С напредването на иновативните фармацефтични компании и научната им дейност много от заболяванията стават вече лечими и хората не умират от тях за седмици и месеци, както бе преди фармаиндустрията, а или се излекуват или ги контролират по 10 или по 40 години. Цената на тези лечения са имуносупресия, т.е. практически изключване на определена част от имунния отговор и невъзможност да се даде специфичен имунен отговор след ваксинация. Т.е. има хора, които и да ги ваксинираме няма начин да изградят достатъчен имунен отговор. Те са много - трансплантирани, приемащи кортизон, метотраксат, антитела, хора на химиотерапия, цитостатици. При много дебели хора, поради самия процес на ваксиниране и попадане на част от ваксината в мстната тъкан, а не в мускулната също имунният отговор е по-лош.Това са "ваксинираните" в интензивно отделение - хора между химиотерапиите си, хора на антитела, на имуносупресия, на цитостатици, раково болни и много дебели.
Те са не малък процент от обществото и затова могат да достигнат до интензивно и след поставени две или три дози.
В един момент при толкова много ваксинирани броят на хоспитализираните пада рязко, но горните групи хора са толкова много, че са достатъчни да са 10 или 40% от хоспитализираните. Но това не са 100 000 души, а са 10 000 души като цяло. Има относителен дял, който се покачва и абсолютна група, която става все по-малка.