За или Против премахването на задължителната военна служба

[Ghost]

Аз съм АБСОЛЮТНО ПРОТИВ задължителна военна служба.
Дори съм още по-краен: не ни трябва никаква армия, дори наемна.

На нищо полезно не се научих в казармата. Там загубих време, нерви и пари. Нагледах се на свинщини, които преди това не бих повярвал, че е възможно да съществуват извън кръга на шегата. Малоумие, липса на капка достойнство и морал, простащина и мръсотия. Това са първите думи, които изникват в съзнанието ми, когато се сетя за казармата.

На тези дето твърдят, че човек се научавал на работа в екип, ще припомня думата, която май са позабравили: "СКАТАВАНЕ"...Войнишки жаргон, очевидно е измислен от някой голям "team player".
Който е "ЗА" казарма, нека ходи при военните "на дисциплина и режим", щом го влече, но нека не кара тези, които не искат казарма, да ходят да скотуват против волята им.

Армията има 2 единствени цели -
1) Да защитава страната от външно нападение
2) Да репресира населението в случай на опит за насилствена смяна на властта.

По тази причина смятам, че дори наемна армия не ни трябва:
- кой би тръгнал в 21век да ни "превзема"
- към полицията има жандармерия, която да се занимава с вътрешни размирици
Ако се разпусне армията само плюсове - няма да гълта пари, а човешкия ресурс, които е зает във военния сектор, ще бъде пренасочен към полезна дейност.

[klamer]

Само да отбележа, че задължителната военна служба няма за цел да те направи професионален войник или машина за убиване/оцеляване, а е просто начин да добиеш умения, най-малко да можеш да си зарезиш оръжието и/или да не се застреляш.
Това е важно да се отбележи, тъй като някои от противниците на военната служба залитат точно в тази посока.
Естествено е, че в казармата няма да получиш умения на професионален войник, но поне ще те научи [поне преди години беше така] да си понацепиш дърва, да си запалиш огън или печка, да поизметеш и поизмиеш пода, да не спиш въпреки, че много ти се спи, да постудуваш малко и т. н.
Пак казвам, в някои случаи никога няма да ти се наложи да ползваш тези умения, но знае ли човек?
В един конфликт, военен имам предвид, тези умения ще са нужни, както и свикването на някаква дисциплина, въпреки интелектуалното ниво на ръководителя.

2 Malone
Всичко това е така, но факта че съм се научил да стрелям да копая окопи и траншеи и да слагам живачни детонатори във всичко което гърми не ми дава никакви предимства в "цивилния" живот.
Освен това аз лично не исках да уча нищо от горепосочените неща,а и в заключение ще кажа че ако трябва да се обуча на тези неща ще са ми достатъчни и 4-6 седмици и не е ясно за какво трябваше да служа останалите 17 месеца.

[Lazar]

@klamer,това,че са те учили да стреляш,да копаеш окопи,да слагаш детонатори,и още - да бягаш с пълно бойно снаряжение(примерно 30-40кг) по 12 км на ден,да изпълняваш "залегни" в най-голямата локва,да маршируваш до припадък на плаца в най-големия пек,да чистиш с лопата кубици сняг по цял ден,при положение че фадромите кротуват в парка,наистина изглежда безсмислено и глупаво и не ти върши работа в цивилния живот. Но това не е цел на обучението,а начин,способ за каляване на нерви,за справяне със всякакви непосилни трудности.Да те научат да търсиш и намираш изход от безизходицата,да не ти пука от глупостта около тебе,включително и у началниците(а тя в цивилния живот е не по-малко). Това че не си го осъзнал,говори,че обучението ти от една година е било кратко и "некачествено",а да не говорим за сегашните 9 или 6 мес.Колкото до това,че не си го искал това обучение - вярно и аз не го исках на времето,но сега виждам че съвсем не е било загубено време. Като бързаме неподготвени за трудностите на живота къде ще отидем? Кой е искал да ходи на училище, или да му бият инжекции,или да му пломбират зъб при нужда? Закалката от казармата е нужна през целия живот и жалко за нацията,че днешното поколение не я получава пълноценно.

