Оставете го Папата какво бил признал.
Науката отдавна е доказала, че е невъзможно зараждане на живот от мъртва материя и така изпраща глупостите на атеизма директно у коша.
Хипотеза за произволното самозараждане на живота
Според хипотезата за произволното самозараждане животът се зародил от неживата материя без участието на свръхестествени сили, а с помощта на слънчевата топлина и влага. Аристотел също е бил привърженик на тази хипотеза. Според него определени “частици” вещество съдържат “активно начало”, което при подходящи условия може да създаде жив организъм. Идеята била толкова убедителна, че за самозараждането се говорели не само легенди, а се давали и рецепти за получаване на мухи, мишки и даже на човек наречен – хомункулус.
Хипотезата за самозараждането на живота била оборена от италианския учен Франческо Реди.
Той доказал чрез прост опит, че животните не се самозараждат от гниещи вещества, а произлизат от себеподобни (биогенеза). [1]
Франческо Реди поставил свежо месо в четири съда. Двата съда оставил отворени /контрола/, а другите два били покрити с тънък плат /експеримент/. След известно време отчел резултата. В месото на отворените съдове се появили ларви (червейчета) на мухите, които безпрепятствено влизали в съдовете. В покритите съдове месото загнило, но ларви не се появили поради ограничения достъп на мухи.
Учен, който доказва биогенезата е Спаланцани. През 1765 г. Л.Спаланцани провел следния опит: подложил на кипене в продължения на няколко часа месни и зеленчукови бульони в стъклени колби, запечатал ги и ги снел от огъня. След няколко дена изследвал съдържанието на разтвора и не установил никакви признаци на живот. От този експеримент той направил извода, че високата температура унищожава всички форми на живи същества и че без тях нищо живо вече не може да възникне.
По късно Луи Пастьор окончателно отхвърлил хипотезата за самозараждането.
През 1860 г. Парижката Академия на науките обявява награда за решаване на проблема със самозараждането на живота. Наградата се печели от Луи Пастьор. В резултат на редица експерименти в основата на които стояли методите на Спаланцани, Пастьор доказал верността на биогенезата и окончателно отхвърлил хипотезата за спонтанното самозараждане.
Колба на Пастьор [2]. Л. Пастьор поставил бульон в колба с дълго тясно гърло с S -образно коляно в долния край. Въздухът свободно навлизал в колбата, но микробите се спирали в S -образната част на гърлото. Пастьор кипнал бульона за да унищожи намиращите се в него микроби. Минали месеци но съдържанието на бульона оставало стерилно. За да докаже, че микробите се задържат в долната част на колбата, той счупил S -образната част на колбата и я оставил отворена. Съвсем скоро в бульона започнало гниене. Причината за това е безпрепятственото попадането на микроби в колбата.
Хипотезата за биогенезата породила друг проблем. След като за възникването на жив организъм е необходим друг жив организъм, то от къде се е взел първият? Създадена била хипотезата за стационарното състояние.