Животът ми няма никак смисъл

[Lupus]

....
Аз вече казах. Исках да споделя и да ми олекне, но това не се случи

От споделянето наистина олеква в повечето случаи, но не бива споделящия да очаква задължително другите да мислят като него, а още по-малко - да го съжаляват. Срещне ли съжаление, започва да си мисли, че той е правия, а живота го е прецакал. Това засилва чувството за самосъжаление и нещата зациклят!
Дано този студен душ ти е подсказал, че света не е създаден за твое удобство и един от постоянно действащите закони е този на Мърфи!

[ImNothing]

От споделянето наистина олеква в повечето случаи, но не бива споделящия да очаква задължително другите да мислят като него, а още по-малко - да го съжаляват. Срещне ли съжаление, започва да си мисли, че той е правия, а живота го е прецакал. Това засилва чувството за самосъжаление и нещата зациклят!
Дано този студен душ ти е подсказал, че света не е създаден за твое удобство и един от постоянно действащите закони е този на Мърфи!

Знам, че няма как всички да ме разбират. Даже напротив - негативно настроена съм и си мисля, че ще получа много критика

[Tommorow]

Когато ти е шибано, чети поезия... аз така правех...още по-добре е поезия с Джак...може пък да пробваш и да понапишеш нещо... вземи си куче, то е истински приятел, който никога няма да те изостави...има много доброволчески инициативи избери си нещо, животни, стари хора, болни....бъди полезна и осмислена...нищо не е даром, ..освен края на "пикник край пътя", за всичко човек се бори, дори за своето място под слънцето...и една истина: човек със такава ниска самооценка не може да осъществи и изживее нормална връзка, затова не я търси докато не оправиш повреденото....а красотата е навсяъде, дори в едно студено гадно утро....

Човърка утрото очите ми
със студените си дълги пръсти
„да изчистя гурелите – казва –
искам те красива
будна, искаща”
вярвам му – нали е утро
и ослепявам бавно
за да го обикна
без да виждам голотата му...
градът изпотен от своите кошмари
се събужда с крясък
плаче
стичат се по вените му тромави трамваи
вливат му живот
на дребни крачки
слизат от первазите пишман-самоубийци
(истинските се надяват на разсъмване)
и се навира светлина в очите му
но градът не иска да обиква
затова съблича
и последната си нощна кожа
захвърля я
а тя запява –
топла, сънена, неможеща...

[FearMe]

как пък никой не се сети за старата всемогъща сексуална терапия, т.нар. rebounce, само това не знам?!

не всички са възвишени като tommorow... някои предпочитаме старомодно изпотяване върху чаршафите
гарантирано лекува всякакви романтични болежки и повишава имунитета!

[hristoslav2]

Дай да видим какво сподели до тук - набързо. Прочети го все едно, че е писано от друг човек и го виждаш за първи път.

Момиче на 22 години съм....... Никога не съм се чувствала толкова зле.
Последното нещо, което ми се случи е, че си помислих, че на един човек може да му пука за мен, но не е така. Това ми отвори очите и разбрах, че всъщност аз не съм достойна за това. Нито съм красива, нито мога да изпъкна с нещо. Нормално е момчето да избяга.
За други хора също не съм важна - приятели, роднини. Студентка съм, но не мисля, че заради това бих продължила да живея. Няма никакъв смисъл......
....
Винаги ще ме преследва този мой късмет с хората и най-вече с мъжете. От съвсем малка приятели не ме харесваха и страняха от мен, сега нещата са по-силни и по-болезнени
Не знам защо. Не се държа зле, даже напротив, винаги се опитвам да съм полезна. Виновен е този, който ми завъртя главата и после се отдръпна.....
Мислех си, че той е моят късмет, но се опарих жестоко от ледения. Каква ирония само.....
Не е било само в моето въображение. Нещата бяха ясни и за двамата. Но после....
....
Споделих с близки, но по-скоро приятели и познати. С родителите си или други роднини не съм споделяла нищо
И да, признавам си, че ми липсва истинско внимание - някой да се интересува наистина как съм, не само да почеша егото си

Не съм избрала само вашия форум. И форум въобще. Искам да споделя на колкото се може повече хора
....
Аз вече казах. Исках да споделя и да ми олекне, но това не се случи

Хаотични, накъсани мисли...накрая виновен е другият. Да не забравим вероятностите...
Нищо конкретно - какво, как, кога, защо....
Какво стана ясно за другите тук според теб?