[painmaster]

@klamer,това,че са те учили да стреляш,да копаеш окопи,да слагаш детонатори,и още - да бягаш с пълно бойно снаряжение(примерно 30-40кг) по 12 км на ден,да изпълняваш "залегни" в най-голямата локва,да маршируваш до припадък на плаца в най-големия пек,да чистиш с лопата кубици сняг по цял ден,при положение че фадромите кротуват в парка,наистина изглежда безсмислено и глупаво и не ти върши работа в цивилния живот. Но това не е цел на обучението,а начин,способ за каляване на нерви,за справяне със всякакви непосилни трудности.Да те научат да търсиш и намираш изход от безизходицата,да не ти пука от глупостта около тебе,включително и у началниците(а тя в цивилния живот е не по-малко). Това че не си го осъзнал,говори,че обучението ти от една година е било кратко и "некачествено",а да не говорим за сегашните 9 или 6 мес.Колкото до това,че не си го искал това обучение - вярно и аз не го исках на времето,но сега виждам че съвсем не е било загубено време. Като бързаме неподготвени за трудностите на живота къде ще отидем? Кой е* искал да ходи на училище, или да му бият инжекции,или да му пломбират зъб при нужда? Закалката от казармата е нужна през целия живот и жалко за нацията,че днешното поколение не я получава пълноценно.

Лазар,

много си далече от истината ... началното военно обучение има една единствена цел - промиване на мозъка на новия войник, до степен да се подчинява на заповед без въпроси и двоъмене. Доколкото един войник продължава да се занимава с подобни дейности по-късно във военната си служба е просто за да има с какво да му запълват времето.

Иначе на това със снега му се вика просто АНГАРИЯ.

И по никакъв начин не виждам с какво ме е калило да изчистя с джобно ножче цъфналите глухарчета по декари тревна площ а след това да изчистя тревата поникнала между павета, само защото някой си генерал идва на проверка ...

СЕРИОЗНО: 1990-та е било проведено проучване в БА което е дало като резултат, че при тогавашния размер на армията пълното й професионализиране е икономически по-ефективно отколкото наборната войска. За професионализма на професионалистите може да се спори, но при всяко едно положение ще са по-добри от наборник търсещ скатавка ...

[obshtinska_mishka]

Аз служих от 24.03.2003 до 24.09.2003 г. и мога да кажа че съм определено ПРОТИВ тази казарма. Аз съм въобще против съществуването на ТАЗИ армия която я имаме в момента. Това беше меко казано пансион за девици. За тия 6 месеца аз съм изтрелял 30 патрона ( я имат я не) и съм карал около 20 км една шкода ( която даже не беше и специализирана) а съм шофьор - химик по ВОС и нищо друго освен много простотия. Това което е в момента е нищо друго освен ужасни разходи и много алкохол. Няма да Ви разправям как се замерваха с кюфтета и шишчета на едно учение генералите докато наборните войници се чудиха как да се нахранят.

По скоро казармата трябва да е 3-4 месеца ( като няма пари за повече) засилен режим в които месеци да стреляш както трябва( да не се застреляш ако се наложи) и да караш каквото трябва ( да не сгазиш твойте си хора както се случи на последния запас - то съборени къщи ли не бяха, свалени стълбове ли направо трагедия) .

Не ни трябват олигофрени за армия, трябват ни добре обучени специалисти с много добро оборудване
и офицери с модерно мислене не тъпанари дето слава богу ги уволниха ( ма има и още от тях).

не знам дали ти си ходил в казармата но да се говори за добро оборудване в нашата армия е направо абсурдно. Само ще кажа че на едиственото кормуване което проведохме изкараха 20- те най-добри машини. Маршрута беше около 40 км и в поделението се върнаха 6 машини. Ти сам си направи сметката колко ни е модерно оборудването.

