Новини
Форум
Актуално
сървър
550ОдобрявамЩе мешаме ли тъмната енергия и тъмната материя....или ще да го караме само на "око да види, ръка да пипне"?
Ще мешаме ли тъмната енергия и тъмната материя....или ще да го караме само на "око да види, ръка да пипне"?
Тържествено обещавам, там където ОТО изобщо не е замесена, да не я намесвам.В случая обаче съвсем не е така.Тъкмо напротив, дори упоменатия от теб пример с център на масите се явява частен случай, при който наблюдател намиращ се в този център ще вижда, че и двете тела описват окръжности около него.Първоначално публикувано от FearMe
Така че на мен ми се получава, но въпросът далеч не е в това, а в претенциите на атеистичното мислена за рационалност, научност на аргументацията.А от такава няма и помен.В медийното и интернет пространството е пълно с подобни аргументи, формира се парадигмален наратив който представя аргументите на теистите като глупави, зловещи,несериозни, детски и т.н. Точно казуса около Галилей е показателен за този начин на внушение.Колкото и да е тъжно някому, църквата е била права, а Галилей е сгрешил.
О за можене - може.И не само може, но и широко се използва.В квантовата механика принципа на неопределеността(незнанието) се явява доказателство.
Признавам обаче, че ми убягва връзката на въпроса с темата.
Трудно е да се направи такова уточнение.У мен възниква асоциация с такава формулировка на въпроса: А какво се явява двигателя - болт или ос? Очевидно е, че двигателя надхвърля болта и остта и не може да бъде изразяван в пълнота чрез тях.
Така и Бог надхвърля всяко физическо и умствено явление, а знанието за начина по който той съществува надхвърля всяко възможно човешко познание.
Значи Бог е нещо като дефиницията за безкрайно голямо число в математиката, Колкото и голямо число да си намислим, то е по-голямо от него.
Не можем да го разберем не можем да комуникираме с него , значи все едно го няма . В такъв случай какво значение има дали го има или няма ?
Явно сте чели тази книжка:
https://www.amazon.com/Galileo-Was-W.../dp/0977964000
Все пак нека се уточним. Ако ще се пънем с Айнщайн, то тогава земята не орбитира слънцето, слънцето не орбитира земята. Двете обикалят центъра на масата, известен като барицентър. От друга страна няма никаква точка във вселената, която може да се разглежда като фиксирана референтна точка.Може да е топче за пинг-понг поставено някъде между 2 галактики
Но примера, който бях дал с Галилей е по-скоро за това как църквата се е противопоставяла на всяко " различно" мнение относно нейната доктрина за света с единствения довод, че така е рекъл "Бог".
Проблемът на религията е, че залага на нещо константно , което не се движи, променя, еволюира...Вършило е работа през вековете, но дали ще върши работа и в бъдеще време?
Разбира се може винаги да се използва като носител на морал и някакви нравствени ценности, но хората са социални животни и могат сами да си изграждат такива правила и норми на поведение-както и са го правили с измислянето на религиите. А дали някой се чувства " обожествен" си е май вътрешен процес на индивида. Не мисля, че целта на дискусията е да накланя плоскостта . В крайна сметка всеки е в правото си да избира в какво да вярва или не.
П.П. Все пак бих оставил децата на мира-нека в по-зряла възраст сами преценят в какво да вярват или не- те се раждат без идеята за "Бог".
Този пост е редактиран от stainway; 18-09-18 в 01:04.
Винаги ми е било смешно, когато разбиранията на човека за нематериалното, духовното и в крайна сметка за Бог някой се опитва да напъха в тесните дрехи на съвременните или миналите научни познания.Никой ли не забелязва, че представите ни за материалния свят непрекъснато са се променяли през цялата човешка история? А идеята за нематерилното, духовното, за Бога винаги е съпътствала развитието на човечеството? Задайте си въпроса защо е така.
За себе си съм намерил отговор - човек през цялата си история е измислял божества за да:
1. Си обясни непознатото - гръмотевици , светкавици , урагани , болести и прочее.
2. За да намира изкупителни жертви - всеки , който не вярва в моите божества е виновен за всички беди и трябва да бъде въведен в правата вяра или изклан, като след това му взема имуществото.
3. За да оправдава собствените си грешки - няма значение дали мамя, крада , убивам - бог ще ми прости.
4. Може би най-важното - да управлява паството и да го цеди.
или може би заради 80-те %...
Аз пък знам къде се крие бог в човешкото 3D-пространство - на една планета разположена симетрично на Земята спрямо Слънцето, за която планета и нейното съществуване, земното човечество все още нищо не знае !
Да бе да, видях я насън снощи тази планета, вЕрвайте ми, там е !