Съжалението е вид УНИЖЕНИЕ. Не го очаквай от мен, надявам се и от останалите. На теб ти трябва малко разбиране, подкрепа и надежда.

За критиката..В една все още не знам каква връзка......завършила с някаква емоционална криза и личен катаклизъм за теб - виновни са двамата.
Единият, че е направил нещо..., а другият, че е позволил да му го причинят и да предаде надеждите си.

[ImNothing]

Не искам съжаление. Искам или да ми мине, или да имам смелост да умра. Съжалението няма да ми помогне и без това

[FearMe]

иии... каква роля отреждаш в този процес на купчина непознати, някои от които съвсем спокойно може да са по-шантави от теб?

[edi1]

Чудя се на поведението си, много съм мек нещо, дали да не наточа алебардата.Май няма смисъл, няма никой насреща, като гледам, дори и за жертва не ставаш.15 или 25 годишни все тая, повечето са един дол шипки-безхарактерни мекотели.

[vencifcl]

Стига с това умиране вече, не разбра ли че това не е решението. Я си помисли за онези хора където са болни от някаква шибана болест, те какво трябва да правят според теб.

[hristoslav2]

Искам или да ми мине, или да имам смелост да умра.

Смелост да умреш, но не и смелост да се пребориш за надеждите и мечтите си? Я стига!
Времето лекува всичко, включително любовното разочарование...Просто му дай шанс - време.

В краят на една връзка, винаги имаш по-малко отколкото в началото.
Когато въпросът е, колко можеш да понесеш...
Можеш ли...Можеш ли да гледаш живота? Да гледаш живота право в очите и да го опознаеш.
Да го обикнеш. Такъв какъвто е...

[Kasap]

Я си помисли за онези хора където са болни от някаква шибана болест, те какво трябва да правят според теб.

Да дебнат из форумите и да окуражават потенциални суициди. В тази връзка, парацетамола не е добра идея, защото може да увреди определени органи.

[edi1]

Но-шпа помага повече, става и за циклични загуби на мозък, примерно месечни.

[Tommorow]

не всички са възвишени като tommorow... някои предпочитаме старомодно изпотяване върху чаршафите

Викаш като ми стане пак шибано да ти зънна да понамачкаме чаршафите а? Палавник такъв....ще викнем и @edi1, за тройка, че е много напрегнат...ще му кажа, че ще се самоубивам и той ще ме бие бие....бие... със своя жезъл божествен

[ImNothing]

иии... каква роля отреждаш в този процес на купчина непознати, някои от които съвсем спокойно може да са по-шантави от теб?

А какво друго да направя ? Да изпочупя всичко в нас от яд ли ? Или да си излея мислите чрез писане

- - - - - - - - - -

Чудя се на поведението си, много съм мек нещо, дали да не наточа алебардата.Май няма смисъл, няма никой насреща, като гледам, дори и за жертва не ставаш.15 или 25 годишни все тая, повечето са един дол шипки-безхарактерни мекотели.

Ти пък си толкова безличен в моите очи, че няма на къде

Щял да точи той

- - - - - - - - - -

Стига с това умиране вече, не разбра ли че това не е решението. Я си помисли за онези хора където са болни от някаква шибана болест, те какво трябва да правят според теб.

Ако бях на тяхно място сигурно щях да мисля по същия начин за безизходицата

- - - - - - - - - -

Смелост да умреш, но не и смелост да се пребориш за надеждите и мечтите си? Я стига!
Времето лекува всичко, включително любовното разочарование...Просто му дай шанс - време.

В краят на една връзка, винаги имаш по-малко отколкото в началото.
Когато въпросът е, колко можеш да понесеш...
Можеш ли...Можеш ли да гледаш живота? Да гледаш живота право в очите и да го опознаеш.
Да го обикнеш. Такъв какъвто е...

Кои надежди и мечти ?

[Kasap]

Викаш като ми стане пак шибано да ти зънна да понамачкаме чаршафите а? Палавник такъв....ще викнем и @edi1, за тройка, че е много напрегнат...ще му кажа, че ще се самоубивам и той ще ме бие бие....бие... със своя жезъл божествен

И за какво беше всичкото хейт... Ето, че намерихте смисъл и радост в темата!