Обществен договор - такъв имам с държавата и в този договор (Конституцията) са уредени обществените окови с които съм се съгласил и ги спазвам. Там пише, че не съм длъжен да съм вярващ (Чл13(1)) и че вярващите нямат повече права или привилегии от невярващите (Чл6(3)).
Въпроса ти е напълно фалшив и безмислен.
Все едно да питаш "Тия които не искат да ядат рафинирана захар, защо не се върнат към природата и да заживеят като отшелникци, със свободата да не ядат по никакъв начин рафинирана захар (щото няма откъде), а само натурална от плодове и глухарчета."
Не е нужно да си отшелник, за да не ядеш рафинирана захар. Можеш да живееш точно в центъра на голям град и пак да не ядеш рафинирана захар, а само натурална от плодове и глухарчета. Защото няма закон "всички в градовете да ядат само рафинирана захар" и няма как да бъде прокаран такъв.
Логиката във въпроса ти спокойно може да бъде наречена и "извратена". Нещо такова:
В манастирите има църковно управление, в големите градове има светско управление. Следователно, всички вярващи да заминават да живеят в манастирите.