И оттам раздава нареждания за движенията на атомите. Упс (!) грешка, за движението на електроните и позитроните и всичките му там божествени елементарни частици. (Упс (!), за малко да напиша елементарни глави)
това последното малко агресивно прозвуча...
искам само да уточня две неща
първото вече го писах - нямам проблеми всеки да си вярва в каквото си иска, стига да не прави неща, които гласовете в главата му казват да прави в името на ЧУЖДОТО добро, като например да ми резне главата, за да ми дойде акъла в нея или да ми пуска брошури в пощата, в които съвсем мирно ми се казва да хукна към кръста, ИНАЧЕ!
второто е, че съм пределно наясно, че въпросните две гледни точки са несъвместими една с друга и нещо по-важно: че преминаването от единия към другия "лагер" е практически почти невероятно, защото мисловният инструментариум, с който всеки защитава позицията си, е несъвместим с този на събеседника
това, което поначало исках, но никой от вярващите не си направи труда поне да опита, а бях обвинен в генетично несъвършенство, структурна недостатъчност и интелектуална такава, бе да бъда убеден, че "бог" съществува, за да мога и аз да приема съществуването му
силно ме притеснява фактът, че "бог" започва да съществува за вярващите тогава, когато като малки деца им е било казано, че съществува, точно както дядо коледа and shit...
не искам да приема, че бог се разкрива пред вярващите само когато са невръстни, впечатлителни и авторитетът на родителите им буквално индокринира съзнанията им
помолих се нееднократно тези, които вярват да ми помогнат и аз да повярвам, но явно любовта, която бог им повелява да проявяват към ближния им, не се разпростира върху спокойното и рационално привличане на нови души към лоното на вярата
и така, за пореден път моля:
опитайте се да направите така, че да стана един от вас
Така ти се струва понеже твърдо вярваш на науката и логиката като нейна дружка и всичко не открито заклеймяваш като невъзможно и особено в духовен аспект а там науката все още е неразвита... Сигурен съм дори, че разделящ хората на такива с над средното IQ като атеисти и останалите които си обясняват феномените с Бог - но грешиш! А наивните ти желания от сорта око види и ръка да пипне за да повярваш в Бог - без коментар!
Споделял съм и по рано - бях атеист и мислех, че всичко е физика. Духовното ми изглеждаше меко казано странно и да не ползвам по тежки думи... Няма да се впускам в обяснения как си промених мисленето, нагласите към духовното и за вярата в съществуването на висш разум. Но който иска да получи доказателства ще трябва да се отвори за иначе така изглеждащо невъзможно да има Бог и да търси извън науката (докато самата тя е сляпа за духовното)... Доказателствата са косвени по обясними причини!
Аз бях невярващ! Докато приемах света само като физичен...
Не се притеснявай има измислено лечение
Знания ТВ – Магнитното поле намалява вярата в свръхестественото
Т.е. може би се заглушава комуникацията на отделния индивид с "кораба майка"Не се притеснявай има измислено лечение
Знания ТВ – Магнитното поле намалява вярата в свръхестественото
ааайде пак се започна
да разбирам ли, поддържаш две от следните тези:
1. за да повярвам, трябва първо да повярвам, след което да приема вярата си като доказателство за самата нея?
2. науката трябва да се откаже от принципа за научен скептицизъм и да приеме дадени хипотези за верни "просто защото така", без да изисква от тях да е възможно да бъдат наблюдавани и възпроизвеждани в реалния свят?
Не.
по т.1 - не да повярваш а да се отвориш към нещото където науката така и така не е развита там! Да си кажеш все пак нещо което е непознато не значи че не съществува! Има хора със способности - ако толкова искаш за нещо да се хванеш - потърси такива хора - все нещо ще научиш от тях, макар и да не са учени
по т.2 - абсолютно не. Науката си е наука към момента не е изследвала духовното или поне аз не знам да има в тази област постижения! Та докато тя отсъства ще се наложи да търсим по друг начин какво що... Може би единствената критика към науката като такава, че се занимава изцяло с физичния свят и тотално е пренебрегнала духовния - все пак единия е доста по осезаем от другия!
Храмовете са пълни с бивши атеисти. Ако попиташ свещениците, сигурно знаят истории за невярващи и скептици станали християни.
Според мен хората стават вярващи така - когато е млад и зелен, човек е много горделив, самонадеян, самоуверен в себе си, не вярва в нищо друго, освен в собствените си сили, докато в един преломен момент не го застигне някоя непреодолима беда, с която не може да се справи. Тогава в отчаянието си хората решават да се молят на Бог за помощ, Той им помага и те стават вярващи.
Така че няма нужда ние да се опитваме да те правим част от каквото и да е...
Отговор с цитат
