Вече няколко часа наглеждам как бачка Фуджицуто. Компресорът тиктака доста кротко. Има приятен, гърлен звук и се чува само едно тихо, успокоително фърррррррррррр. 2 под нулата е, зададени 26 гр, термометърът от другия край на стаянта сочи 25.5. Няма дефрост. Мисля, че ще се погодим с новия боец!!
Не без известно чувство на превъзходство поглеждам надолу през терасата и хвърлям погледи към тресящия се в агония Хаер, който, сякаш пучувствал скрита опастност от надвисналото туловище на Фуджо /тук трябва да направите алюзия с Куджо/, свисти и дрънчи още повече. Страхува се сигурно да не скочи звярът върху му, но това, разбира се, няма да се случи, защото Фуджу е силен, но послушен. Виж, Хаерът, той може и да скъса яките пранги, дето го даржат. Всъщност не мога да разбера кое го кара да трепери така силно - страхът или студът. Може и да се опитва да се стопли.... Мисля си, че няма причина да се притеснява от новия си съсед, защо той би могъл да му е дори полезен. Стига само стопанинът му да се навие да направи една дупка в плочата; бихме могли да спуснем една тръба от мощното гърло на юнака в помощ на Х-х-х-хаерчето. Мило ми е за него!