[mitkosan]

Аз "имах късмета" да служа 18 месеца, от които 3 месеца бях войник и 15 месеца бях работник на държавата.
А не мерси казвам аз на такава служба.
За това моето мнение е следното 3 месеца да служат всички момчета, през това време да се научат да държат пушката, от там насетне е загуба на време и абсолютно ненужно.
Подкрепям закона до толкова, че повече от 3 месеца, не е редно да се служи.
От друга страна , човек трябва да изгради някой умения, за които 3 месеца е повече от достатъчен период.

Относно дали трябва да се служи зимата, искам да кажа, че мойте първи 3 месеца бяха точно зимата и умряхме от студ, копаейки окопи горе в гората - лятото е по подходящо смятам.

[Io]

Май и аз съм склонен да мисля че ако ще има казарма - да има смисъла посочен от Лазар по-горе. В момента цялата работа е за отбиване на номера и е по-разумно да се махне съвсем. Работя, уча, развивам се. Ако си взема 6 или 9 месечна отпуска от всичко това....после незнам колко време и сили ще загубя да се върна на същото ниво.

[Lazar]

Лазар,

много си далече от истината ... началното военно обучение има една единствена цел - промиване на мозъка на новия войник, до степен да се подчинява на заповед без въпроси и двоъмене. Доколкото един войник продължава да се занимава с подобни дейности по-късно във военната си служба е просто за да има с какво да му запълват времето.

Иначе на това със снега му се вика просто АНГАРИЯ.

И по никакъв начин не виждам с какво ме е калило да изчистя с джобно ножче цъфналите глухарчета по декари тревна площ а след това да изчистя тревата поникнала между павета, само защото някой си генерал идва на проверка ...

СЕРИОЗНО: 1990-та е било проведено проучване в БА което е дало като резултат, че при тогавашния размер на армията пълното й професионализиране е икономически по-ефективно отколкото наборната войска. За професионализма на професионалистите може да се спори, но при всяко едно положение ще са по-добри от наборник търсещ скатавка ...

@painmaster,не ти знам годините,дали и кога си служил.За лошото днешно състояние на армията съдя по слухове,които сигурно са верни.Че няма смисъл от такава армия съм писал в първия си пост. Във втория пост погледнах нещата от другата страна,за да си дадем сметка като печелим нещо от една страна какво губим от друга(перефразирам Pat). Когато аз служих(1984-86),службата беше 2 год.,като първата година се научаваш да се подчиняваш(да бъдеш мачкан,унизяван,да устояваш на студ,пек,натоварне-физическо и психическо),а втората година се научаваш ти да подчиняваш и командваш. Колкото по-рано това се осъзнаеше,толкова службата бе по-лека. А когато се научиш да се подчиняваш,когато трябва и командваш когато трябва - ти си готов за живота. А това със снега не е ангария,а си е жива простотия,ако питаш мен,но си има и положителната страна.Ще ти дам и един пример. Представи си,че си Шумахер (или който искаш друг),а живота ти е състезание от Формула 1. Караш си безгрижно,педала до ламарината,тати носи,мама меси. Но завършваш училище,завалява дъжд,пътя става хлъзгав и коварен и ти караш бавно и несигурно. Не е ли по-добре да влезеш в бокса - ще загубиш малко време,но ще смениш гумите,ще получиш инструкции и като излезеш не само ще наваксаш загубата,ами и ще оставиш назад тези които не са сторили същото ...За съжаление обаче се оказва, че в последните години и сервизните ни техници и треньори не са на ниво,няма пари за нови гуми и части,тъй че май е по-добре да не ходим на състезание

[lord_ice]

България може да се оправи само ако военните вземат властта, то и затова управляващите всячески се стремът да унищожат армията... и го постигнаха.* ПРОТИВ премахването на задължителната военна служба съм. И при това съм на мнение, че трябва да е минимум 2 години. .....лиглювци си имаме достатъчно, мъже трябват!

