Газов котел - мнения и препоръки 2009г

[eng.Neychev]

Здравей Мима, ще се опитам да ти дам малко информация относно принципите на отоплението и сама ще си направиш изводи.
Преди време четох една статия, на Ю. А. Табуншчиков, дтн, чл.-кореспондент на Руската академия по архитектура и строителство
и Кенет Ван Де Велде, в която се описваше подробно един екперимент за оптимален контрол на консумацията на енергия при отопление на сгради. Там резултата, който получиха е : Свеждането до минимум на изразходваната енергия за отопление на сграда се получава, когато времето за промяна между първоначалната и желаната температура в сградата е минимално. Свеждането до минимум на времето за отопление може да се постигне чрез бързо нагряване на вътрешните повърхности на външните стени чрез конвекция.

[eng.Simeonov]

Здравей Мима, ще се опитам да ти дам малко информация относно принципите на отоплението и сама ще си направиш изводи.
Преди време четох една статия, на Ю. А. Табуншчиков, дтн, чл.-кореспондент на Руската академия по архитектура и строителство
и Кенет Ван Де Велде, в която се описваше подробно един екперимент за оптимален контрол на консумацията на енергия при отопление на сгради. Там резултата, който получиха е : Свеждането до минимум на изразходваната енергия за отопление на сграда се получава, когато времето за промяна между първоначалната и желаната температура в сградата е минимално. Свеждането до минимум на времето за отопление може да се постигне чрез бързо нагряване на вътрешните повърхности на външните стени чрез конвекция.

Ето линк към въпросната статия: http://www.totaltherm.com/?go=produc...&categoryId=62
Експериментът е правен с радиатори на белгийския производител Jaga, които са с ниско съдържание на вода. Изводите на Ю. А. Табуншчиков са следните:
"Свеждането до минимум на изразходваната енергия за отопление на сграда се получава, когато времето за промяна между първоначалната и желаната температура в сградата е минимално (методът за максимално бързо действие).
За да приведем това условие с действие за дадена сграда е необходимо допълнително да проучим компонента топлинен баланс, както и да изчислим данните за топлинно съхранение.
За повечето жилищни и обществени сгради свеждането до минимум на енергията, изразходвана за отопление, може да се постигне при прилагане на следващите две твърдения:
Твърдение ПЪРВО:
Сградата трябва да се отоплява при максимална мощност на съответните отоплителни уреди.
Твърдение ВТОРО:
Отоплението на сградата трябва да започне от зоните с най-голям топлинен капацитет.
В повечето случаи това се отнася до вътрешните повърхности на външните стени, които по правило, са най-охлажданите (свеждането до минимум на времето за отопление може да се постигне чрез бързо нагряване на вътрешните повърхности на външните стени чрез конвекционни).
За да може контролът на консумацията на енергия да клони към оптимална стойност, твърдения ПЪРВО и ВТОРО трябва да се реализират едновременно. Обикновено при осъществяване само на едно от горните твърдения при отоплението на сгради (въздух плюс външни стени) дава резултат, който е далеч от оптималния."

Това, обаче, е валидно не във всички случаи. Като прочетох тази статия реших да направя експеримент със следните условия:
Една и съща външна температура - 15*
Вариант 1 - вдигане на стайната температура с 1* при 50* температура на водата (т.е. не на пълна мощност на отоплителните тела - моите радиатори са също на Jaga, с каквито е правил опита Ю. А. Табуншчиков)
Вариант 2 - вдигане на стайната температура с 1* при 75* температура на водата (т.е. на ПЪЛНА мощност на отоплителните тела - Твърдение ПЪРВО:
Сградата трябва да се отоплява при максимална мощност на съответните отоплителни уреди).
И в двата случая радиаторите ми са под прозорците на външните стени (Твърдение ВТОРО:
Отоплението на сградата трябва да започне от зоните с най-голям топлинен капацитет).

Би трябвало в първия случай да имам по-голям разход, отколкото във втория, но се получи обратното. В първия случай температурата в стаята се вдигна с 1* за около 42 минути и разходът беше 0,44м3. Във втория 1* се вдигна за 25 минути, но разходът беше 0,55м3. Според мен това се дължи на факта, че в първия случай котелът е работил в кондензен режим, а във вторият - не. От там и обърнатия резултат.

Поздрави!

[eng.Neychev]

От колко градуса започна вдигането на стайната температура и с каква мощност на котела?

