С много истории се сблъсках. И с преживявания на колеги. И на болни (някои по-образовани, други доста по-малко). Кои тежко, кои по-леко, кои само в къщи едва-едва. Имаше и от много уплашените и от тези с мисленето "няма такъв вирус". Имаше 2-3, които си казаха, че действително са падали на път или на входовете на болниците, защото били болни, но до последно се правили на смели и си работели и натоварвали. Имах и близък приятел млад, здрав стоматолог, с който играехме тенис по 2-2.5ч., който беше интубиран 30-на дни и го бях отписал. Баща му Ортопед ревеше, докато беше на апарата при мен за плазмафереза. После му изрязаха няколко участъка и от двата бели дроба след толкова дълга пневмония и апаратна вентилация. На една нова млада лекарка, сестра й близначка имаше миокардит след уж доста лек Ковид. Може би нямам думи и време да ги опиша всичките. Имах колега, с който сме заедно от 26г. на работа и беше 30 дни в болница с жена си също лекар от моя курс завършихме. Но общото май беше, че всички имаха някакъв "респект" към болестта. А аз лично нямам никакъв такъв. Не ме плаши, не се страхувам. Имаше и други случаи. Хора, многократно контактни за дълъг период и то няколко пъти и бяха тотално устойчиви и всеки път с отрицателни PCR. При една наша мед.сестра имаше подозрения за тромбоза (симптоми, които за радост отшумяха без никакви сериозни последствия) в периода след първа доза на АЗ, но и беше боледувала преди това и не можеше да се разбере със сигурност причината.
Аз честно казано бях от скептиците относно Ковид-19. Не мислех че така ще се разпространи. После мислех, че ще е сравнително лек и ще засяга само по-възрастните. Че може би ще отшуми след първите 1-2 есенно-зимни-пролетни пика. Сега се надявам дано за няколко години като другите пандемии да се ограничи от само себе си.