Имаш пълната ми подкрепа!!!

[Julian]

Във всички форуми се обсъжда за и против наборната армия, като все едни и същи неша се пишат. Забелязва се че вече почти не се споменава пряко, че трябва да се годи войник за да "мъж". Нека всеки да си гласува в анкетата и толкова. Прекалено много глупости се изписаха в защита на рмията като включително имаше и мнения, че ако си минал казармата няма да си педал(дрън дрън). Нямаше сериозни аргументи за армията подкрепени от доказатества. По скоро се забелязва как тези които са изкарали казарма ги е яд на това и искат и другите да я изкара. Искам да подчертая, че не става въпрос за военните училища, каквото е изкарал Pat. Там нещата са съвсем други.

[zaphodb]

ето малко да четете(който бил да си припомни, който ще бъде да си представи):

http://fenersky.dveribg.net/kb20.html

[wiseacre]

По скоро се забелязва как тези които са изкарали казарма ги е яд на това и искат и другите да я изкара. Искам да подчертая, че не става въпрос за военните училища, каквото е изкарал Pat. Там нещата са съвсем други.

Мислех да не пиша повече,но това и линка в поста на zaphodb възбудиха желанието ми за дрънкане.
Както вече писах,гласувах с "да",но въпреки всичко съм на мнение,че един 6-месечен период на цивилизовани (и не толкова) теглила ще е от полза.Максимата "това,което не ме убива ме прави по-силен" за мене си е валидна.
Не толкова получените умения (повечето от които бързо се забравят,макар,че и сеа да ми дадът калашника ще изкарам "отличен" на 450м. стрелба по движеща се мишена), колкото научаването на търпение е важното.Да съумяваш после да изтърпяваш постоянните простотии,дразнещи те през целия живот.Май Lazar по-нагоре е писал нещо подобно.
Та, това е, има и поговорка подходяща - "не питай старило,а патило".Не те ли заболи - повтарянето на грешка е почти сигурно,колкото и да си учил.
Принципно Pat е прав, но малко е пресилил.

[skynet]

ЗА задължителната военна служба...не смятам 2-те си години 3 месеца и 13 дни прекарани там за загубено и пропиляно време...Не съществува друго място, където до болка да научиш и проумееш такива взаимоизключващи се твърдения, че от тебе нищо не зависи, че си никой и в същото време, че от теб зависи ужасно много....Армията няма за цел да създаде от всички прекрасни стрелци и машини за убиване...всъщност, моите думи нямат никакво значение, но има такива, които остават в историята:

