Май скоро момето в депресия ще почне да дава акъл на всички ни... Както повечето във форума , откакто го чета , май от 2013 г. Идват зеленички да питат нещо , и след няколко поста вземат да дават консултантски съвети..Нищо ново под слънцето...
Ако е вярно това което пишеш че учиш френски и математиката ти се отдава ще рече че няма как да си идиот. Сега ако прочетеш темата от самото и начало и се опиташ да осмислиш как ти се е отговаряло и ти как си отговаряла няма начин да не разбереш защо те е зарязал твоят приятел.
От смъртта скъпа единственото по-лошо нещо е простата жена .
Пътеводителя следва да се прочете, пътеводителяяяяяяяя...........
От цялата работа тук изводите за мен са следните:
- има доста грубовати хора и не до там извисени - може би живота не им е простил и това защото са избрали да го живеят! Не са се предали нали? Или са се предали на НЕГО живота така както той ги очуква и пригодил към себе си - оцелявайки и загубвайки нежните си чувства... А може би никога не са ги имали и са по-добре пригодени към суровия живот, който водят...Кой знае?
- има надежда и дори в най-големия на пръв и втори поглед човекомразец (не се сърди това са само мои мисли), който тук може да се подвизава - сещате се кой... - Та той оглави тук човечността така да се каже! - Евала за което...
- има обаче и колеги, които са си запазили (носят си го) чистото човеколюбие и загриженост към живота, макар и той да е заплашен за напълно непознат, дори и на някой, който е виртуален... Самата вероятност някой да нарани себе си и най-вече близките си - та има осезание за това в повечето тук!
- Дали автора е истински в това което приживява или не! Три реакции.
Тоест още от самото начало, всичко е било - вероятност ?
Не е било любов и предателство, а само копнежи и надежди по несподелена любов ? Затворила си се, загубила си вниманието на близките. След което, стигаш до извода , че животът няма смисъл за теб......и идеята да приключиш с него - живота. Прав ли съм или греша ?
Е ако беше на 15 години, по щях да те разбера, ама ти си на 22 когато илюзиите вече са на изчезване. Все още не е ясно какво точно търсиш. Отговор на въпроса, какъв е смисълът на живота или съвети как да излезеш от дупката в която си се свряла..
Темата донякъде е философска...
Този пост е редактиран от hristoslav2; 03-12-19 в 20:15.
Можеш да я четеш, но не можеш да я контролираш или водиш! Всеки, който е по-дълго време тук знае, че една тема след като е пусната излиза извън контрола на пусналия я и започва да живее свой собствен живот. Понякога професионално скучен, понякога доста бурен и темпераментен. Влез например в темата за църквите и ще видиш какво чудо е. Чакай, тук има още хора, които не са се развихрили! Ще хвърчи пух и перушина!
ImNothing
Добре - ти придаваш някаква стойност на изживяното, но то е надценено и неосъществено. Както сама пишеш - вероятно. Ако всяко вероятно нещо ни вкарваше в "задънена улица", то ние щяхме да спрем да се развиваме. Неслучайно споменах в предходен пост, всякакви роматични приказки завършващи щастливо. Те са вредни защото създават илюзия и погрешна представа за реалността. Това в бъдеще води до разочарования и убити надежди.
Ти си с разума си, не си го изгубила - единственото, което си изгубила е надеждата. Временно си изпаднала в някакъв ступор да го наречем.. Седиш на място, задавайки си куп въпроси и гледаш как другите профучават покрай теб..и се губят в далечината
Нищо ново не ми казваш. Аз също не изпитвам "щастие" от нищо. Още една празна дума за мен. За другите не знам..
Определението ми звучи като - бла-бла-бла....
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A9...82%D0%B8%D0%B5
Не само ти си с разбито сърце и надежда..Всеки ден хиляди хора са на твоето място. Сърцата на всички хора обитават една и съща пустош...
Любовтта е...като минно поле. Правиш крачка напред и се взривяваш. После се изправяш и пак правиш крачка напред..и пак се взривяваш, само и само да не си сам(а).
Този пост е редактиран от hristoslav2; 03-12-19 в 20:13.