрачно водата и всичко това придружено от някакво нискочестотно бумтене, сякаш изпод земята. Това траеше към 20-30 секунди и за един войник си беше велико шоу!
По повод, че ШЗО-то не било казарма. В смисъл на бръснене на Ботев и стари кучета - факт нямаше. Пробемите бяха от друг характер. Чисто нова сграда. Стаи по 6 човека. Баня и тоалетна. Прелест просто. С тази тънка разлика, че никой не се беше сетил да свърже парното и топлата вода. В резултат на което цяла зима без отопление (печки естествено не се разрешаваха), а понеже сме имали баня в стаята не се полагаше да ни водят в общата. Къпането става по следния начин - пуснал си душа с ледената вода, стоиш до него и след известно престрашаване много бързо минаваш под водата и изскачаш от другата страна. Много бързо се сапунисваш, минаваш 2-3 пъти с висока скорост под водата и изскачаш навън. Спането - наполеонки, отгоре анцуг и добре скривания пуловер. Завиваш се презглава с двете одеала и шинела и спиш в ембрионална поза. Писането на писмо е с 2 химикалки - с едната пишеш, другата е под тялото ти. Когато тази, с която пишеш замръзне ги сменяш.
Сутрин те събуждат с крясъци и за 5 минути трябва да си на плаца, гол до кръста за сутрешните 3 километра (имаше и следобедни). Ако излезеш с пълен мехур, без да си се изпикал тия три км са просто кошмар (не че иначе не са). Само, че тоалетната е една, а ние сме 6 и няма време за всички. Накрая намерихме решение - наобикаляме тоалетната в полукръг и пикаем едновременно в нея.
Закуската, обяда и вечерята се доставят от обща кухня с едни странни прицепи - супата най-отгоре, на втория етаж основното, десерта най-отдолу. Докато ги докарат супата се изсипва съв второто, двете заедно в десерта. По някакви загадъчни причини се полагаха само по 2 филийки хляб на човек, ако ти се падне открая - много зле. Изобщо през тези 11 месеца състоянието беше на перманентен глад. Имаше и едни консерви - русенска заливка. Имаха интересна особеност - дори и след тридневен пълен глад не си в състояние да я хапнеш.
Поход 50 километра с марш на скок. Критерий за качване в камиона е кръвта да излезе над обувките.
Така и не ми стана ясно защо в нашата армия се изучава единствено превземане на хълмове. Отдолу нагоре. Бой в градски условия, в гора и планина, превземане на мост, удържане на мост, кръгова отбрана и т.н. са бойни ситуации, които по общото мнение на нашето офицерство никога не се случват по време на война. Ние сме специалисти по баирите. Сега, като влязохме в НАТО би трябвало да кажем на съюзниците "Момчета, друго не знаем, но ако имате някой хълм за превзенаме - там сме просто номер едно! След това обаче ще трябва да ни приберете оттам, защото сме го учили само отдолу нагоре"
Ние реално не сме се подготвяли за отбрана, как се отбранява рубеж. На това никой не ни е учил. Тактиката беше - в атака, разгръщане на взвода, ножът на автомата, ура с пълно гърло и мятане на гранатата.
Явно идеята за отбрана по времето на социализма е била нещо срамно, мекушаво, като отстъпление. Ура и смело в цял ръст срещу картечниите на противника и превземане на рубежа му.
Това е била и тактиката на СССР при нападението на Хитлер и затова са имали такива огромни загуби и в жива сила и в техника. Нямали са никакви планове за отбрана, окопаване на пехотата и т.н. Само атаки и контраатаки. Чак вече при Сталинград и особено при Курската дъга им идва акъла и разбират ползата от отбраната.
Абе не беше ли 32900 поделението, ЖК Тракия до Мебелната къщата?Първоначално публикувано от Vandal
Ходил съм в Шуменското ШЗО, второто име на това заведение беше Пансион за благородни девици. Смея да твърдя с пълно право. Приложението на наученото в школата осъществих в поделението до село Кранево (което може и да го няма вече) през лятото на 1995-та. Лятото беше топло и меко, водата - чай.
Jonson, старо куче си ми бил значи! Какъв беше? Явно в някой от горните корпуси! Те тогава ги довършваха! Като знам колко отпуски отнесоха някои мамини синчета с по-влиятелни родители - един обзавел " Стаята-Димитровската", друг донесъл пътеки и пердета за коридора, трети сменил телевизара. При нас имаше топла вода и парно. Сега бързам, ама довечера ще пусна и аз нещо от живота на школника
!
Хм ...Първоначално публикувано от universum
Поделението на високо ли беше?
Ако е така, разминали сме се с девет години може би.
На Лиляна Димитрова срещу гробищата се намира под.32990 тогава беше парашутен полк, сега бригада.Първоначално публикувано от Black Adder
'90-92г. от там излезнах абсолютен пацифист.
В графата със забавните истории мога да разкажа две еблематични случки: след скокове командира на полка с прякор "Кухия" прави разбор лично, като обръща внимание на комбата, че подчинените му трябва да обърната особено внимание на "строевия елемент" при напускане на машината?
Любимият ми бисер на Кухия беше: поглежда дълбокомислено към небето и казва: хм.......днес е добър ден (разбирай за скокове) вятъра е нула, почти обратен.............![]()
![]()
поделение 24180, ако не се лъжа беше
Чирпан, 96-ти танков полк
1983-85г.
2 години класическа казарма, чанч, извращения, натоварване... имаше от всичко!
Но не съжалявам, научих се на много неща, най-вече на концентрация и да се владея
Дали някой от форума не е бил по това време там?![]()
И една история от мен, която звучи почти като виц(ШЗО Велико Търново- януари 99):
Приемат ни в ШЗО-то. Раздават ни дрехи и обувки. Старшината отговарящ за записването задава въпроса:
-Има ли някой завършил математика?
Един от кандидат новобранците вдига ръка и си признава, че идва от СУ.
Старшината нарежда.
-Стой тук, брой влизащите и като станат 25 ми казвай.
@Malone  - точно до твоето поделение ( вече е закрито де )
имам Вила . Става за почивка и разпускане сред гората .
Обади ми се като искаш да се сетиш за минали години и да си починеш  до него
Разбрах че имаш кандидат зет - идеално място за Юркане !!!
Тъкмо да покажеш кой дърпа юздите![]()