Речта на ген. Джордж Патън

http://www.bob-west.com/PATTON-SPEECH.html
Мъже, тези неща, които някои хора разправят, че Америка не иска да участва във войната, че не иска да се бие, са пълни глупости. Американците по традиция обичат да се бият. Всички истински американци обичат да насочат жилото и да се хвърлят в боя. Днес, вие сте тук по три причини. Първо, вие сте тук за да защитите вашите домове и хората, които обичате. Второ, вие сте тук, заради вашето достойнство, защото вие не бихте искали да бъдете никъде другаде. Трето, вие сте тук, защото сте истински мъже, а всички истински мъже обичат да се бият.
Само два процента от вас ще умрат тук днес, в голямата битка. Не трябва да ви е страх от смъртта. Всички хора рано или късно срещат смъртта. Да, всеки го е страх преди първата битка. Ако някой ви каже, че не го е страх, той лъже. Някои мъже са страхливци, но те се бият по същия начин, както и смелите или пък страхът им се изпарява докато гледат как се бият другите, които също ги е страх точно толкова, колкото и тях самите. Истински герой е този, който се бие, въпреки че го е страх. Някои преодоляват сраха си още в първата минута под обстрел. На други са им необходими часове. На трети им трябват дни. Но истинският мъж няма да позволи на страха от смъртта да надделее над неговата чест, над чувстото му за дълг към родината и над вродената му мъжественост. Битката е най-невероятното състезание, на което човек може да се отдаде. Тя изкарва всичко най-добро и заличава всичко незначително. Американците се гордеят с това, че са истински мъже и ще останат истински мъже. Запомнете, че врговете се страхуват също толкова, колкото и самите вие, а може би дори и повече. Те не са свръхчовеци.
През целия ви престой в Армията, вие сте се ебавали с така наречените “учебни тревоги”. Това, както и всичко останало в Армията се прави с определена цел. Целта е бдителност. Всеки войник трябва да бъде научен на бдителност. Човекът, който не е винаги нащрек, за мен представлява едно нищо. Вие сте мъже с опит, иначе нямаше да сте тук. Готови сте за това, което ви предстои. Човек трябва постоянно да е нащрек, ако се надява да остане жив. Ако вие само за момент не сте бдителни, някой германски миризлив кучи син ще се промъкне зад гърба ви и ще ви пребие до смърт. Ще ви размаже, като лайно.
Някъде в Сицилия има четиристотин подредени и спретнати гроба. Те всички са там, защото един човек е заспал на своя пост. Но това са немски гробове, защото ние хванахме заспалото копеле преди тях.
Армията е отбор. Тя живее, спи, яде и се бие, като отбор. Индивидуалните геройски постъпки са пълни простотии. Тези жлъчни копелета, които пишат подобни неща в Съндей Ивнинг Поуст, знаят за истинската битка под обстрел също толкова, колкото знаят и за чукането.
Ние имаме най-добрата храна, най-добрата екипировка, най-високия дух и най-добрите мъже на света. Ето защо, Бога ми, аз изпитвам съжаление към кучите синове, срещу които воюваме. Бог ми е свидетел, че ги съжалявам.
Всички истински герои не са тези, за коите сте чели в детските книжки. Всеки отделен човек в Армията има жизненоважна роля. Никога не се отпускайте. Никога не мислете, че вашата здача е незначителна. Всеки има определена задача, която трябва да бъде изпълнена. Всеки човек представлява важно звено, в голямата верига. Какво ще стане, ако на някой шофьор не му се хареса свистенето на снарядите над него, ако пожълтее от страх и се разбие в някой изкоп? Стархливото копеле би си казало. “По дяволите, на никого няма да липсвам, аз съм само един на хиляда”. Но какво щеше да стане, ако всеки разсъждаваше като него? Къде по дяволите щяхме да сме ние сега? И какво щеше да стане с нашата страна, с хората, които обичаме, с нашите домове и дори с целия свят? Не, по дяволите, американците не мислят по този начин. Всеки човек изпълнява задачата си. Всеки служи на цялото. Всяко отделение и всяка единица са важни, в широката схема на войната. Артилеристите са необходими, за да доставят оръжие и бойна техника и да се движим напред. Началникът на снабдяването е необходим, за да доставя храна и дрехи, защото там където отиваме няма да има дори какво да си откраднем. Даже и войниците в кухнята, които чистят и подгряват водата, изпълняват своята задача.