[eng.Simeonov]

Доколкото помня вдигането на температурата в стаята беше от 22 до 23 градуса, а мощност не съм променял. Само температурата на изходящата вода - един път 50* и един път 75*. Мощността си я определя котела.

[eng.Neychev]

това беше много важно!

[eng.Simeonov]

И какъв е извода, инж.Нейчев? Какво мислите по този експеримент.

[eng.Neychev]

Резултатът е показателен за работа на уреда в кондензен режим, но мисля че ще се промени когато външната температура падне под 0*.

[eng.Neychev]

Следващия път опитай да повишиш температурата от 18 до 22 градуса със същите температури на нагряваме и виж какво ще се получи. Нали това е масовотоексплоатиране на една отоплителна инсталация, когато сте си в къщи през деня 22 градуса и нощем 18 градуса.

[eng.Simeonov]

Привет, инж.Нейчев!
Имам и такъв експеримент, за какъвто пишете. Условията са почти същите и забелязвам, че сутрин при вдигането от 18 до 22 градуса разходът действително е по-малък при температура на водата 75*, но през деня явно е пекло слънце през единия от двата дни и резултатът е неверен. Ще направя този експеримент за две поредни денонощия наново. Тогава резултатът може би действително ще е според твърденията на Табуншчиков. Но тогава излиза, че кондензния режим общо взето е безсмислен - изисква по-скъп котел, по-големи радиатори и реално не дава кой знае каква икономия, поради неизпълнено първо твърдение на Табуншчиков, а именно, че трябва да се отоплява с максималната мощност на отоплителните тела.
Ще споделя резултата след експеримента.

Поздрави!

[eng.Neychev]

Кондензният котел е идеален за инертни системи, там където е необходимо подържане на ниска температура до 50 градуса (подово отопление или вентилконвектори)

[eng.Simeonov]

Добре, но ако той работи в такъв нискотемпературен режим според Табуншчиков няма да е най-ефективния вариант. Друг е въпросът, че при подово например не бива да се ползва по-висока температура и кондензния котел е идеален.
Един друг въпрос: днес настроих моя котел на 75* температура на водата и да поддържа 23* стайна температура. Прави ми впечатление начина му на работа. А именно. Температурата в стаята падна до 22,9*, котелът включи за няколко секунди и пак изключи. После включи при стайна температура 22,7* и заработи на минимална мощност. Водата стигна до около 36-38*. Известно време котелът работи така, а през това време в стаята температурата падна до 22,4-22,5*. След това котелът си вдигна малко мощността. След известно време я вдигна още малко. После като стигна 23* в стаята започна пак стъпаловидна да намалява мощността си и изключи някъде около 23,5* в стаята. Нали съм му задал да поддържа 23*, защо температурата варира с повече от градус в стаята? И защо котелът не се стреми бързо да достигне зададената му 75* темпрература на водата, а работи на недостатъчна мощност известно време? Това не е ли излишен разход на газ?

Поздрави!

[eng.Neychev]

Дай малко жокери!
Какъв е регулатора? Каква е инсталираната отоплителна мощност? Какъв е този термометър с който мериш? Къде е разположен термометъра?

[eng.Simeonov]

Привет!
Ето жокерите: Регулатора е Comando Amico Remote (CAR) на Имергаз. При 75* на водата инсталираната отоплителна мощност ми е около 10kW + конвектора, който обаче го оставям да духа само на най-ниската степен на вентилатора; колко му е мощността не мога да преценя, защото производителя я дава само за най-високата степен на вентилатора - 9,3kW при 70* на водата и 3-та степен на вентилатора. Но сигурно може да приемем, че е около 3-4kW. Термометърът е този на регулатора, който е монтиран на около 1,5м от пода и е далече от радиатора и конвектора; не е изложен на течение или на отопление от някой друг уред; монтиран е на вътрешна стена, а зад него има 6мм фибран, за да не се влияе от температурата на стената. В стаята имам и друг обикновен термометър, който мери почти същите стойности, като този на регулатора (разликите между двата термометъра са може би 0,1-0,2 градуса).
Та това е горе-долу.

Поздрави!

[eng.Neychev]

Това CAR стаен терморегулатор ли е само или е и атмосферен?

[eng.Simeonov]

Стаен е. А какво значи атмосферен? - Да мери и външна температура ли? Това става като отделно се сложи датчик за външна температура и тогава това управление задава температурната крива за работа на котела. Но аз нямам включен датчик за външна температура. Всъщност това още е дилема за мен - дали да си купя и монтирам такъв датчик? Ще се оптимизира ли още работата на котела, а оттам и разхода?