Всеки от вас трябва да мисли не само за себе си, но и за другарите си, с които се бие рамо до рамо. На нас не ни трябват жълти страхливци в Армията. Те трябва да бъдат изтребени като плъхове. В противен случай, те ще се приберат по домовете си след тази война и ще размножат още страхливци. Смелите мъже ще размножат още смели мъже. Избийте проклетите страхливци и ние ще имаме нация от смели мъже. Един от най-смелите мъже, които някога съм виждал, беше един войник, качен на върха на телеграфен стълб, по средата на най-ожесточения обстрел в Тунис. Аз се спрях и го попитах какво прави там горе точно в този момент. Той отговори. “Оправям жиците сър”. Аз попитах, “Не е ли малко нездравословно да го правиш точно сега?” Той отговори, “Да сър, но проклетите жици трябва да се оправят”. Тогава пак го попитах, “Ами тези самолети, които обстрелват пътя не те ли притесняват?” Той ми отвърна, “Не сър, но със сигурност вие адски ме притеснявате”. Това беше един истински войник. Истински мъж. Този човек се беше посветил изцяло на дълга си, без значение колко незначителна изглеждаше неговата задача в момента и без значение, че нямаше почти никакъв шанс. А вие трябваше да видите камионите по пътя за Тунис. Шофьорите бяха невероятни. Цял ден и цяла нощ те караха по скапаните им пътища, без да спрат, без да се отклонят от курса, а снарядите избухваха около тях през цялото време. Пробихме си път с добрата стара американска смелост. Много от тези мъже бяха шофирали четиредесет последователни часа. Те не бяха бойци, но те бяха войници, които изпълняват определена задача.Те се справиха отлично и още как. Те бяха част от отбора. Без усилията на отбора, без тях самите, битката щеше да е загубена. Когато всички части на веригата се съединят, тази верига става неразрушима.
И да не забравите, вие не знаете, че аз съм тук. Този факт не трябва да бъде споменаван в нито едно ваше писмо. Светът не трябва да узнава какво по дяволите се случва с мен. Предполага се, че аз няма да командвам тази Армия. Аз дори не трябва да бъда тук, в Англия. Нека първите копелета, които го разбират, да са проклетите германци. Искам да видя как един ден те да се събуждат, подгизнали от напикаване и крещейки, “Исусе Христе, това отново са проклетата Трета Армия и шибания кучи син Патън.
Ние искаме да превърнем това място в ад. Колкото по-бързо прочистим мърсотията, толкова по-бързо ще отидем на малка екскурзия до пикливите японци, да прочистим също и тяхното гнездо. И то преди проклетата морската пехота да си е приписала всичките заслуги.
Със сигурност ние искаме да се приберем у дома. Искаме да приключим с тази война. Наи-бързият начин да приключим е да изловим копелетата, които я започнаха. Колкото по-бързо ги смачкаме, толкова по-бързо ще се върнем в къщи. Най-късият път към дома минава през Берлин и Токио. А когато влезем в Берлин, аз лично ще застрелям кучия син Хитлер, който и без друго виси на косъм. Ще го застрелям, все едно убивам змия.
Когато човек лежи в бомбеното укритие, ако стои там цял ден, германците могат и да стигнат до него. Проклета да е тази идея. Проклети да са и тези, които си го мислят. Моите хора не копаят лисичи дупки. Аз не очаквам и да го правят. Лисичите дупки са знак за отстъпление. Не позволявайте и на врага да се окопае! Ние ще спечелим войната, но ще я спечелим само с битки и само като покажем на германците, че сме и ще бъдем по-смели от тях. Ние няма просто да застреляме кучите синове, ние ще разпорим проклетите им черва и с тях ще си смажем танковите вериги. Ние ще изтребим целия шибан кюп, пълен с въшлясали пруски духачи. Войната е мръсна и кървава, и в нея се убива. Трябва да пролеете тяхната кръв или те ще пролеят вашата. Изкормете ги! Простреляйте ги в корема! Когато около вас се взривяват снарядите и бършете пръстта от лицата си, вие ще осъзнавате, че това не е пръст, а кръвта и червата на бойните ви другари. Тогава ще разберете какво трябва да правите!
Не искам да чувам фрази като, “Държа позиция”. По дяволите, ние не държим нищо. Нека германците да го правят. Ние трябва постоянно да настъпваме, не ни трябва да държим каквото и да било, освен топките на врага. През цялото време ще усукваме техните топки докато изритаме и поседната капка лайнян живот от тях. Основният план на операцията е да напредваме, да продължаваме, без значение дали ще вървим срещу врага, дали ще минем под или през него. Ще минем през тях, като лайно през кокоши гъз!
Понякога ще се чуват оплаквания, че много ви претоварваме. Хич не ме е грижа за подобни оплаквания. Аз вярвам в старото изпитано правило, че унция пот спасява галон кръв. Колкото повече зор ви даваме, толкова повече германци ще убием. Колкото повече немци убием, толкова повече от нас ще останат живи. Повечето усилия значат по-малко жертви. Това искам всички да го запомните.
Има и едно велико нещо, което вие ще може да кажете, когато се приберете у дома след края на войната. Сигурно ще бъдете благодарни, когато след двайсет години застанете пред камината, а на коляното ви седи вашият внук и той ви попита какво сте правили през Великата Втора Световна Война. Вие няма да се покашляте, да го преместите на другото си коляно и да кажете, “Ами дядо ти прекопаваше лайна в Луизиана”. Не сър, вие ще го погледнете право в очите и ще му кажете, “Синко, твоят дядо беше част от Великата Трета Армия, начело с проклетия кучи син Джорджи Патън.
Е, сега вече се чувствам по-добре. До скоро.

[FearMe]

skynet, точно тази патетична реч на Патън е всичко, против което съм!

абсолютно е вярно, че така е трябвало, и че срещу "кафявата чума" е нямало друг начин, но нека не забравяме, че в казармата не ставаш патриот - ти ИЛИ СИ, или не си. при сегашното състояние на нещата ако се излезе на бойното поле май първи ще паднат офицерите ни, простреляни "по погрешка" в тила (уупс, то май и аз съм измежду тях, ама нейсе ).

ако хората не са толкова малоумни, и примитивни, и лено манипулируеми, тогава нито е щяло да има 3-ти Райх, нито нуждата от подобни промиващи мозъка, настървяващи речи.

"каквото повикало, такова се обадило", но нека не забравяме, че всички в хитлериска германия са били не по-малки патриоти и от кухите американци, и от нещастните руснаци, които в началото са били едва ли не с кремъклийки срещу танковете.... както и да е, по-добре да се радваме, че всичко това е в миналото

прочее, да не отваряме темата за "полезността" на американците във втората световна, защото нито ще е в техен плюс, нито има общо с темата - в момента говорим за патриотизма (който някъде се бърка с болните амбиции да си по-велик от настоящия момент, което те прави лесен обект на манипулация в полза на интересите на политиците). и друг път съм го казвал, пак ще го повторя - обичам страната, мразя държавата.

[Lupus]

Гласувах с НЕ още в първия ден от пускането на анкетата, макар че е трудно да се даде еднозначен отговор на този въпрос. После на няколко пъти се канех да напиша аргументите си за този начин на гласуване и се спирах сам.
Тук се изписаха много и разумни доводи "за" или "против" наборната военна служба. Веднага личи диференциацията на мненията в зависимост от това, дали някой е служил преди или след да ни се случи демокрацията. Истина е, че преди 90та година армията формираше в младежите всички тия положителни качества, които се изредиха по-горе и също така е истина, че сега престоя там повече от една година е безсмислен. За да се стигне до сегашното състояние на армията има обективни и субективни причини. Не мисля да се впускам в дълги анализи, но има няколко причини, които считам за основни:
1. Изчезна противопоставянето на блоков принцип и от там се разми и понятието за "врага" - много по-лесно е да оправдаеш съществуването на голяма, дисциплинирана и добре въоръжена армия когато врага е на границата ти.
2. Разпадна се държавата като институция (беше умишлено срината до основи) а силната армия е един от основните елементи на силната държава.
3. С тоталния срив на икономиката беше разрушена и икономическата база за издръжката на армията.
Любопитен е въпроса - кой има интерес от чисто професионалната армия. Доводът, че тя ще е по-евтина като издръжка от наборната и професионалната като комбинация не издържа сериозен икономически анализ. Значи остава политическия довод: Платената армия е послушна! Нея може лесно да пратиш да се бие в Ирак, Афганистан или където е политически угодно в момента. Мотивацията е ясна - пари, принудата също - като си станал наемник и ти плащаме, ще правиш това, което ние кажем.
//Следва продължение